"Системата на Путин, както и
всяка система на управление, се опира на определени групи от интереси, към които
тя е принудена да проявява щедрост и тази щедрост й струва все повече и повече.
Ако цената на петрола падне до 40-50 долара за продължителен период от време,
екипа на Путин го чакат твърде сериозни проблеми." Това просто, но много важно наблюдение
е направено в гораната статия преведена от сп. Форбс. Става дума за Русия. Но подобен проблем има и в съвременните
демокрации.
Капитализмът и либералната демокрация се "раждат" заедно през 18 век в
Западна Европа и Америка. Макар че те винаги са се развивали паралелно и донякъде са неразграничими, имам
чувството че напоследък капитализмът започва да изяжда
демокрацията. Тези, които са
дошли на власт с избори все по-малко зависят от избирателите. И все повече зависят от големите пари, от
лобиските интереси, от националните или глобални
компании финансиращи предизборните им кампании.
В колкото по-малко ръце са
концентрирани световните пари и бизнеси, толкова по-малко демокрация (право на
избор, контрол на избирателите над управляващите) ще има. Парите започват да избират властта вместо нас.
Все пак обаче стабилността
на една държава зависи до много голяма степен от
икономическото състояние на средната класа. Ако средната класа обеднява, ако не е доволна от
живота си, или ако я няма –
обществото става нестабилно, все по-
възможни са бунтове, хаос, революции. Голямата депресия
доведе до Втората световна война. И днешната икономическа криза, ако продължи да се задълбочава може да доведе до неочаквани катаклизми.
Вече не
съществува идеология, която може да
обещае на мнозинството от хората „светло бъдеще“. Няма такава обединитела
идеология дори вътре в отделните общества, да не говорим за целия свят. Американската
мечта – да можеш сам със собствен труд,
независимо от класа, раса или религия да
забогатееш, да се реализираш – е все по-трудно достъпна за мнозинството хора. В Европа, старият християнски център на модерната
цивилизация, повечето хора вече отдавна не вярват в Бог, не са християни. Религията никъде не е алтернатива на
капиталистическата идеология. Фундаментализмът губи вече
популярност дори и в ислямския свят, но той е само една маргинална истерична реакция на тази повсеместна загуба на ориентири в съвременния
консуматорски свят – от една страна
загуба на традиционните ценности и от друга страна на вярата в бъдещето.
По същество
тоталитарните идеологически проекти на 20ти век, също като и либералната демокрация, бяха
проекти за успешно консуматорско
общество. Те имаха чисто материална,
а не духовна цел. Декларираната цел на комунизма беше класово
равенство и материален просперитет за народа, на фашизма – материален просперитет и надмощие на нацията. Вече знаем, че „етнически
чистата“ нация е една вредна и опасна утопия. Етнически чиста нация никъде и никога не е имало, но самата идея за нея е непродуктивна и опасна в съвременния глобален свят.
През последните десетилетия на миналия век преживяхме и краха на комунистическата
идеология. Комунистите, и в Русия и в Китай, се превърнаха в
брутални капиталисти. Класовото неравенство в тези два
пост-комунистически гиганта днес е по-голямо отколкото на Запад... Има ли
религия или идеология, която може да обедини света след Студената война? Парите са Бог, парите са общия
знаменател във всяко общество. Но парите правят
ли ни по-щастливи?
Освен парите, демокрацията е последната общопризната (или призната вече от
мнозинството хора) ценност в съвременния плуралистичен свят. Но изглежда, че глобалният капитализъм започва
да изяжда демокрацията. Първо, в двете най-големи страни в
света – Русия и Китай демокрация няма и никога не е имало. Но там има
пазарна икономика. Путин е на власт вече
от незапомнени ( поне за най-младите избиратели) времена. Той има контрол и
върху закоонодателната и върху съдебната власт. Путин контролира с твърда ръка
и четвъртата власт – медиите. В Китай колектива на партийната върхушка изпълнява тази функция. Това е всичко друго, но не и демокрация.
Но в цитираната по-горе статия се казва, че
путиновата система на управление – както
и всяка система на управление – се опира на определени групи от интереси. Интересите
на тези все по-властни управляващи
малцинства – на единия процент свръх-богати хора, които притежават световните
пари – тези огромни частни интереси
дърпат конците не само в Китай и Русия. Глобалните икономически интереси,
интересите на все по-крупния световен капитал, все повече отдалечават властта от хората и в западните демокрации.
Както в обединена бюрократична Европа, така и в САЩ – страната на
свободния бизнес, демокрацията започва
да се задушава в прегръдката на големите пари.
Накъде върви света? Къде е спасението за
демокрацията? Може би е тук, във виртуалното пространство, където има свободен световен обмен на информация и идеи.
Тук не управляват парите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар