В ОЧАКВАНЕ НА ВЕЛИКДЕН

ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ

Изгряват вечер градовете

и зле звезди наподобяват.

Звездите пръснати в небето

не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,

без цел безброй слънца изгасват:

Свещите в храма изгорели

така студени са след Пасха.

Така без своя цел звездите

в мрака на Нищото живеят –

както на хората душите

в огромна нощ от студ линеят.

На този свят те нямат цел.

Световна Жертва. Свят–тунел.

НОЙ

Но когато къщата доплува,

кой ще се окаже, че сънува?

Нека в уморената глава

просто се пробуди синева.

                                     

Краят, който днес ни ужасява 

слънчев роден край ще е тогава.

СВЕТЪТ Е СВЯТ

1. И рече Бог:

Аз съм който съм

и Словото отеква

изкушавано от шепота на жаждата и воя на чакалите

в пустинята

Аз съм който съм

и Словото те изрича

ти отекваш сам и жаден в ехото от воя на чакали  

в пустинята

2. „Да бъде Светлина!“

Единствен лъч

през призмата на Сътворението

и Светлината се разлиства

в светлинките на света

Така Едното става много

3. и биде Светлина.

Дървото срещу залеза

на брега на морето

многолистия пламък

в многоустия приливен шепот

Любовта в дробовете

се разлиства за миг

и свети

като жертвена свещ

Дървото срещу залеза

на тъмния фон на смъртта

ПЪТЯТ НАВЪТРЕ

    В Америка казват – ако не вярваш в себе си нищо не можеш да постигнеш. И са прави. В Индия, както и в Древна Гърция  казват – цялата вселена е в теб: опознай себе си, за да разбереш вселената. И са прави.

     Има два мита за пътя навътре. Единият е митът за Нарцис. Той бил влюбен в себе си, в своето Его, и отхвърлял любовта на всички наоколо. Един ден видял лицето си във водата на един вир. Така се възхитил, че се навел, за да се целуне и се удавил.

     Другият е митът за Арджуна и Кришна. Арджуна бил славен принц, който на бойното поле Курукшетра трябвало да воюва със собствените си пороци. Той се страхувал. Обичал пороците си като близки роднини. Неговата бойна колесница било тялото му, а петте коня – петте сетива. Кочияшът му бил бог Кришна. Богът бил слуга на Арджуна, но и негов върховен учител.

     Арджуна е Егото. Кришна е Бог вътре в нас. Бог е във всичко. Бог е любов. Той ни направлява в света. Ако слушаме само Егото и не слушаме Бог –ще изгубим битката. Нашите собствени пороци ще ни победят.

     Или, ако си послужим с другия мит – ползван от Фройд за тези, които изцяло са насочили либидото си навътре, нарцисистите –  ако сме влюбени в собственото си Его, пътят навътре няма да ни заведе никъде. Просто ще се удавим  в опит да се целунем.

     Егото е смъртно и измамно. Любовта е Бог, който е в нас и навсякъде във вселената. Само Бог може да ни изведе от смъртния свят.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И РАЖДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

    

      Ние трудно си спомняме какво точно е станало дори преди една година. А смятаме, че знаем с точност какво е станало преди 100, 1000 или 2012 години... Родителите ми бяха забравили, че до 1968-ма година празнувахме Коледа на 7 януари. Тогава Коледа не беше официален празник, така че е лесно да се забрави. Аз самият не съм особено паметлив, но през шейсетте години съм бил дете, а спомените от детството често остават най-ярки. Със свежи сетива детето запомня всяко ново нещо като чудо. Целият живот, не само големите празници, за детето е наниз от чудеса. Поезия, а не проза. Както е казал големият поет Атанас Далчев: „Ти го чакаш от години цяли —чудото дохожда всеки час. Виж хамалина пред нас,който носи огледало...“

      Аз не си спомнях точната година, разбира се, но си спомнях, че баба ми

месеше питката с паричка за Бъдни вечер след деня, в който ядехме баницата с късметчета и идваше Дядо Мраз – с подаръците!... Защото по комунистическо време нямаше Дядо Коледа, а Дядо Мраз. И той идваше не на Коледа, а на Нова година...

      Но защо сме празнували Рождество Христово на 7 януари до 1968-ма година? Защо макар ние и гърците сега да го празнуваме на 25 декември, както и западните християни, други източно-православни християни – руснаците, румънците, сърбите, македонците – все още празнуват Коледа на 7 януари? Арменците пък празнуват Рождество на 6 януари... Кога всъщност се е родил Исус Христос и от къде идва това разминаване в датите?

       Никой не знае кога се е родил Исус Христос. Ранните християни (както арменците и до днес) са празнували заедно Рождество Христово и Богоявление на 6 януари. Това е денят, когато Исус е кръстен от Св. Йоан Кръстител и именно тогава, според гностиците, човекът Исус става Христос и Бог. С кръщението в него се въплъщава Словото Божие. Но кога точно се е родил човекът Исус  – не се знае със сигурност. Вярно е, че Благовещение, денят, когато Архангелът възвестява на дева Мария, че ще роди Син Божи, е 25 март, т.е. точно девет месеца преди 25 декември. (Така Рождество Христово приблизително съвпада със Зимното слънцестоене, а Благовещение  – с Пролетното равноденствие.) Но Рождество Христово започва да се празнува на 25 декември едва през 336 година, по време на Константин Велики, императорът който обръща Римската империя към християнството.

          В Рим Зимното слънцестоене е било краят на празника Сатурналии (17-23 декември). Сатурналиите, които между другото са били свързани и с раздаване на подаръци, стават най-големия римски празник.  През III в. император Аврелиaн решава да обедини резлични популярни в многорелигиозната империя езически празници, посветени на Аполон, Атис, Ваал, Дионис, Хермес, Митра и Озирис като един „Рожден ден на Непобедимото Слънце”  (Dies Natalis Solis Invicti), на 25 декември. 

          Астрономическият момент, в който денят започва да расте, в който светлината се ражда е най-подходящ за рожден ден на Бог. Коледната нощ приблизително съвпада с нощта на Зимното слънцестоене, след което денят започва да расте. Затова и светлината се ражда заедно с Исус Христос. „От тази нощ светлината, която зимата е потискала, ще започне победна борба. Като че ли тя, светлината, се е родила тази нощ, заедно с Детето Бог. . . Светлината е станала дете и детето е станало Бог.” – така разсъждава за коледната нощ Никос Казандзакис, чрез своя герой в романа „Алексис Зорбас”.

          Този астрономически прелом се празнува и се е празнувал по един или друг начин в повечето световни култури – от земите на маите до Япония и от неолитни времена до наши дни. Важостта на Слънцестоенето за хората от каменната епоха се доказва от Стоунхендж в Англия и други археологически

находки.  Излиза, че доро преди да познават писмеността,  праисторическите хора са имали невероятни познания по астрономия и астрономията е била част от религията им. В Древна Гърция Зимното слънцестоене е Дионисиев празник – богът е ритуално разкъсан от жени в екстаз и изяден от тях, след което се преражда като бебе. И в Египет богът спасител Озирис, който е убит, се преражда именно в деня на Зимното слънцестоене.

          Със Зимното слънцестоене е свързан и еврейския празник Ханука – 8-дневният фестивал на светлините, по време на който се пали Менората. Празникът е възпоменание за борбата на Макавеите за религиозна свобода и въстанието срещу Селевкидите. В Съединените Щати, една многоетническа и многорелигиозна страна, в която хората обаче са много по-религиозни от европейците, религията е отделена от държавата. Така че пред Белия Дом във Вашингтон всяка година редом с Коледната елха се пали и Менората за Ханука ( еврейския деветосвещник). 

          От 60-те години насам още един празник свързан със Зимнато слънцестоене и раждането на светлината се празнува официално, между 26-ти декември и 1 януари, в САЩ. Това е Куандза,  модерен афро-американски еквивалент на Коледа и Ханука, базиран на африкански традиции. На Куандза също се пали ритуален свещник.

          Но защо у нас Коледа се празнуваше на 7 януари до 1960-те? Рождество Христово е на 25 декември по Юлианския календар, въведен още от Юлий Цезар. Новият Грегореански календар ( който е по-точен) се въвежда от папа Григорий XIII  през 1582 година, първо в Италия, Испания, Португалия, Полша, Франция, Австрия, през 18 век – и в Англия. В Източно-православните страни новият календар се въвежда едва в началото на 20-ти век. В България – през 1916-та година. След 1 април 1916 година настъпва 15 април. Така събитията случили се през 20-ти век се преместват с 13 дни напред,  през 19 век – с 12 дни, а през 18 век  –  с 11. Коледа се премества на 7 януари, след Нова година. Затова питката с паричката започва да се меси след като се е точила баницата с късметчетата. Всички църковни и светски празници се местят по новия стил. Подписването на Санстефанския договор от 19 февруари се мести на 3 март.

          През 1968 г. обаче е решено църковните празници у нас (за разлика от светските) отново да започнат да се празнуват според стария Юлиански календар.  И така Рождество Христово се връща на 25 декември.

          По логично и по-поетично е Христос да се ражда заедно със Светлината. Празниците наистина са чудо. Те се повтарят всяка година и така ни дават усещане за кръговрат и вечност. „Всичко си има време“, казва Еклесиатс, „време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото...“ Има време за посев и време за жътва, има време за мартеници и за Великденски яйца, време за Еньовденслки билки, време за Коледна елха, за питка с паричка и бъдник. Чудото се повтаря всяка година и ни напомня за Вечността. За разлика от линеарното време, което започва и свършва като живота ни, кръговото време никога не свършва. Колелото не спира да се върти. А по средата е неподвижната точка. Оста на времето. Бог.