петък, 2 февруари 2018 г.

УМ И СЪРЦЕ

          Мисли с ума си.
          Чувствай със сърцето си.
                                    Петър Дънов


Трябва да чувстваме със сърцето си и да мислим с ума си. Този, който чувства с ума си е хладен пресметливец. Този, който мисли със сърцето си е безумец. 

Колкото и логично да обясняваме на страхуващите се от чужденците или от малцинствата, че и те са хора като нас, няма да ги убедим. Страхуващите се мислят със сърцето си, а не с ума си.  Както каза Калин Янакиев по повод Истанбулската конвенция,”когато едно общество бъде обвзето от лудост, то престава да слуша аргументи.” Имаме много примери за масова лудост — от горенето на вещици и еретици, от линчуването, до преследването на евреите от нацистите, или на “народните врагове” от комунистите. Пример за масова лудост е и търснето на някакъв коварен “трети пол” дебнещ зад думата “пол” (джендър на английски е пол) в Конвенцията за защита на жените от насилие. Колкото и рационално да им обясняваме, че в Истанбулската  конвенция няма никакъв трети пол, нито еднополови бракове, че Конвенцията е за зашита на ЖЕНИТЕ от насилие, те няма да ни чуят. Понеже мислят със сърцето си, а не с ума си. 

Когато мислят със сърцето си, особено ако то е плашливо сърце, хората виждат това, което искат да видят, или което им се привижда, или което някой ги кара да виждат - например мечка в сянката на дървото или убиец под леглото, когато пода изпука, или мистериозен, страховит, чуждоземен “джендър” (пол) в сенките  и отсенките на думите — а не това, което реално съществува.

Истински престъпници обаче са тези идеолози, които сами мислят с ума си, хладно пресмятат плюсове и минуси, но ползват и подклаждат страхове на хората, карат хората да мислят със сърцата си, т.е. да говорят и действат като безумци. Те умеят да зомбират хората. Това са идеолозите на нацизма — на преследването на евреите, циганите, хомосексуалистите, комунистите. Или идеолозите на комунизма, дошъл в България със съветския военен ботуш —  идеолозите на народния съд, на преследването и убиването по лагери и затвори, или без съд и присъда, на десетки хиляди българи, на десетки хиляди невинни хора от народа —  “в именто на народа”. 

Макар и в демократични условия това да не води до такива изстъпления и престъпления срещу човечеството, хората се разпалват и мислят със сърцето си и по време на избори. И ако мислят със сърцето си, а не с ума си, най-често гласуват за популисти, които умишлено подклаждат страховете им. Популистите говорят на хората на познат, простонароден език: “Амарика - първа!”, “България - на три морета!” ,“Смърт на американските империалисти!” ,“Смърт на циганите!”…  Дядо Иван срещу чичо Сам. Православния Путин срещу коварния еврогейски джендър.

Нека да мислим с ума си, а да чувстваме и съчувстваме със сърцето си! Иначе много лесно можем да бъдем зомбирани, без дори да разбираме кой точно ни зомбира и с каква цел. 

Този призив — да мислим с ума си и да (съ)чувстваме със сърцето си — отправям и към себе си. Защото и аз често се разгорещявам в спора, ставам прекалено емоционален, вместо да конструирам ясни аргументи. Или да се старая да разбера аргументите на другия. 

Понякога не си мерим думите. А думите не винаги изразяват мислите. От една страна думите са несъвършени: Няма дума за всеки нюанс на чувството, за всеки детайл на мисълта. А дяволът, както знаем, е в детайлите. От друга страна думите често се използват именно, за да скрият, а не за да изразят реалните мислите и чувства. И най-накрая, думите понякога изразяват чувства, които не сме и подозирали в самите себе си — чувства,  които сме изтласкали в подсъзнанието си и не ги осъзнаваме. Стархът от чуждото, страхът от различните, може би е страх от собствената ни непозната същност, от собствената ни несигурна идентичност.


Дяволът е разликата между нас.
Дяволът е това,
което всеки за себе си знае.
Бог е нещо общо между нас —
Бог е това,
което не знаем.

3 коментара:

  1. Това е идеологически Документ, атака срещу устоите на (Западната) Цивилизация, етика, ценности и връщане точно към групово тоталитарно господство. Това, как е озаглавен, е безпредметно. Г-н Левчев, като водещ интелектуалец, би трябвало до четете подтекста в такива чудовищни "съчинения." Не Бог, а Хаосът "е това, което не знаем," особено когато е идеологически подхранван.

    ОтговорИзтриване
  2. Кое е "чудовищното съчинение", не ви разбирам? Темата за Бог и безбожието (материализма)? Това е тема от 18ти и 19ти век в Западната Циивилизация. Модерното общество е изградено върху идеите на Просвещението - идеята, че в света има причинно-следствени връзки, че науката ни помага да разберем света, че в държавата суверен е Народа ( а не монарха), че религията трябва да бъде отделена от държавата, разделението на трите власти - това са идеите на Просвещението и основите на Западното обшество през последните два дека и половина. Има и просвещенски хуманизъм. Макар че можем да твърдим, че той е базиран на християнския хуманизъм. Мисле че ако някой обаче тъвърди че знае, познава, разбира Бог - той богохулства. В Бог може да се вярва и аз лично вярвам. (Вярвам в Бог, не в някоя църква. Хората са грешни и грешат, включително свещениците. Хората могат и трябва да се обичат, но само в Бог може да се вярва. Животът е Тайнство. Неведоми са пътищата Господни. Това, което хората знаят за себе си и крият един от друг не е Тайнство, но тайна, често тъмна тайна. Тайните заговори, подозренията, недоверията на хората един към друг. Личните тайни и егоизми -- това ни разделя. Тъмната тайна, която всеки за себе си знае. Но Тайнството на живота е това, което ни обединява. Така мисля. И тези последни 6 реда от текста ми ( не знам дали това за вас е чудовищното съчинение? ) са мое стихотворение, озаглавено Дявол и Бог. Но основната идея в текста е, че и разума и емоциите имат своето място в живота. Но да чувстваме и съчувстваме, като кроим рационални и прагматични сметки е толкова ужасно, колкото и да правим "логични" заключения и да издаваме присъди (понякога смъртни - инквизицията, Нардодния съд) под влиянието на емоции.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Извинете за печатните грешки! Мисля че ако с нещо ви е подразнило или възмутило краткото ми есе, завършващо с още по-кратко стихотворение, това дълго и набързо написано обяснение още повече ще Ви подразни. Бъдете здрав!

      Изтриване