неделя, 31 март 2013 г.

В ОЧАКВАНЕ НА ВЕЛИКДЕН





ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ

Изгряват вечер градовете
и зле звезди наподобяват.
Звездите пръснати в небето
не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,
без цел безброй слънца изгасват:
Свещите в храма изгорели
така студени са след Пасха.

Така без своя цел звездите
в мрака на Нищото живеят –
както на хората душите
в огромна нощ от студ линеят.

На този свят те нямат цел.
Световна Жертва. Святтунел.



НОЙ


Но когато къщата доплува,
кой ще се окаже, че сънува?

Нека в уморената глава
просто се пробуди синева.
                                     
Краят, който днес ни ужасява 
слънчев роден край ще е тогава.





СВЕТЪТ Е СВЯТ

1. И рече Бог:

Аз съм който съм
и Словото отеква
изкушавано от шепота на жаждата и воя на чакалите
в пустинята

Аз съм който съм
и Словото те изрича
ти отекваш сам и жаден в ехото от воя на чакали  
в пустинята


2. „Да бъде Светлина!“

Единствен лъч
през призмата на Сътворението
и Светлината се разлиства
в светлинките на света

Така Едното става много


3. и биде Светлина.

Дървото срещу залеза
на брега на морето
многолистия пламък
в многоустия приливен шепот
Любовта в дробовете
се разлиства за миг
и свети
като жертвена свещ

Дървото срещу залеза
на тъмния фон на смъртта






Няма коментари:

Публикуване на коментар