ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ
Изгряват вечер градовете
и зле звезди наподобяват.
Звездите пръснати в небето
не топлят, път не озаряват.
Горят без цел азот и хелий,
без цел безброй слънца изгасват:
Свещите в храма изгорели
така студени са след Пасха.
Така без своя цел звездите
в мрака на Нищото живеят –
както на хората душите
в огромна нощ от студ линеят.
На този свят те нямат цел.
Световна Жертва.
Свят–тунел.
НОЙ
Но когато
къщата доплува,
кой ще се
окаже, че сънува?
Нека в
уморената глава
просто се
пробуди синева.
Краят,
който днес ни ужасява
слънчев
роден край ще е тогава.
СВЕТЪТ Е СВЯТ
1. И рече Бог:
Аз съм който съм
и Словото отеква
изкушавано от шепота на жаждата и воя на чакалите
в пустинята
Аз съм който съм
и Словото те изрича
ти отекваш сам и жаден в ехото от воя на чакали
в пустинята
2. „Да бъде Светлина!“
Единствен лъч
през призмата на
Сътворението
и Светлината се разлиства
в светлинките на света
Така Едното става много
3. и биде Светлина.
Дървото срещу залеза
на брега на морето
многолистия пламък
в многоустия приливен шепот
Любовта в дробовете
се разлиства за миг
и свети
като жертвена свещ
Дървото срещу залеза
на тъмния фон на смъртта
