ПОЕЗИЯ И ПУБЛИЦИСТИКА

СТЕНАТА *
(2013)

                  Mother, should I trust the government?

                                                        Пинк Флуд

Попитахме стената:

Как е възможно социалисти и етнически турци да бъдат в коалиция

с неонацисти, които мразят малцинствата?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Как е възможно български патриоти да искат България да излезе от Европейския съюз и да влезе в Евразия?

Тя не отговори.

Попитахме стената: 

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията,

искаха да подарят Националната сигурност на един олигарх и собственик на  медиии?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, продължават да назначават на работа хора, обвинени

за корупция и близост с мафията?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо социалистите, които твърдят, че защитават бедните, не направиха нищо за бедните, докато бяха на власт през две трети от последните 25 години?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Ако вземеш заем за милиони, за да подкупиш бедните предизборно

с двайсет лева бонус на човек, кой ще плаща лихвите?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо ръководителите на Социалистическата партия, които твърдят, че вече не са комунисти, не се разграничиха никога от лагерите, от убийставата, от престъпленията на Комунизма?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо Народното събрание се пази от народа с ограждения

и тежко въоръжена полиция?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо не ни отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?

Тя не отговори.

Стената не може да говори.

(Макар че някои стени, като Берлинската, можеха да стрелят.)

Стената отговаря само,

когато хората я питат с чук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*На 31 август 2013 година, докато продължаваха няколкомесечните масови протести за ОСТАВКА на правителството на Пламен Орешарски, по време на концерта си в София Роджър Уотърс изписа на стената с български букви думата:„Оставка!“

ТЪМНАТА СОФИЯ *
(2013)

София е най-тъмната столица в Европа.  

Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня –  съня за светлото минало...  съня за Златния век – в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчести бизнеси, оковават ни в обръчите си от фирми, докато слугите им ни приспиват с кулоарни словоблудства от екрана на телевизора.

Перловският канал мирише на тоалетната на Парламента.

Но ние, българите, сме като орлите! Имаме си и Орлов мост!  Само че под моста не тече река, а канал.

И мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградското шосе.

Сънуваме как Ориент експрес със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме ...

От време на време ранобудни петли и студенти идват в съня и ни викат в ушите: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се!

И като в оня детски сън  –  ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с натежала от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви !“ ...  

Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под юргана. И събуждането също е било насън ...

София е най-тъмната столица в Европа.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*През есента протестите от лятото на тази година още продължаваха, без резултат. Пртестиращи студенти окупираха Софийския унивеситет „Св. Климент Охридски“. Без резултат.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО*

(1980)

Декември е.

Какво ли този път ни носи

дядо Коледа?

                            

Уви, глиганите привършиха,

другари!

Но да оставим своите Винчестери

на стената над камината

и да послушаме спокойно

на свинете вечерния хор

вън

във декемврийската виелица ...

Свинете – тези розови предчувствия ...

Свинете – тези тъжни ангели ...

Според последни данни

те са между най-интелигентните бозайници.

Те са като хората – всеядни.

Те преглъщат всичко:

и чиниите с ухаеща помия,

и летящите чинии,

и студените остатъци от мозък,      

и пържолите от бивши братя.

Всичко! –

шепне хорът на невинните животни –

всичко трябва да изплюскаме!

Защото рано или късно

и нас

за Коледа ще ни заколят.

Свинете гледат философски на живота.

И ако устите им не бяха обладани

от музиката на месото,

те щяха да предупредят човеците

с такива думи:

Има във вселената възмездие!

И вие,

дето днес ни плюскате,

вие също сте обречени

на нечие

декемврийско тържество!            

                                                         

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*  Написах това стихотворение, когато бях на 23 годин и го предложих за печат  във  вестник “Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано  с цел да се направи  номер на баща,който тогава беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми  е бил викан за обяснение и казал: “Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков“. Защитил ме е с други думи. Той също беше в “ловната дружинка” на Тодор Живков. И имаше пушка "Винчестер" (Winchester). Но и Живков бил имал точно такава . Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три години по-късно. (Между другото,  имаше и някакъв  Декемврийски пленум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от самосебе си.)

СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО
(1988)

Вътре в мен гъмжи една държава

         отровена, разграбена, нездрава.

Чужди думи в кръчмите пируват,

         а моите на чужди се преструват.

Катедрална фабрика “Надежда”

         мъгляво жълто тайнство произвежда.

Злобата по залез в мен запява:

         в ръждиви пари с песен се явява

бледа рота от деца смутени

         със кървав сън в очите разширени.

В мозъка, в бетонен бункер Царя

         загадъчно усмихнат хвърля зара.

В канцеларски лабиринт, на скрито

         съблича той богинята с везните ...

Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:

         живее вътре, с вътрешно горене.

                                                      

ТРЕТИ НОЕМВРИ*
(1989)

Група граждани

пристигнаха от изток –

азиатски кентаври

с високо развети опашки,

и се сляха с друга група граждани,

дошли от север –

руси герои

с медени пити, вместо шитове,

със сърпове за саби.

Група граждани владяха земите

на Балканите

от Франкския тъмен запад

до златния Цариград.

Група граждани се покръстиха

и ораха земята

от Дунав до Бяло море,

и ораха с кръст душите на славяните

до Охрид до Балтийско море.

Група граждани преживяха

Османската империя

с български имена,

с чардаклии къщи

и тлъсти стада.

Група граждани приеха в Търново

най-демократичната конституция.

Група граждани

преживяха две национални катастрофи

около Първата световна война

и още една национална катастрофа

след Втората световна война.

Група граждани мълчаха денем

и плакаха насън,

задавeни от дим и демагогия,

и намаляваха,

и децата им измираха от рак

и безнадеждност,

и ги биеха, и ги лъгаха,

и ги потупваха приятелски по рамото.

Група граждани

на трети ноември

наводниха площада

от “Света София” до Народното събрание

и камбаните на “Александър Невски” биеха

и многохилядната група граждани

викаше:

„Чист въздух!

Чиста вода!

Свобода,

гласност,

референдум!“

  

А друга група

бивши селяни –

глухи и слепи от старост,

си подаваше главите

от два прозореца на Народното събрание,

обградено от милиция ...

И на другия ден 

във вестник “Работническо дело” съобщиха,

че група граждани

внесли петиция

в Народното събрание.

5 ноември 1989

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*    На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка, "Екогласност"  внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта. ("Екогласност" беше и против вече отдавна тогава подготвяния строеж на АЕЦ "Белене".) Хиляди подписи бяха събирани пред "Кристал" в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки, че по това време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който присъстваха западни жураналисти.  При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред "Св. Александър Невски". Петицията беше внесена откъм задния вход на Народното събрание. Тогава никой от хилядите участници в митинга не подозираше, че Тодор Живков ще подаде оставка само след 6 дена. На другия ден, 4 ноември във вестник "Работническо дело", най-долу на предпоследната страница (последната беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение: "Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание." Не се уточняваше от колко души се е състояла "групата граждани", нито за какво е била петицията. Написах това стихотворение на следващия ден. 

НОВОРУСИЙСК

(1988)

Южно море

и дървета

бели от циментов прах.

Позеленели от влага

бетонни блокове.

Новорусийск се гордее

с паметника на загиналите

при един безсмислен десант.

Новорусийск прилича

на тази сбръчкана млада вдовица

със скъсани чорапи,

пеньоар и чехли.

Тя крачи гордо втренчена в туристите.

Тя знае,

че да те съжаляват не е хубаво.

И не иска да я съжаляват!

Просто

иска да сконфузва.

                                                        

SAUDADE

www.youtube.com/watch?v=W0CBzKfvA80&list=RDW0CBzKfvA80

През 1990-те, когато живеех във Вашингтон, ходех понякога в  18^th Street Launge, бара на Роб Гарза и Ерик Хилтън на 18-та улица. Това беше една огромна стара триетажна къща. В повечето стаи се свиреше техен  DJ микс, в някои стаи се танцуваше, а на третия  етаж имаше пиано и лайв джаз. През лятото имаше и отворена тераса-дек към задния двор.Те създадоха Thiеvery Corporation през 1995. 
Когато се върнах в България бях приятно изненадан, че Thievery Corporation вече са станали световно известна група. Имаха и концерт в София, в зала „Универсиада". Последният им албум Saudade излиза през април тази година. 
Думата  saudade е португалска и  може да се преведе като носталгия, меланхолия, тъга за нещо отсъстващо.

Ето как изглежда бара на 18-та улица сега:

http://www.eighteenthstreetlounge.com/

ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИШ ЖИВОТА СИ!

 Не намерих български превод на този сонет на Рилке. Ето го тук в оригинал, в английски и руски превод. 

"Архаичен торс на Аполон" е хипнотично стихотворение. То е за изкуството и отношението на изкуството към животa и личната ни съдба. Разбираме смисъла му, когато четем Достоевски.

Rainer Maria Rilke

(Frühsommer 1908, Paris)

Archaischer Torso Apollos

Wir kannten nicht sein unerhörtes Haupt,

darin die Augenäpfel reiften. Aber

sein Torso glüht noch wie ein Kandelaber,

in dem sein Schauen, nur zurückgeschraubt,

sich hält und glänzt. Sonst könnte nicht der Bug

der Brust dich blenden, und im leisen Drehen

der Lenden könnte nicht ein Lächeln gehen

zu jener Mitte, die die Zeugung trug.

Sonst stünde dieser Stein entstellt und kurz

unter der Schultern durchsichtigem Sturz

und flimmerte nicht so wie Raubtierfelle;

und bräche nicht aus allen seinen Rändern

aus wie ein Stern: denn da ist keine Stelle,

die dich nicht sieht. Du musst dein Leben ändern.

http://rainer-maria-rilke.de/090001archaischertorso.html

Rainer Maria Rilke, 1875 - 1926

Archaic Torso of Apollo

We cannot know his legendary head

with eyes like ripening fruit. And yet his torso

is still suffused with brilliance from inside,

like a lamp, in which his gaze, now turned to low,

gleams in all its power. Otherwise

the curved breast could not dazzle you so, nor could

a smile run through the placid hips and thighs

to that dark center where procreation flared.

Otherwise this stone would seem defaced

beneath the translucent cascade of the shoulders

and would not glisten like a wild beast’s fur:

would not, from all the borders of itself,

burst like a star: for here there is no place

that does not see you. You must change your life.

http://www.poets.org/poetsorg/poem/archaic-torso-apollo

АРХАИЧЕСКИЙ ТОРС АПОЛЛОНА

1908

Нам не увидеть головы, где зреть
должны глазные яблоки. Однако
мерцает торс, как канделябр из мрака
где продолжает взор его блестеть,

изнемогая. А не то бы грудь
не ослепляла, и в изгибе чресла
улыбка бы, как вспышка, не воскресла
с тем, чтобы в темь зачатья ускользнуть.

Не то бы прозябал обломок сей
под призрачным падением плечей
а не сверкал, как хищник шерстью гладкой,

и не мерцал звездой из темноты:
теперь тебя он видит каждой складкой.
Сумей себя пересоздать и ты.

http://lit.peoples.ru/poetry/rainer_maria_rilke/poem_17899.shtml

http://screencast.com/t/rYfT3kckL

ВНЕЗАПНИТЕ ПРОМЕНИ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/09/2316812_vnezapnite_promeni

Светът някак внезапно се промени тази година. Или поне Европа. Промените винаги са плод на дългогодишни натрупвания, но те внезапно стават видими: революционно откритие, избухване на война, неочаквани изборни резултати. Тази година в Европа ни се случиха две от трите.

Русия, най-голямата по територия страна в света се разшири допълнително като завладя с прикрита военна операция ( макар и без жертви) Крим. Внезапно Путин удари гневно по масата, след като видя, че Украйна се изплъзва от руски контрол. С анексирането на Крим той даде отчаян  знак, че Русия не иска повече да играе ролята на болния, пенсиониран гигант, който трябва да се съобразява със силните на деня. А Русия играеше (и продължава да играе) точно такава роля, откакто изгуби Студената война. Така в Европа внезапно се възродиха конфликти и опасения забравени вече от четвърт век.

Другата важна промяна, макар и отдавна назряваща на стария континент, стана видима след изборите за Европейски парламент. Разделителната черта в новата политическа реалност в Европа вече не е между ляво и дясно, не е между социалисти и дясно-центристи, между ПЕС и ЕНП. Либералната демокрация като цяло, представлявана предимно от тези две партии, както и от Алианса на либералите и демократите, е атакувана от новия ултраляво-ултрадесен популизъм на „евроскептиците“. 

На политическият център, на ядрото на европейското единство, се противопоставят мощни центробежните сили. Това е новото разделение. Във Франция и Великобритания центробежните, антиевропейски сили са десни ( Марин льо Пен и Найджъл Фараж), в Гърция са леви (Сириза), а в Италия (Движението „Пет звезди“ на Бепе Грило)  – по-скоро екзотично популиски. Такова е положението днес в Европа.

В Русия обаче с анексирането на Крим се възроди реториката от времето на Студената война. „Лошите амреиканци“ (старият образ на врага) срещу някакави руски славянско-православно-социалистически сили на морала и справедливостта. Но докато по време на Студената война имаше идеологическа борба между комунизъм и капитализъм, сега  в Русия имаме един чист олигархичен империализъм, един нов руски национализъм, който би трябвало да е в най-десния край на политическия спектър, ако ползваме класическите понятия за ляво и дясно. (Затова и не са учудващи симпатиите на десните „евроскептици“ и националисти в Европа към Путин.)

Намесата на Русия в Украйна не може да се легитимира нито с борба срещу фашизма ( каквито смешни опити се правят от руската пропаганда), нито с борба за  някакви славянско-православни ценности различни от Западните ( украинците също са славяни и много от тях са православни). Така че става въпрос за чист руски империализъм, който няма как да се нагоди към класическите понятия за класова борва, за фашизъм и комунизъм, или за ляво и дясно от старата съветска идеология.

Искам да попитам борците срещу американския капитализъм и империализъм, с какво руският държавен капитализъм и империализъм са по-добри? 

Руските олигарси са над закона. Единственото правило е да бъдеш приятел на Путин.  В САЩ все пак има власт на закона и от два века и половина насам, откакто съществува тази държава, макар че е имало убити президенти, не е имало президент, който да не е дошъл на власт по законен път – с избори. В  САЩ също така никога  не е имало монархия или лична диктатура, като тази на Путин. Приятелите на Джордж Буш-младши не са приятели на Барак Обама. Добре, може да не харесваме и двамата. Можем да не харесваме капитализма, или Америка, изобщо. Но с какво руската олигархия и руския авторитаризъм са по-добри, по-морални? И защо са така мили на някои уж леви хора у нас? Защо левичарите в България трябва да бъдат непременно русофили?  (Или, по-точно казано – Путинофили. Да мразиш Путин и неговия империализъм не значи да мразиш руския народ, или руската литература или балет.)

Европейският съюз е различен от Съединените щати, първо защото е конфедерация, а не федерация, конфедерация, в която всяка държава има свой суверенитет, национални приоритети, национален език, национални културни традиции. Все пак има и нещо общо между обединена Европа и Съединените щати. Това е властта на закона, разделението на властите и демокрацията. Това е Западната цивилизация. Към която Русия винаги е принадлежала (от 18 век насам) само културно,  но не и политически. В Русия никога не е имало демокрация, никога не е имало истинско разделение на властите, никога не е имало свобода на политическите убеждения.

Европейският съюз е не само гарант за мира в Европа, но и единственият шанс на страия континент да продължи да има водеща роля в новия глобален свят, съпоставима с ролята на Съединените щати или на Китай. Така че аз съм оптимист за бъдещето на Европейския съюз, независимо от това, че в момента се е надигнала силна евроскептична вълна.

В България обаче има една специфична особеност. В Европа евроскептиците са предимно националисти.  Антиевропейските сили в България са  проруски.

За щастие последните избори показаха, че мнозинството от българските избиратели отхвърлят евразийската идея, идеята за присъединяване на Българя  –под една или друга форма – към съюза на Русия, Беларус и Казахстан. Атака, със своята напоследък съвсем откровено про-евразийска позиция,  се провали с гръм и трясък на европейските избори. БСП на Станишев също падна лошо между двата стола, брюкселския и московския, на които Станишев се опитваше да седи едновременно.

Столетницата БКП-БСП отблъсна по-младите си и по-модерни превържаници, които искаха да видят в нея една социал-демократическа партия от европейски тип. Вместо това, БСП се показа като оръдие на олигархията. Пеевски, след злощастното му назначение за шеф на ДАНС миналото лято, се првърна в символ, във видимо лице на задкулисието, управляващо и БСП.

БСП обаче отблъсна и старата комунистическа промосковска гвардия сред традиционните си избиратели. Не само с центриската си икономическа политика, но и със своята, макар и привидна, проевропейска социалдемократическа реторика. Възпитаният в Съветския съюз председател на ПЕС Сергей Станишев забрави поговорката, че който се опитва да седи на два стола пада на земята. Но тя не го забрави.

Така, за разлика от повечето други европейски страни, евроскептиците у нас изгубиха европейските избори. Евразийската идея в България се провали. Лошото е, че България не е станала нормална европейска страна, в която има правов ред и в която властта представлява своите избиратели. Задкулисието има свои сметки и големи финансови залози, свързани най-вече с проекта „Южен поток“, и няма така лесно да сдаде властта, ако България не бъде сериозно притисната от Брюксел.

Който си няма КТБ зад гърба и не пече кебапчета в циганската махала трудно може да вземе и 6.5% от гласовете на избори у нас. Все пак браво на Реформаторския блок! Въпреки  корпоративния и купен вот, и въпреки пророчествата на купени социолози за победа на БСП, те станаха реален политически субект. Сигурен съм, че на нашите парламентарни избори ще вземат много повече.

Както е казал Ейбрахам Линкълн :"Можеш да мамиш всички хора за известно време и някои хора през цялото време, но не можеш да мамиш всички хора през цялото време." Един измамник на своите избиратели,  „националиста“ Волен Сидеров, вече отпадна с гръм и трясък. А друг, Сергей Станишев, получи с изборните резултати  ролята на по-малкия брат на коалиционния си партньор Лютви Местан. И сега му се налага да слуша батко си.

Резултатите от европейските избори сами по себе си не са достатъчни да накарат марионетките на нашата политическа сцена да сдадат властта. Още миналата зима, след оставаката на Бойко Борисов, писах за пълзящата реставрация у нас. Оттогава стана доста видно, че новите управляващи работят по план ( не български, разбира се) за превръщането на България в руски троянски кон в Европа ( или троянски кон на Газпром), ако не и направо за изкарването на България от Европейксия съюз. Държавата се оказа в голямата братска прегръдка на Газпром. Независимо от изборните резултати, незвисимо от спирането на еврофондовете, независимо от приближаващия колапс в енергетиката, куклите на конци в управляващата партия и правителството няма как да се махнат сами, ако не им наредят или не ги принудят.

Няма време за губене! Катастрофата за България ще дойде внезапно и ще бъде непоправима, ако това правителство не си отиде скоро.

......

Написах този текст преди внезапната промяна сервирана от Лютви Местан на Сергей Станишев в четвъртък. (Внезапните промени у нас винаги са различни от европейските. ) Най-после, след една година протести и гърчове на правителството на една абсурдан тройна коалиция в опити да се задържи на власт, стана ясно, че повече така не може. 

Тази есен ще има  предсрочни парламентарни избори у нас. Те ще съвпаднат с 25-гдишнината от падането на Берлинската страна, символа на Студената война. И 25-годишнината от падането на режима на Живков.  Много е важно този път всички да гласуват. За да станем най-после една нормална европейска страна.

ХЛѢБЪ НАШЪ НАСУЩНИЙ : ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4125679

„Да си представим, че властта в България вземе върхушка, родом от двете страни на Люлин - в Банкя и Пернишко. Днес това са политически най-будните райони и първо ни дадоха президент, после и премиер. Да си представим и че тази върхушка наложи със закон пернишката норма на говорене като в хита на "Хиподил" ("скакауец", "копеуе" и пр.) Днес това би се възприело като мракобесие, но преди 135 г. то все пак се е случило.С възцаряването на един местен говор останалите се маргинализират и стават обект на подигравки. В Германия никой не се глуми с говорещите на някой от многото немски диалекти. В Лондон дори жителите на отделните квартали могат да бъдат разпознати по говора им, както прави героят на Бърнард Шоу в пиесата "Пигмалион".

Росен Янков, „Правоговор няма“,в. „24 часа“

Не съм специалист по езиковите въпроси, но все пак работя с българския език. И мисля на него. Съгласен съм с мението на Янков за правоговора. В англоезичния и немскоезичния свят отдавна се смята за политически некоректно да се инкриминират диалекти. Освен това всеки от тези езици е официален в повече от една държава. У нас основното разделение между източните и западните говори, от двете страни на ятовата граница, често е имало и политически характер. Македонският език по звучене е по близък до шопския говор, отколкото шопския до източните български говори.

 Българският книжовен език е кодифициран през втората половина на 19 век на базата на търновския диалект. И когато София става столица нашата възрожденска интелигенция се е присмивала на шопския диалект, звуков израз на „простотията“ на шопите. Така  днес ние,  наследниците на същите тези шопи, със самочувствието на столичани, се присмиваме на търновския, или  варненския, или русенския говор.

Но правописът  на книжовня език също има отношение към правоговора. След девети септември 1944 г., под руско влияние, българския правопис се „опростява“ като се премахват буквите  ѣ и Ѫ  ( „е-двойно“ и „широко ъ“ или „голям юс“).  Комунистическата уравниловка и обезличаване на народа ни се провежда и на езиково ниво. Освен това с премахването на е-двойно всъщност се инкриминират западните говори. (Хлѣбъ е можело да се прочете или като хляб, или като хлеб. Също и свѣтъ.)

Ето едно стихотворение за тези две букви, което съм писал в края на 1980-те.

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

                                      На Ангел Джендема

                  

ѣ , Ѫ  –

вие сте старите ни къщи

с тайни проходи, стълбища, балкони.

Разрушиха ви

и настаниха духовете ви

в А, Е, Я – стандартни блокове.

ѣ –

под твойта двойна стрѣха заседаваше

комитетът на българското единство.

Сега на твое мѣсто

възникна позволено Я,

а срещу него

се гордее диалектно Е.

Сега България е разделена

на хляб и хлеб,                               

на мляко и млекО,

на няма и на нема ...

Ѫ –

ти бе сѪдба и пѪт за нас.

И съсѪд на кръвта ни!

Ти беше храмът за независима България.

Но рухна ...

Като кѪтник те извадиха.

Сега пред мен е зяпнало от изненада

А-то на четА.

И нахално ми отвръща

Я-то на летЯ.

Букви заместители

са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели

в Едипови

жилищни комплекси:

нови

като новини,

грозни

като угризения.

                                      1988г.

РАБОТНИЯТ ДЕН НА СЯНКАТА

Дървото има сянка

на която шепне нещо вятърничаво

и зелено.

Сянката има дълъг работен ден.

Сутрин се събужда на запад

и приближава в бавен танц

дървото

По обяд се сливат

После

сянката възбудено се протяга на изток

(Примижалото око на залеза

наблюдава този танц

и се затваря)

Пада нощ.

Сега самата сянка е нощта

която диша 

и прегръща дървото.

http://andrakax.deviantart.com/art/Leafless-Birch-Tree-at-Night-48714289