Днес, в Деня на народните будители, може би е по-уместно да се говори за култура, а не за политика. Но нашите възрожденци и просветители, пък и не само нашите – Русо, Джеферсън също, са се занимавали доста с политика. Просветителите не са поставяли рязката граница между чисто интелектуалнота и обществената дейност, която поставяме днес. Етиката за тях е била красивото в обществото. А ествтиката доброто в изкуството. Освен това вчера имахме избори. Така че публикувам тук един мой текст за изборите от днешния брой на "Стандарт".
Ние все още се питаме дали най-после сме станали европейци с последните избори. Този въпрос сам по себе си издава ниско самочувствие. Ние, българите, винаги сме били европейци. За да бъдем европейци, достатъчно е да бъдем себе си! Но ако под Европа се разбира само западната част на континента, там, където са възникнали идеите за парламентарна и конституционна демокрация, ето, сега България е и член на Европейския съюз. Макар и сред най-бедните страни в този съюз България е част от него и ние трябва да престанем да си задаваме този безсмислен въпрос – дали сме европейци или не. Да, европейци сме.
Когато се върнах в България преди 4 години, след дълго пребиваване в Съединените щати, видях България много променена – в положителна посока, несравнима с това, което беше в началото на 90-те години. Имаме много проблеми, но нямаме никакво основане за песимизъм.
Избирателната активност по време на тези президентски и местни избори не беше ниска в сравнение с други демократични страни. И изборите, при всички неуредици, закононарушения и проблеми, бяха нормални за една демократична страна.
Според мен новият президент Росен Плевнелев е един достоен човек. Но той имаше и един достоен опонент в лицето на Калфин.
Ако кандидатът за президент на ДСБ Светослав Малинов беше станал и кандидат на Синята коалиция ( такъв кандидат нямаше на тези избори – вместо това имаше някакъв кандидат на някакъв сформиран в последния момент Съюз на десните сили), аз щях да гласувам за Малинов. На първия тур на президентските избори гласувах за две жени – за президент и за кмент на София – Меглена Кунева и Йорданка Фандъкова. Те ми внушиха много повече доверие от мъжете. На втория тур за президент бях за Плевнелиев. Определено имах симпатии към него като министър в кабинета на Борисов, но се надявам той да бъде наистина независим и надпартиен президент, защото не е добре всички властови позиции в България да бъдат в ръцете на една партия и един човек.
За съжаление не само в България класическите понятия за ляво и дясно са се размили и обезсмислили. БСП например въведе изключително десния по същество 10-процентов данък. А някои от така наречените “десни” ползват един ляв по същество популизъм.
Има две неща (ако оставим настрана личния му чар на “прям човек от народа”), които са ме карали да харесвам Бойко Борисов – декларираната от него решимост да се пребори с престъпността и корупцията и ( нещо, за което в кабинета беше отговорен лично Плевнелиев) – магистралите, инфраструктурата. Без инфраструктура не може да се развива нито туризъм, нито качествена, европейска икономика. Да не говорим колко удобни са магистралите в личен план за всички граждани на България. Все още обещанията на миснистър-председателя не са изпълнени. Но ако ги изпълнени, той наистина ще бъде запомнен в българската история.
Демокрацията е власт на закона. Ако не е власт на закона, тя се изражда в анархия, във власт на мутрите и престъпните групировки. Става някакъв нов тоталитаризъм от путински тип. Но аз се надявам, че самият факт на нашето членство в Европейския съюз ни отдалечава от тази тъжна перспектива.
Поздравления и успех за президента Плевнелиев!
Няма коментари:
Публикуване на коментар