„..през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада
руша.“
Дано служебният премиер да работи повече
за "мълчаливото мнозинство" на българския народ до
изборите и по-малко да се влияе от тези стотина-двеста, или петстотин човека, които сега от парламента
ще се преместят да викат под неговия прозорец... Това пожелание написах на стената си във Фейсбук онзи
ден, когато президентът Плевнелиев съoбщи своя избор. Не знаех нищо за служебния
премиер, нито за повечето от министрите му. Сега знам каквото чета във
вестниците за тях. Надявам се обаче, че всички те са доказани професионалисти в своята област,
какъвто е актьорът Владимир Пенев, когото познавам. Защото това трябва да
бъде по-скоро експертно, а не партийно
правителство. Но премиерът Райков също така каза, че макар и непартийно, правителството
му не е антипартийно.
Бих искал да коментирам малко повече за това: какво е
мълчаливо ( или безгласно) мнозинство. И защо смятам, че наистина е добре
не-партийността на кабинета да не
означава антипартийност.
Ето един пример за безгласно мнозинство. БСП декларира
победа на референдума за АЕЦ „Белене“. Но каква беше истината? На референдума
гласуваха малко повече от 20 процента от легитимните гласоподаватели. И само 60
% от тях гласуваха „за“. Мълчаливото
мнозинство са останалите близо 80 % български граждани, които не гласуваха и с
това казаха, че въпросът зададен на референдума изобщо не ги интересува, или е
неясно поставен, или не е изобщо въпрос, който трябва да се решава на
референдум. Мнозинството, за съжаление, обикновено е мълчаливо. Или остава принудтелно безгласно. Затова разни гласовити хора биват
овластени (или се самоовластяват) да говорят от името на мнозинството.
В началото на масовите протести от края на миналия и
началото на този месец, мълчаливото мнозинство подкрепяше протестиращите срещу
непосилните цени на тока и монополите в енергетиката. В последствие обаче, по
мое мнение, протестът беше отклонен умишлено в друга посока. Или в различни
други посоки. С цел да се създава хаос, или с тясно-политически цели, нямащи
нищо общо с цените на тока.
Станишев
наскоро свърза протестите за тока с референдума
за АЕЦ "Белене".Е, значи - изплюха
камъчето! Руско-българската енергийна мафия се е опитала
да яхне протестите за тока, защото им се отне голямата баница АЕЦ "Белене", плащана от
данъкоплатците. Лидерът на "Атака" струва ми се също служи по-скоро на руските,
отколкото на българските национални интереси. Въпреки че над 90 процента от
нашата енергия е свързана с Русия, западните страни (разбирай Европейският съюз, защото от там получаваме помощи)
били според него нео-колониалисти! И трябвало да бъдем независими именно от тях.
На протестите, които уж бяха за тока и против монополите,
се заговори за „смяна на системата“
Сякаш парламентарната демокрация като система има алтернатива, освен някаква
форма на диктатура – комунистическа или националистическа, брежневска или
путинска. Заговори се и за забрана на партиите. Но ако погледнем към историята,
ще видим ,че забраната на партиите винаги е водела до някаква форма на
диктатура. Където няма партии има по-малко участите на безгласното мнозинство
във властта.
Поиска се да има безпартийни, мажоритарни кандидати. (Не
че нямаме такива и сега!) Но нали и безпартийните кандидати трябва да бъдат
лансирани от някого? Как ще ги опознаем, или изобщо ще разберем за
съществуването им, ако нямат пари за телевизионно време, агитация, видимост? За
тези неща трябва някой да плати. И – който плати повече, той ще вкара своите независими кандидати в
парламента. Но дали те ще бъдат наистина независими? Партийната платформа и многопартийността
на системата осигуряват много по-голямо право на избор на хората, много по-добра
чуваемост на безгласното мнозинство.
Ако протестиращите могат да се споразумеят за някаква
обща политическа платформа, защо не създадат своя партия и не излъчат свои
кандидати за изборите? В момента те не представляват никого, освен себе си – не
са избрани от мнозинството. Именно изборите в една многопартийна демократична
система – както и референдумите – са гласа
на народа.
Когато ругаем политическата класа,
когато оплюваме и прогонваме възвеличавания до миналата година народен месия, не трябва да
забравяме, че политиците са хора, които ние сами сме избрали.
Цар или пъдар – те са това, което ние сме. Те са избраниците на народа. Така че опитите да въведем някакъв
допълнителен филтър за политиците, освен изборите, е всъщност опит да въведем
контрол върху собствения си избор.
Борбата с
корупцията трябва да започне с промяна в начина на мислене. А това е
най-трудното нещо. Страната ни се променя с времето, България днес не е това, което беше
през 1990-те. Но
нашето мислене не се е променило.
От две десетилетия постоянно чуваме:
„България е на дъното. Никога не сме били по-зле от сега!“ Е как така все сме на
дъното и все не стигаме това пусто дъно?... Уви, светът е това, което
мислим. С нашите мисли и дела ние правим България. И политиците ни са такива,
каквито ние сме.
Гражданското общество е постоянно
действащ механизъм в една действаща демокрация. То е постоянен
контрол на институциите. А не революционно разрушаване и преизграждане на институциите. Какво правим ние? Както е казал поетът в
своята „Черна песен“: „През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада
руша.“ Това правим.
По-добра
система от тази, която сега имаме, от парламентарната демокрация, не е измислена никъде по света. Проблемът не е в системата, а в
начина на мислене.
Как орел, рак и щука теглят колата ( по П. Р. Славейков) видяхме и от опитите на
протестиращите да артикулират някакво смислено общо политическо послание. И дори да се съгласят до кого точно да адресират посланието си. Някои искаха парламента да продължи да работи, други да
се разпусне, някои искаха президента да действа веднага, други – да подаде
оставка.
Не ни трябва
революция, а разумно дясно-центристко управление. Едно правителство, което ще
има мандата и силата да се пребори не с чуждестранните, а с нашите родни
монополи. И ни е нужна реформа в
съдебната система, така че тя най-сетне да почне да действа.Законите не само да
се пишат и пренаписват постоянно, а да се изпълняват.
Ако продължим
алегорията за орела, рака и щуката, в едно демократично гражданско общество
трябва да има място за всеки да следва своя собствен път. Без да се налага
всички да теглят общата волска каруца. Можем да делегираме волската работа на
избраните от нас политици. А всеки от нас в това време може да работи за себе
си, вместо да чака държавата да му даде всичко. Като работим за себе си
умножаваме и богатството на държавата.
А когато имат
общи искания хората в едно гражданско общество се обединяват. И ги постигат – или
с ясно адресирани протести, или с избори.
Не искам да коментирам статията. Освен, че е доста неточна е и пристрастна. Но всеки си има мнение. Това е мнението на автора. Аз искам само да му кажа, че представителната демокрация не е добра. Не е решение. Освен това "мълчаливото мнозинство" не е фактор и правилно привържениците на представителната демокрация не го признават и преди избори настояват за масово участие. То винаги е многопосочно несъгласно и объркано. Не Ви е правилна тезата, че са консолидиран отпор на протестиращите и искат това което пишете. Няма да пиша повече за него в коментара си. По интересно ми е да Ви кажа за пряката демокрация в която има институции, но няма партии. Реализирана е в Швейцария. Прочетете и се уверете.
ОтговорИзтриванеГосподине, в Швейцария има политически партии, парламент и президент, както и у нас. Партиите, представени в Националния съвет (парламента) на Швейцария са:
ОтговорИзтриванеШвейцарска народна партия
Социалдемократическа партия на Швейцария
СДП.Либералите
Християндемократическа народна партия на Швейцария
Зелена партия на Швейцария
Зелено-либерална партия на Швейцария
Швейцарска буржоазно-демократична партия
Евангелистка народна партия на Швейцария
Лига на тичинците
Християнсоциална партия.
Елементите на пряка демокрация в съвременните представителни демокрации са два: всенародното гласуване и референдумите. В Швейцария се правят повече референдуми. Вероятно това е за което говорите. Демокрацията обаче като цяло не мове да бъде пряка, защото не мове целия народ да седи по осем часа на ден в парламента и да заседава. Затова народът праща свои представители в парламента. Това е представителна демокрация.
Също така не мога да разбера какво искате да ми кажете с изречението "Не Ви е правилна тезата, че са консолидиран отпор на протестиращите и искат това което пишете." Аз никъде не съм споменавал никакъв консолидиран отпор на протестиращите. Напротив, смятам че има голямо разнообразие от искания, често противоречащи си помежду си. Нчкои от тези искания са напълно справедливи, а други са абсурдни. Има и такива искания, които биха буквално унищожили демократичната система у нас и биха ни върнали в тоталитарното минало. Но те са на малки групи от протестиращите.
ОтговорИзтриванеГ-н Левчев, сигурен съм, че сте употребили "парламентарна демокрация" в обобщен смисъл, но мисля и че е време да започнем да говорим за демокрацията по-внимателно и със специално отношение към конкретната й реализация. Далеч съм от мисълта, че това е единствения проблем на българската демокрация, но днешното ни устройство определено не е подходящо за нашите условия. Това е една от темите, които често повтарям - нуждата от засилено разделение на властите у нас. Вероятно няма да е налудничаво дори, ако попрекалим в това и причината да мисля така е свързана, както с културните ни особености, така и с наследството оставено от ония десетилетия на живот в нещо като пионерски лагер. Неизбежно е хората да се възползват от възможности, дори и когато те са незаконни или полузаконни или просто създават неравнопоставеност - все пак всеки мисли първо за себе си. Проблем е, обаче че ние се увлякохме във философстване и цитиране на чуждия опит, а оставихме механизмите и самите причини за принципите, на които се гради демокрация извън общоприетото за публично обсъждане. Това се случи отчасти посредством заместители като примитивизиране на върпосите до необосновано сравнение с други страни или пък заобикаляне чрез концентрация върху личности и термини и т.н. - по това може да се говори много и трябва.
ОтговорИзтриванеВ България ние сме избрали парламентарна демокрация, в която изпълнителната власт се излъчва директно от законодателната. Много се повтарят (като мантра) мнения за нуждата на правителствата от парламентарна подкрепа, създава се впечатление като за аксиома, че изпълнителната власт трябва да има едва ли не подръчна законодателна инициатива, но много малко се обсъжда доколко това е добре. При нашия манталитет приемането за деденост, че изпълнителят може да променя правилата според нуждите си просто гарантира нечестна игра, дори и когато той не е злонамерен. Аз мисля, че това трябва да се промени из основи, може би на други места това не е проблем, но тук това е пагубно. Наред с това трябва да се обърне много сериозно внимание на механизма на създаване на подзаконови актове. Днес това е същинска кутия на пандора, наредбите много често нарушават рамките, които се дефинират за тях в закона, а и сме свидетели (особено ярко през управлението на ГЕРБ, но достатъчно силно и преди) на преверзно тълкуване на наредби. Например мога да се сетя за няколко случая, в които арести бяха аргументирани с наредби, които всъщност според закона определят ред за работа на държавни служители, а те бяха тълкувани от изпълнителната власт като закон за обществото по принцип. Това е извор на корупция и други форми на беззаконие не само за злонамерени личности, но дори и в случаи, когато некомпетентни и предубедени хора попадат на отговорни длъжности.
Както казах темата е много широка, но нека спра до тук. Всичко това ме кара да мисля, че на нас ни е нужна по-консервативна законодателна система, която не позволява ежедневното променяне на закони и не позволява на изпълнителната власт да чийтва като в някоя игра, когато условията не й отърват. Тоя добре платен, но едва употребяван орган - Конституционния съд трябва освен всичко да е задължен да проверява всички подзаконови актове и вероятно не е зле да се създаде механизъм за мониторинг на прилагането им, който да ги отменя или да задвижва наказателни производства при превратно тълкуване.