ХЛѢБЪ НАШЪ НАСУЩНИЙ : ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4125679

„Да си представим, че властта в България вземе върхушка, родом от двете страни на Люлин - в Банкя и Пернишко. Днес това са политически най-будните райони и първо ни дадоха президент, после и премиер. Да си представим и че тази върхушка наложи със закон пернишката норма на говорене като в хита на "Хиподил" ("скакауец", "копеуе" и пр.) Днес това би се възприело като мракобесие, но преди 135 г. то все пак се е случило.С възцаряването на един местен говор останалите се маргинализират и стават обект на подигравки. В Германия никой не се глуми с говорещите на някой от многото немски диалекти. В Лондон дори жителите на отделните квартали могат да бъдат разпознати по говора им, както прави героят на Бърнард Шоу в пиесата "Пигмалион".

Росен Янков, „Правоговор няма“,в. „24 часа“

Не съм специалист по езиковите въпроси, но все пак работя с българския език. И мисля на него. Съгласен съм с мението на Янков за правоговора. В англоезичния и немскоезичния свят отдавна се смята за политически некоректно да се инкриминират диалекти. Освен това всеки от тези езици е официален в повече от една държава. У нас основното разделение между източните и западните говори, от двете страни на ятовата граница, често е имало и политически характер. Македонският език по звучене е по близък до шопския говор, отколкото шопския до източните български говори.

 Българският книжовен език е кодифициран през втората половина на 19 век на базата на търновския диалект. И когато София става столица нашата възрожденска интелигенция се е присмивала на шопския диалект, звуков израз на „простотията“ на шопите. Така  днес ние,  наследниците на същите тези шопи, със самочувствието на столичани, се присмиваме на търновския, или  варненския, или русенския говор.

Но правописът  на книжовня език също има отношение към правоговора. След девети септември 1944 г., под руско влияние, българския правопис се „опростява“ като се премахват буквите  ѣ и Ѫ  ( „е-двойно“ и „широко ъ“ или „голям юс“).  Комунистическата уравниловка и обезличаване на народа ни се провежда и на езиково ниво. Освен това с премахването на е-двойно всъщност се инкриминират западните говори. (Хлѣбъ е можело да се прочете или като хляб, или като хлеб. Също и свѣтъ.)

Ето едно стихотворение за тези две букви, което съм писал в края на 1980-те.

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

                                      На Ангел Джендема

                  

ѣ , Ѫ  –

вие сте старите ни къщи

с тайни проходи, стълбища, балкони.

Разрушиха ви

и настаниха духовете ви

в А, Е, Я – стандартни блокове.

ѣ –

под твойта двойна стрѣха заседаваше

комитетът на българското единство.

Сега на твое мѣсто

възникна позволено Я,

а срещу него

се гордее диалектно Е.

Сега България е разделена

на хляб и хлеб,                               

на мляко и млекО,

на няма и на нема ...

Ѫ –

ти бе сѪдба и пѪт за нас.

И съсѪд на кръвта ни!

Ти беше храмът за независима България.

Но рухна ...

Като кѪтник те извадиха.

Сега пред мен е зяпнало от изненада

А-то на четА.

И нахално ми отвръща

Я-то на летЯ.

Букви заместители

са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели

в Едипови

жилищни комплекси:

нови

като новини,

грозни

като угризения.

                                      1988г.