Когато ругаем политическата класа, когато оплюваме и
прогонваме с ритници миналогодишния
народен месия, не трябва да забравяме, че политиците са хора, които ние сами сме
избрали. Цар или пъдар – те са това, което ние, българите сме. Те са избраници на
нашия народ. Така че опитите да въведем
някакъв допълнителен филтър за политиците, освен изборите, е всъщност опит да
въведем контрол върху собствения си избор.
Борбата с корупцията трябва да започне с промяна в начина ни
на мислене. А това е най-трудното. Страната ни се променя с времето, но нашето мислене – не. Гражданското
общество е постоянно действащ механизъм в една действаща демокрация, постоянен
контрол на институциите. А не постоянно революционно рушене и преизмисляне на
институциите из основи. Какво правим ние? Както е казал поетът в своята „Черна
песен“: „През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша.“ Това правим.
По-добра система от тази, която сега имаме, от
парламентарната демокрация, не е измислена. Проблемът не е в системата, а в
начина на мислене. Как орел, рак и щука теглят колата видяхме и от опитите
на протестиращите да артикулират някакво смислено послание. И дори да се съгласят до кого точно адресират
посланието си в момент на правителствена криза.
Петко Славейков:
Няма коментари:
Публикуване на коментар