събота, 2 март 2013 г.

ПЪТЯТ НАВЪТРЕ



    В Америка казват – ако не вярваш в себе си нищо не можеш да постигнеш. И са прави. В Индия, както и в Древна Гърция  казват – цялата вселена е в теб: опознай себе си, за да разбереш вселената. И са прави.

     Има два мита за пътя навътре. Единият е митът за Нарцис. Той бил влюбен в себе си, в своето Его, и отхвърлял любовта на всички наоколо. Един ден видял лицето си във водата на един вир. Така се възхитил, че се навел, за да се целуне и се удавил.

     Другият е митът за Арджуна и Кришна. Арджуна бил славен принц, който на бойното поле Курукшетра трябвало да воюва със собствените си пороци. Той се страхувал. Обичал пороците си като близки роднини. Неговата бойна колесница било тялото му, а петте коня – петте сетива. Кочияшът му бил бог Кришна. Богът бил слуга на Арджуна, но и негов върховен учител.

     Арджуна е Егото. Кришна е Бог вътре в нас. Бог е във всичко. Бог е любов. Той ни направлява в света. Ако слушаме само Егото и не слушаме Бог –ще изгубим битката. Нашите собствени пороци ще ни победят.

     Или, ако си послужим с другия мит – ползван от Фройд за тези, които изцяло са насочили либидото си навътре, нарцисистите –  ако сме влюбени в собственото си Его, пътят навътре няма да ни заведе никъде. Просто ще се удавим  в опит да се целунем.

     Егото е смъртно и измамно. Любовта е Бог, който е в нас и навсякъде във вселената. Само Бог може да ни изведе от смъртния свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар