Стихотворението "Среща" е ново. То излезе в последния брой на списание "Гранта", което препоръчвам на всички. "Служба в полунощ през Декември" в този кратък вариант излезе още преди 10 години. Имах по-многословен вариант през 1980-те.
СРЕЩА
морето морето морето морето
отваря по плажа едни чекмеджета
изхвърля тела на любими умрели
и катове бабини бели дантели
въздиша октомври с лъчи сред листата
и скърца стаеният мрак зад вратата
под прилив на фарове върху тавана
и риби подскачат
за миг над юргана
студеното сънно море под чаршафа
часовник в ухото на мида на шкафа
и облият писък на обеден гларус
и мидите с острия мирис на старост
ръждясали мачти планктонни мечти
делфинът се учи как да лети
приижда огромно и живо морето
което отдавна удави детето
отблясък от плясък е пясъкът ням
но всичко което го няма е там
там вътре е всяко забравено нещо
потъвам заспивам отивам на среща
СЛУЖБА В
ПОЛУНОЩ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ
Леден вятър
блъска
тъмните прозорци
и затръшва
входовете на съня
Вятърът свещенодейства
обладава
спящите в
леглата им
Снежен ореол
сияе
върху този
празен град
Свято е
световното семейство
Свята свети
самотата ни
Светът
е свят
Няма коментари:
Публикуване на коментар