На Созополския семинар на Фондация "Елизабет Костова", където водех българския уъркшоп тази година, се запознах с този изключителен човек – Ричард Русо. Романът му "Емпайър фолс", за който е спечелил Пулицър , току що беше публикуван от издателство "Сиела" на български. По него в САЩ е направен телевизионен сериал, а Ричард е сценарист и на много други филми. Казва, че му е по-лесно да пише сценарии по чужди романи ( което е правил, и то за кримки), отколкото по своите собствени. Защото писането на сценарий по роман означава да съкратиш две трети от романа, а това човек по-трудно прави със собствения си текст:-) По-трудно вижда кое трябва да се съкрати и кое да се промени, за да стане добър филм. Ричард също обяснява в едно есе за своя писателски опит, че човек трябва да пише за това, което познава най-добре. Разказва как той е разбрал, че вместо да се прави на нещо, което не е, е по-добре да пише за обикновените хора от малкия американски град от Североизтока, откъдето произхожда. ( В Америка "макък град" – small town – се нарича това, което в България би било село.) Ричард е изключително сърдечен и отзивчив човек, на когото високомерието на знаменитостите е напълно чуждо. Той прекара по-голямата част от времето си в Созопол, а дори и в автобуса за София, четейки текстове на млади автори, участници в семинара и разговаряйки с тях. Един духовен аристократ.
С Ричард Русо и Владислав Тодоров
"И идва един момент в живота ти, когато разбираш, че ако не използваш възможността да си щастлив, може никога вече да нямаш друг шанс."
_ Ричард Русо, "Емпайър Фолс" (Сиела, май 2013)
_ Ричард Русо, "Емпайър Фолс" (Сиела, май 2013)
Няма коментари:
Публикуване на коментар