http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1674874
Беше вече лятото на
1989-та. Живеех в Зона Б-5 в София.
Прибирам се към къщи от работа и – какво да видя – в кварталния плод-зеленчук,
обикновено пуст и тъжен, на витрината грее щайга червени, измити и подредени домати.
Влизам и казвам:“Един килограм домати, моля!“. Продавачката ме поглежда с
трудно скривана ирония и отговаря: „Тези домати не се продават. Само за
витрината са. Днес другарят Елцин ще идва на посещение.“ Другарят Елцин тогава
беше партиен секретар на Москва. Но другарят Живков, макар и да се беше снишил,
за да изчака да премине бурята на перестройката, трябваше да се покланя на
московските другари. На Големия брат. Днес
гледащите „Биг Брадър“ едва ли се сещат от къде идва метафората за Всевиждащото
око на големия брат. Защото повечето от тях нито са живяли по онова време, нито
са чели Оруел. Нито знаят, че през 1980-те пресни домати рядко се срещаха в
плод-зеленчука, дори и през лятото. Но и някои от по-възрастните, които са
живяли тогава, като че ли объркват предимствата на младостта, по която всички имаме носталгия, с предимства на „реалния социализъм“.
Точно под нашия блок имаше
магазин за телевизори. Прибирам се една друга вечер и виждам опашка пред
затворения вече магазин. Идва автомобил, от който двама младежи извеждат възрастна
жена, поставят стол в края на опашката, довеждат баба си, слагат я да седне на
стола, дават й одеало и си отиват. Осведомех се за какво е тази опашка по
вечерно време. Оказа се, че на другата сутрин щели да пускат за продажба нов български
телевизор с холандски (!) кинескоп... Някой по-млад човек може да помисли, че
си измислям тези истории. Но, уви, реалността е по-абсурдна от художествена
литература.
Преди няколко дена
прочетох във Фейсбук носталгичен текст за българското левче от 1980-те, с което
можело да се купи „ една кутия цигари „Арда“ (60 стотинки), един кибрит ( 4
стотинки) , баничка ( 18 стотинки) , боза (18 стотинки) и две обикновени вафли
Чайка ( 12 стотинки)“. Обаче в друг коментар, в профила на „е-вестник“ се
припомня, че по същото време един литър руска водка струваше 10 лева, кафе нямаше, луканката, ако се намери изобщо, беше 8 лева, овчето сирене –3,60. Западни коли не се продаваха, а една „Лада“ струваше 6000 лева, но за нея се чакаше 15 години ред. Минималната заплата тогава достигна 120 лева, а заплатата на млад специалист – 155 лева. Поради това че
„кооперативното“ земеделско стопанство в напуснатите от млади хора села
разчиташе главно на бригадирски труд, основни български храни като боб, лук и картофи се внасяха от
чужбина. Банани и
портолали пускаха само
по Нова година като луксозна стока. И се чакаше за тях на дълги опашки.
Сега много българи напускат
страната, за да работят в чужди страни, в които стандартът на живит е по-висок.
През 1980-те Западна
Европа беше пълна с югославски гастарбайтери. Но за нас, българите,
дори Югославия изглеждаше като
Запад. Някакъв много малък процент
от българите бяха изобщо ходили на Запад преди 1989-та
година. (Днес брутният
вътрешен продукт на България е по-висок от този на Сърбия.)
Добре е да се поощрява българското
производство. И не е добре това, че повечето стоки, които купуваме не са български.
Но в Северна Корея всички стоки са родно производство. Все пак аз не бих живял в тази последна
комунистическа страна.
Понятието гастарбайтер се е обезсмислио в глобалния свят. Има американски
"гастарбайтери" в Кувейт, а мой приятел работи от Созопол ( от лаптопа си) за работодател в Лос Анджелис.
Да, светът е различен днес.
Парниковите домати нямат вкус. Бургерите в Макдоналдс не могат да се сравняват
с нашите кюфтета. Но единственото, по което имам носталгия е младостта ми. Нямам никаква носталгия по
телевизорите "Опера", москвичите и трабантите, евтината боза, лошите
ресторанти. Нямам носталгия и към мечтата ( несбъднала се за мнозина) за паспорт и "изходна виза", с които да можеш
да видиш някой ден света оттатък
Калотина.
Разбира се, тук говорим за живота на
обикновения човек. Не говорим за живота на тези, които дръзваха да се опълчат
против властта. Не говорим за лагерите и затворите, за „възродителния процес“,
за заклеймените „врагове на народа“ и децата им. Дори протестът срещу
замърсяването на Русе ( от румънска страна!) се смяташе тогава за опасно вражеско
действие.
Безспорно е, че днес не живеем в
идеален свят. Днешните ни проблеми са различни от вчерашните. Но какво бъдеще
имаме, ако не помним миналото си?
Човече каква носталгия може да те гони по черно-бял телевизор? И мен не ме гони носталгия по капиталистическия ми компютър Intel 486 DX2, просто защото вече с компютрите могат да се правят много повече неща. Няма как да се съпоставят технологично двете епохи и най-плиткоумно е да се казва, че сме щели още да караме на Правец 16. Факт е че тогава е имало инженеринг, имало е производство и ние сме били силиконова долина и всеки по онова време е можел да си позволи компютър вкъщи, което за 80-те години си е истинско постижение. Преди комунизма и телевизия не е имало, това е все едно някой комуняга да обясни сега, че ако не са били те сме щели да нямаме телевизия днес. Относно холандския кинескоп - модела е на Филипс. Уж ги обвинявате, че са били затворени, а пък като използват нещо чуждо пак сте недоволни. Немате угодия, все специалисти се навъдихте. Само дето, като гледам повечето хора, които са живяли по онова време леко им липсва цялата тази уреденост, спокойствие и подредени градчета.
ОтговорИзтриванеАз не съм имал компютър в дома си. И малко хора имаха. Компютър "Правец", разбира се. Но мой приятел имаше. Това беше една допотопна машина с перка, която бръмчеше като самолет докато загрява. По това време Макинтош имаха компютри с мишка и икони. Компютрите, които видях в Америка в началото на 90-те нямаха нищо общо с нашия Правец. Аз в българия пишех на пишеща машина. Телевизията (цветна вече) беше ужасяващо скучна и единствената чужда ( освен БНТ) програма беше руската. Музика (рок, модерна чувда музика) си купувахме от моряци или ако някой е ходил в Югославия носеше от там. Но около един процент от българите се бяха сдобивали изобщо с разрешение да пътуват на запад. Виждам по коментара ви, че сте много по-млад и нямате спомен за онова време. Не само българският телевизр с холандски кинескоп и бабнаните бяха луксозна стока, за която се чакаше на опашка цяла нощ, но и вносните маратонки. Панелните блокове са един жив паметник от онова време. Надявам се, че ни ги смятате за много красиви и луксозни? Аз бях един от малцината пътували на запад преди падането ма комунизма. И искам да ви кажа, че разликата беше зашеметителна, депресираща и унизителна за нас. Далеч съм от мисълта че капитализма е рай, не ме разбирайте погрешно! Но сравнен със съветския (нашия) комунизъм се приближаваше до рая:-) Затова и комунистическата система изгуби Студената война. Която се водеше на "икономическия фронт". Тук говорим за живота на обикновения човек - не за тези, които са лежали по лагери и затвори по политически причини.Например Любомир Собаджиев беше прекарал повече от десет години в затвора за разпространяване на листовки против съветското нахлуване в Чехословакия през 1968-ма година.
ОтговорИзтриване