ВНЕЗАПНИТЕ ПРОМЕНИ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/09/2316812_vnezapnite_promeni

Светът някак внезапно се промени тази година. Или поне Европа. Промените винаги са плод на дългогодишни натрупвания, но те внезапно стават видими: революционно откритие, избухване на война, неочаквани изборни резултати. Тази година в Европа ни се случиха две от трите.

Русия, най-голямата по територия страна в света се разшири допълнително като завладя с прикрита военна операция ( макар и без жертви) Крим. Внезапно Путин удари гневно по масата, след като видя, че Украйна се изплъзва от руски контрол. С анексирането на Крим той даде отчаян  знак, че Русия не иска повече да играе ролята на болния, пенсиониран гигант, който трябва да се съобразява със силните на деня. А Русия играеше (и продължава да играе) точно такава роля, откакто изгуби Студената война. Така в Европа внезапно се възродиха конфликти и опасения забравени вече от четвърт век.

Другата важна промяна, макар и отдавна назряваща на стария континент, стана видима след изборите за Европейски парламент. Разделителната черта в новата политическа реалност в Европа вече не е между ляво и дясно, не е между социалисти и дясно-центристи, между ПЕС и ЕНП. Либералната демокрация като цяло, представлявана предимно от тези две партии, както и от Алианса на либералите и демократите, е атакувана от новия ултраляво-ултрадесен популизъм на „евроскептиците“. 

На политическият център, на ядрото на европейското единство, се противопоставят мощни центробежните сили. Това е новото разделение. Във Франция и Великобритания центробежните, антиевропейски сили са десни ( Марин льо Пен и Найджъл Фараж), в Гърция са леви (Сириза), а в Италия (Движението „Пет звезди“ на Бепе Грило)  – по-скоро екзотично популиски. Такова е положението днес в Европа.

В Русия обаче с анексирането на Крим се възроди реториката от времето на Студената война. „Лошите амреиканци“ (старият образ на врага) срещу някакави руски славянско-православно-социалистически сили на морала и справедливостта. Но докато по време на Студената война имаше идеологическа борба между комунизъм и капитализъм, сега  в Русия имаме един чист олигархичен империализъм, един нов руски национализъм, който би трябвало да е в най-десния край на политическия спектър, ако ползваме класическите понятия за ляво и дясно. (Затова и не са учудващи симпатиите на десните „евроскептици“ и националисти в Европа към Путин.)

Намесата на Русия в Украйна не може да се легитимира нито с борба срещу фашизма ( каквито смешни опити се правят от руската пропаганда), нито с борба за  някакви славянско-православни ценности различни от Западните ( украинците също са славяни и много от тях са православни). Така че става въпрос за чист руски империализъм, който няма как да се нагоди към класическите понятия за класова борва, за фашизъм и комунизъм, или за ляво и дясно от старата съветска идеология.

Искам да попитам борците срещу американския капитализъм и империализъм, с какво руският държавен капитализъм и империализъм са по-добри? 

Руските олигарси са над закона. Единственото правило е да бъдеш приятел на Путин.  В САЩ все пак има власт на закона и от два века и половина насам, откакто съществува тази държава, макар че е имало убити президенти, не е имало президент, който да не е дошъл на власт по законен път – с избори. В  САЩ също така никога  не е имало монархия или лична диктатура, като тази на Путин. Приятелите на Джордж Буш-младши не са приятели на Барак Обама. Добре, може да не харесваме и двамата. Можем да не харесваме капитализма, или Америка, изобщо. Но с какво руската олигархия и руския авторитаризъм са по-добри, по-морални? И защо са така мили на някои уж леви хора у нас? Защо левичарите в България трябва да бъдат непременно русофили?  (Или, по-точно казано – Путинофили. Да мразиш Путин и неговия империализъм не значи да мразиш руския народ, или руската литература или балет.)

Европейският съюз е различен от Съединените щати, първо защото е конфедерация, а не федерация, конфедерация, в която всяка държава има свой суверенитет, национални приоритети, национален език, национални културни традиции. Все пак има и нещо общо между обединена Европа и Съединените щати. Това е властта на закона, разделението на властите и демокрацията. Това е Западната цивилизация. Към която Русия винаги е принадлежала (от 18 век насам) само културно,  но не и политически. В Русия никога не е имало демокрация, никога не е имало истинско разделение на властите, никога не е имало свобода на политическите убеждения.

Европейският съюз е не само гарант за мира в Европа, но и единственият шанс на страия континент да продължи да има водеща роля в новия глобален свят, съпоставима с ролята на Съединените щати или на Китай. Така че аз съм оптимист за бъдещето на Европейския съюз, независимо от това, че в момента се е надигнала силна евроскептична вълна.

В България обаче има една специфична особеност. В Европа евроскептиците са предимно националисти.  Антиевропейските сили в България са  проруски.

За щастие последните избори показаха, че мнозинството от българските избиратели отхвърлят евразийската идея, идеята за присъединяване на Българя  –под една или друга форма – към съюза на Русия, Беларус и Казахстан. Атака, със своята напоследък съвсем откровено про-евразийска позиция,  се провали с гръм и трясък на европейските избори. БСП на Станишев също падна лошо между двата стола, брюкселския и московския, на които Станишев се опитваше да седи едновременно.

Столетницата БКП-БСП отблъсна по-младите си и по-модерни превържаници, които искаха да видят в нея една социал-демократическа партия от европейски тип. Вместо това, БСП се показа като оръдие на олигархията. Пеевски, след злощастното му назначение за шеф на ДАНС миналото лято, се првърна в символ, във видимо лице на задкулисието, управляващо и БСП.

БСП обаче отблъсна и старата комунистическа промосковска гвардия сред традиционните си избиратели. Не само с центриската си икономическа политика, но и със своята, макар и привидна, проевропейска социалдемократическа реторика. Възпитаният в Съветския съюз председател на ПЕС Сергей Станишев забрави поговорката, че който се опитва да седи на два стола пада на земята. Но тя не го забрави.

Така, за разлика от повечето други европейски страни, евроскептиците у нас изгубиха европейските избори. Евразийската идея в България се провали. Лошото е, че България не е станала нормална европейска страна, в която има правов ред и в която властта представлява своите избиратели. Задкулисието има свои сметки и големи финансови залози, свързани най-вече с проекта „Южен поток“, и няма така лесно да сдаде властта, ако България не бъде сериозно притисната от Брюксел.

Който си няма КТБ зад гърба и не пече кебапчета в циганската махала трудно може да вземе и 6.5% от гласовете на избори у нас. Все пак браво на Реформаторския блок! Въпреки  корпоративния и купен вот, и въпреки пророчествата на купени социолози за победа на БСП, те станаха реален политически субект. Сигурен съм, че на нашите парламентарни избори ще вземат много повече.

Както е казал Ейбрахам Линкълн :"Можеш да мамиш всички хора за известно време и някои хора през цялото време, но не можеш да мамиш всички хора през цялото време." Един измамник на своите избиратели,  „националиста“ Волен Сидеров, вече отпадна с гръм и трясък. А друг, Сергей Станишев, получи с изборните резултати  ролята на по-малкия брат на коалиционния си партньор Лютви Местан. И сега му се налага да слуша батко си.

Резултатите от европейските избори сами по себе си не са достатъчни да накарат марионетките на нашата политическа сцена да сдадат властта. Още миналата зима, след оставаката на Бойко Борисов, писах за пълзящата реставрация у нас. Оттогава стана доста видно, че новите управляващи работят по план ( не български, разбира се) за превръщането на България в руски троянски кон в Европа ( или троянски кон на Газпром), ако не и направо за изкарването на България от Европейксия съюз. Държавата се оказа в голямата братска прегръдка на Газпром. Независимо от изборните резултати, незвисимо от спирането на еврофондовете, независимо от приближаващия колапс в енергетиката, куклите на конци в управляващата партия и правителството няма как да се махнат сами, ако не им наредят или не ги принудят.

Няма време за губене! Катастрофата за България ще дойде внезапно и ще бъде непоправима, ако това правителство не си отиде скоро.

......

Написах този текст преди внезапната промяна сервирана от Лютви Местан на Сергей Станишев в четвъртък. (Внезапните промени у нас винаги са различни от европейските. ) Най-после, след една година протести и гърчове на правителството на една абсурдан тройна коалиция в опити да се задържи на власт, стана ясно, че повече така не може. 

Тази есен ще има  предсрочни парламентарни избори у нас. Те ще съвпаднат с 25-гдишнината от падането на Берлинската страна, символа на Студената война. И 25-годишнината от падането на режима на Живков.  Много е важно този път всички да гласуват. За да станем най-после една нормална европейска страна.