Открито писмо до
министър-председателя на България г-н Пламен Орешарски
Копия:
До Президента на България Росен Плевнелиев
До посланиците на страните от ЕС
До медиите
Г-н премиер,
Такава държава е България днес – и
не друг, а Вие и подкрепящите Ви партии сте нейните строители. “Грешката” с
назначението на Делян Пеевски разголи арогантността – Вашата и на Вашите
попечители, допълнена от Вашия персонален анонс за рестартиране на
антибългарския проект “Белене”; от поредната реабилитация на Държавна
сигурност, изразена от Вашия външен министър Кристиан Вигенин; от назначението
на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на
интереси и парламентарна етика; от лансирането на бивш служител на СИК за
заместник министър на МВР.
И днес, след всичко това, умолявате
да Ви бъде даден поне шест месеца срок, за да свършите всички необходими
дейности, включени във Вашия “план Орешарски”. Обещавате с щедра ръка някакви мизерни
социални бонуси – сякаш ще извадите средствата за тях от собствения си джоб, а
не от държавата хазна, която се пълни с парите на българските данъкоплатци –
същите, които днес Ви искат оставката.
Не е вярно, че не разбирате за какво
става дума, г-н премиер. Много добре разбирате, но шикалкавите и бавите
топката, снишен зад своите хипотетични обещания – та дано ви отмине бурята и
додрапате някак до август, когато – вярвате Вие – гражданският гняв ще стихне и
протестите ще потънат в отпускарското безвремие. Само че това, което
демонстрирате пред цяла България, не е достойно поведение – това е бягство –
бягство от човешкото достойнство, бягство от човешката солидарност, бягство от
свободата, бягство от самия себе си.
Това е малодушно изпълнение на марионетен
танц – защото едва ли някой вярва, че Вашата персона има нещо общо с избора на
който и да било за каквото и да било. Изборът на Делян Пеевски Ви демаскира –
показа Ви като сламен човек, който е поставен чисто формално на държавното
кормило, докато други определят Вашите назначения, делят властови Вашите
ресурси и разпределят “порциона” на държавата.
Преди Вас имаше друг
един такъв сламен човек – проф. Любен Беров, при чието правителство Мултигруп
управляваше България, мафията натрупа мускули, нароиха се кухи банки и кредитни
милионери, подготви се почвата за поредното ограбване на страната ни и
поредната национална катастрофа, която настъпи в края на 1996 г.
Можете ли да се огледате в това
минало? Същият сте. Същият – като проф. Беров. Съгласието с подобна функция
унижава – и можете да бъдете сигурен, че няма да Ви запомнят с добро, г-н
премиер.
Хората, които крещят “Оставка!” под
Вашите прозорци, не искат енергийните Ви помощи или мизерните грошове, с които
се каните да индексирате пенсиите. Бъркате ги с други едни протестиращи – тези
от февруари, които обслужваната от Вас БСП яхна, за да се докопа до властта.
Те искат просто да се махнете – и
Вие, и Вашето правителство, и новата тройна коалиция, която го подкрепя. Те
изпитват отвращение към всичко онова, което им предлагате като днешна
политическа реалност – и отказват да Ви търпят повече, отказват да живеят в
лъжа.
И именно поради това техния протест
е знаменателен – той съдържа в себе си повече, неизмеримо повече от това да
бъдат пометени поредните отрепки от политическата сцена на България.
Този протест казва едно: така повече не може. Отказваме да търпим
подмяната, отказваме да живеем по безпринципностите на фасадната демокрация,
отказваме да бъдем само поданици и да следваме единствено стратегиите си за
лично оцеляване.
Тези хора вече знаят, че има нещо по-висшо от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка – искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2.
Тези хора вече знаят, че има нещо по-висшо от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка – искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2.
Те искат – и имат право да искат
всичко това. В тези часове чрез тях се ражда гражданска България –
и Вие нямате нито правото, нито силата да възпрете това рождание. Имате един
единствен начин да излезете относително достойно от ситуацията, в която сте
попаднали – като внесете своята оставка. Вървете си в мир, г-н премиер,
вървете си, докато още има мир в България – защото от един момент нататък може
да бъде късно.
За съжаление Ви познавам достатъчно
добре и знам, че няма да го направите. Наемниците не правят така. Ще се опитвате
да оцелеете – с всички сили и с всички средства – както се опитват да оцелеят
партийните Ви попечители, както се опитва да оцелее Вашият свят на подмяната и
на лъжата.
Срещу подобни усилия, градени върху
волята да смажат и обезсърчат достойнството на една прогледнала вече България,
са позволени всякакви средства, г-н премиер. И гражданското неподчинение, с
което несъмнено ще Ви се наложи да се сблъскате, и индивидуалните акции като
тази, която обявявам от днес, чрез това открито писмо.Започвам гладна стачка
и няма да я прекратя, докато Вие и Вашето правителство не напуснете
политическата сцена.
Мога да предвидя Вашите реакции,
мога да предвидя и реакциите на силите, които стоят зад Вас, мога да предвидя
равнодушието, охулването, хоровото скандиране против този граждански акт,
позоваването на брадатите лъжи за целия апокалипсис, който щял да настъпи в
страната, ако Вие паднете от власт. Но знайте и Вие – участвате в една
недостойна, подла игра – срещу българските национални интереси и бъдещето на
страната ни. Подобна подлост се заплаща, г-н премиер – заплаща се рано или
късно. И дори да успеете, ще знаете до гроб, че тази подлост е платена с цената
на поне един живот – моят.
Трудно се живее с такава памет. И
още по-трудно се забравя, че – както казваше дон Кихот – свободата е
най-висшето човешко благо, че тя трябва да бъде отстоявана ежедневно и
ежечасно, с цената на всичко, понякога и с цената на човешкия живот.
26.06.2013 Без уважение:
Едвин Сугарев
Няма коментари:
Публикуване на коментар