Ние трудно си спомняме какво
точно е станало дори преди една година. А смятаме, че знаем с точност какво е
станало преди 100, 1000 или 2012 години... Родителите ми бяха забравили, че
до 1968-ма година празнувахме Коледа на 7 януари. Тогава Коледа не беше
официален празник, така че е лесно да се забрави. Аз самият не съм особено
паметлив, но през шейсетте години съм бил дете, а спомените от детството често
остават най-ярки. Със свежи сетива детето запомня всяко ново нещо като чудо. Целият
живот, не само големите празници, за детето е наниз от чудеса. Поезия, а не
проза. Както е казал големият поет Атанас Далчев: „Ти го чакаш от години цяли —чудото дохожда
всеки час. Виж хамалина пред нас,който носи огледало...“
Аз не си спомнях точната година, разбира се, но си спомнях, че
баба ми
месеше питката с паричка за
Бъдни вечер след деня, в който ядехме баницата с късметчета и идваше Дядо Мраз
– с подаръците!... Защото по комунистическо време нямаше Дядо Коледа, а Дядо Мраз.
И той идваше не на Коледа, а на Нова година...
Но защо сме празнували Рождество Христово на 7 януари до
1968-ма година? Защо макар ние и гърците сега да го празнуваме на 25 декември,
както и западните християни, други източно-православни християни – руснаците,
румънците, сърбите, македонците – все още празнуват Коледа на 7 януари? Арменците
пък празнуват Рождество на 6 януари... Кога всъщност се е родил Исус Христос и
от къде идва това разминаване в датите?
Никой не знае кога се е
родил Исус Христос. Ранните християни (както арменците и до днес) са
празнували заедно Рождество Христово и Богоявление на 6 януари. Това е денят, когато Исус е кръстен от Св. Йоан Кръстител и именно
тогава, според гностиците, човекът Исус става Христос и Бог. С кръщението в него се въплъщава
Словото Божие. Но кога точно се е родил човекът Исус – не се знае със сигурност. Вярно е, че
Благовещение, денят, когато Архангелът възвестява на дева Мария, че ще роди Син
Божи, е 25 март, т.е. точно девет месеца преди 25 декември. (Така Рождество Христово приблизително съвпада
със Зимното слънцестоене, а Благовещение
– с Пролетното равноденствие.) Но Рождество Христово започва да се празнува на
25 декември едва през 336 година, по време на Константин Велики, императорът
който обръща Римската империя към християнството.
В Рим Зимното слънцестоене е било краят
на празника Сатурналии (17-23 декември). Сатурналиите, които между другото са
били свързани и с раздаване на подаръци, стават най-големия римски
празник. През III в. император
Аврелиaн решава да обедини резлични популярни в многорелигиозната империя
езически празници, посветени на Аполон, Атис, Ваал, Дионис, Хермес, Митра и
Озирис като един „Рожден ден на Непобедимото Слънце” (Dies Natalis Solis Invicti), на 25 декември.
Астрономическият момент, в който денят
започва да расте, в който светлината се ражда е най-подходящ за рожден ден на
Бог. Коледната нощ приблизително съвпада с нощта на Зимното слънцестоене, след
което денят започва да расте. Затова и светлината се ражда заедно с Исус Христос.
„От тази нощ светлината, която зимата е потискала, ще започне победна борба.
Като че ли тя, светлината, се е родила тази нощ, заедно с Детето Бог. . .
Светлината е станала дете и детето е станало Бог.” – така разсъждава за
коледната нощ Никос Казандзакис, чрез своя герой в романа „Алексис Зорбас”.
Този астрономически прелом се празнува
и се е празнувал по един или друг начин в повечето световни култури – от земите
на маите до Япония и от неолитни времена до наши дни. Важостта на Слънцестоенето за хората от каменната епоха се доказва от Стоунхендж в Англия и
други археологически
находки. Излиза, че доро преди да познават писмеността, праисторическите хора са имали
невероятни познания по астрономия и астрономията е била част от религията им. В
Древна Гърция Зимното слънцестоене е Дионисиев празник – богът е ритуално
разкъсан от жени в екстаз и изяден от тях, след което се
преражда като бебе. И в Египет богът спасител Озирис, който е убит, се
преражда именно в деня на Зимното слънцестоене.
Със Зимното слънцестоене е свързан и
еврейския празник Ханука – 8-дневният фестивал на светлините, по време на който
се пали Менората. Празникът е възпоменание за борбата на Макавеите за
религиозна свобода и въстанието срещу Селевкидите. В
Съединените Щати, една многоетническа и многорелигиозна страна,
в която хората обаче са много по-религиозни от европейците, религията е отделена
от държавата. Така че пред Белия Дом във Вашингтон всяка година редом с
Коледната елха се пали и Менората за Ханука ( еврейския деветосвещник).
От 60-те години насам още един празник свързан със Зимнато
слънцестоене и раждането на светлината се празнува официално, между 26-ти декември и 1 януари, в САЩ. Това е Куандза, модерен афро-американски
еквивалент на Коледа и Ханука, базиран на африкански традиции. На Куандза също
се пали ритуален свещник.
Но защо у нас Коледа се празнуваше на
7 януари до 1960-те? Рождество Христово е на 25 декември по Юлианския календар, въведен
още от Юлий Цезар. Новият Грегореански календар ( който е по-точен) се въвежда
от папа Григорий XIII през 1582 година, първо в Италия, Испания,
Португалия, Полша, Франция, Австрия, през 18 век – и в Англия. В Източно-православните
страни новият календар се въвежда едва в началото на 20-ти век. В България –
през 1916-та година. След 1 април 1916 година настъпва 15 април. Така събитията
случили се през 20-ти век се преместват с 13 дни напред, през 19 век – с 12 дни, а през 18 век – с 11.
Коледа се премества на 7 януари, след Нова година. Затова питката с паричката
започва да се меси след като се е точила баницата с късметчетата. Всички църковни и светски празници се местят по новия стил. Подписването
на Санстефанския договор от 19 февруари се мести на 3 март.
През 1968 г. обаче е решено църковните празници у нас (за
разлика от светските) отново да започнат да се празнуват според стария
Юлиански календар. И така Рождество
Христово се връща на 25 декември.
По логично и по-поетично е Христос да
се ражда заедно със Светлината. Празниците наистина са чудо. Те се повтарят
всяка година и така ни дават усещане за кръговрат и вечност. „Всичко си има време“,
казва Еклесиатс, „време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и
време да скубеш насаденото...“ Има време за посев и време за жътва, има време за мартеници
и за Великденски яйца, време за Еньовденслки билки, време за Коледна елха, за
питка с паричка и бъдник. Чудото се повтаря всяка година и ни напомня за
Вечността. За разлика от линеарното време, което започва и свършва като живота
ни, кръговото време никога не свършва. Колелото не спира да се върти. А по
средата е неподвижната точка. Оста на времето. Бог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар