В НАВЕЧЕРИЕТО или 3а6ързването на света

1867 г. (валс) 

Като корабен нос върху синия Дунав 

са ръката на мъж с чиста риза и фрак 

и ръката на дамата в бяло - отплуват 

в достолепния валс към отсрещния бряг. 

1920 г. (куик степ) 

Куик степ, куик степ – 

да вървиме двама с теб 

през световната война 

под червени знамена – 

с цепелин, с противогаз, 

от Блауерайтер към ВХУТЕМАС – 

от джаза в подлунните нощи горещи 

към танка, към Дахау с раззинати пещи ... 

1968 г. (рокендрол) 

Лоша луна изгря в небето 

и страшен, страшен, страшен  дъжд

 по покрива прокапа. 

Но ти си се напушил –  и огненото цвете 

със страстната си челюст 

                                           главата ти отхапа. 

2002 г. (рап) 

световното гето 

изригва и ето 

земята се мята 

в Ирак е войната 

влечуги и птички 

ебете се всички 

на кривата нива 

клечи самодива 

пресъхва реката 

помръква луната 

сънувах си гроба 

ебал съм ти бога 

2012 г. (тарантела) 

Смъртта следи от наблюдателната кула: 

тьлпите на света празнуват на предела. 

Като ухапани от тарантула 

танцуваме тарантела. 

Кода 

Предсмъртен гърч ли е това, 

или са родилни контракции? 

Свръхчовекът ли се ражда, 

или се пръква Звярът? 

Искахме да ходим по вълниге тивериадски. 

Но нямахме 

никаква 

вяра. 

2013 

ПЪТЯТ В ОБЛАЦИТЕ

Чарлз Симич

ПЪТЯТ В ОБЛАЦИТЕ

Твоето бельо и моето,

полетели из стаята

като буря от бели пера

удряща прозореца и тавана.

Нещо като сподавен смях

е във въздуха

както лежим със сладко задоволство

и се отнасяме в съня

с върховете на дърветата в лилава светлина

и внезапния спомен

за каране на велосипед

без ръце

надолу по стръмен път

към синьото море.

превод В. Левчев

Charles Simic

The Road In  the Clouds

Your undergarments and mine, 

Sent flying around the room

Like a storm of white feathers

Striking the window and ceiling.

Something like repressed laughter 

Is in the air

As we lie in sweet content

Drifting off to sleep

With the treetops in purple light

And the sudden memory

Of riding a bicycle

Using no hands

Down a steep winding road

To the blue sea.

НАЙ-СВЕТЛИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК

https://www.dnevnik.bg/analizi/2021/05/24/4212798_nai-svetliiat_bulgarski_praznik/

24 май трябва да бъде нашият национален празник!

Националният ни празник сега, 3 март, е денят, в който се подписва предварителен мирен договор между две империи - Руската и Османската. Това е ден, в който някой друг, отвън, ни е "освободил от робството", както ни учеха от деца. Някои хора и до днес се възмущават от историческия термин "Османско владичество" и настояват (с гордост!), че дедите им са били роби. Без да разбират, че в понятието "Турско робство", думата робство е метафора. По същата логика можем да говорим и за Съветско робство след 9 септември 1944 г.

Другите ни два големи празника, свързани с Националното освобождение - 19 февруари и 2 юни - са дни на смъртта. Героичната смърт, но все пак смъртта, а не раждането на героите (или Възраждането) честваме. Защо не празнуваме победите си, рождествата и възрожденията повече, а все се фокусираме върху героичната смърт? Или върху хомота на "робството". (Да не говорим, че върху тези две героични смърти, на Левски и на Ботев, пада и сянката на българско предателство.)

Подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., не е денят, в който се създава Третата Българска Държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. (Това също е една алтернативна подходяща дата за Национален празник.)

Но най-светлият и оптимистичен, най-български празник е 24 май. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както пише дядо Вазов. Кирилицата е създадена в Първото българско царство. Глаголицата е дело на светите солунски братя Кирил и Методий, но кирилицата, е създадена в България от техните ученици (и назована с почит към учителя), вероятно от св. Климент Охридски или друг от учениците, в края на 9 век. Русия приема от нас християнството и кирилицата, както и светите книги, в превод на старобългарски (черковнославянски) един век по-късно.

Денят на св. св. Кирил и Методий, денят на българската и всеславянска азбука и култура, започва да се празнува у нас още преди Освобождението - първо в Пловдив през 1851. Това трябва да бъде националният ни празник.

Данила Стоянова Danila Stoyanova (1961-1984)

 

От "Спомен за сън":

ПОЛИТИЧЕСКA И ГРАМАТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ

 Напоследък  станаха някои промени в нормите на английския език. Понеже професор, доктор, президент, но също така и ученик, писател, или, да кажем, участник в нещо, може да бъде той или тя (he or she),  вече е почти официално прието да се казва “те” (they), вместо той или тя, дори в единствено число. Например, “когато учителят влиза в стаята, ТЕ се изправят пред класа.” Политческата коректност влияе на граматическата.

Но всъщност това не е нещо ново. Граматически промени поради политическа коректност са се случвали и в доста по-далечно минало. Още в края на 17 и началото на 18 век формата за второ лице единствено число “thou” (ти) се заменя с “you” (вие/Вие). Това се случва понеже “ти” започва да се смята за неучтиво, просташко обръщение. (У нас все още не е дошъл този момент.) И понеже класическият превод на Библията на английски е правен по времето на крал Джеймз (17 век), когато политическата коректност още не е съществувала, днес само Бог може да се адресира с “неучтивото” ти  (thou). Така е в Библията.

  Към Бог се обръщаме с “ти”, а към майка си с “вие”…

Граматически промени, отнасящи се всъщност към политическата коректност, са правени и в България. Само че промяната е в обратна посока. Първият официален правопис на българския език, от 1899 г., постановява употребата на пълния и кратък определителен член само за мъжки род — “мъжът каза това на мъжа”. Но за женски род има само една форма — “жената каза това на жената”. Защо само в мъжки род? Не е ли това сексистко правило?

Официалният език е изкуствено творение. И често включва насилие над естествения говор. В реалния говор, хората от различни региони ползват различни форми на пълния член - ът, ъ, а, от. Също така в различни части на страната за бъдеще време може да е се ползва ще, че, ке, ше, ша, шъ.

Ето един друг пример за езикова промяна поради политическа коректност, в този случай доста уместна според мен и без насилие над граматиката. На английски предметите са винаги в среден род — столът не е “той”, масата не е “тя”,  те са “то” (it). Освен това в английски няма дума като “човек” (сега се казва human, но по-рано се казваше man), така че chairman става chairperson, a mankind - humankind.  Защото човечеството не се състои само от мъже. В наше време е правилно да се казва humans (човешки същества), а не men (мъже). 

Нo на български отново в тези неща можем да открием (несъзнателен) езиков сексизъм. Например думата секретар може да означава Генерален секретар на ООН, но секретарка има различен смисъл. Името на професията “медицинска сестра” предполага, че тя е само за жени. Докато доктор, ако не лекар, е винаги в мъжки род! (Леля ми беше доктор Левчева например.)

Известна е немската поговорка от 19 век (неправилно приписвана на Бисмарк), според която  “езикът е  диалект, снабден с армия и флот”. Официалният език е държавно дело и като такова често включва насилие.  И в Италия и в Германия, преди да се обединят в средата на 19 век, (както и у нас) е имало множество диалекти и често дори хората от различни региони не са се разбирали. В Италия през 19 век тосканския (флорентински) диалект, диалекта на Данте, става официален италиански език. В България също днешният официален език се оформя през втората половина на 19 век и е доста различен от старобългарския (черковно-славянския) ползван и от Паисий. 

Езикът по начало е една река, която постоянно тече и се променя. Не можем да влезем два пъти в същата река. (Готиното време от мое време стана яко време във времето на сина ми. Канцеларията стана офис. Лозунгът слогън, планът за действие - екшън план.) Освен новите поколения, също и политиците и граматиците, понякога умишлено искат да променят езика -  да бетонират или да преместят коритото му. Официалната езикова норма не еволюира напълно естествено. И политическата коректност също променя граматическата.

Имаше време на  петилетки, урожаи, летучки, нальоти, полит-комисари и полит-просвета. Тогава политическата не-коректност можеше да бъде твърде опасна, не само да те доведе до социална изолация, но и до затвора.

Ако ползваме известната фраза на Маршал Маклуън,че медията е съобщението — езикът,   медията, която всички ползваме, за да общуваме (дори и със себе си!) е съобщението. Ние ли говорим (и мислим) на някакъв език, или езикът ни говори(и мисли)?

ВОЙНА МЕЖДУ БЕДНИ И БОГАТИ, ИЛИ НАШЕСТВИЕ НА ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ? (Кю и Ревящото коте като ръководители на въстания)

Анонимен коментатор на “таблото за обяви “ 4chan, с ник Q, създава конспирацията QAnon, според която тайно общество на педофили кръвопийци управлява света и Тръмп е месия-спасител. 

Привърженици на QAnon бяха сред метежниците, които нахлуха в Капитолия, опитвайки се да спрат потвърждаването на изборната победа на Джо Байдън от Конгреса. Опита за “революция” (или метеж срещу демокрацията) не успя. Но вярващите на Q (и на Тръмп) съвсем не са изчезнали. За тези хора думите на бившия президент, че той е жертва на гигантска изборна измама, и конспиративните теории на  Q, са реалност. А това, което казват медиите, дори и очевидците, дори и това, което сами виждаме с очите си, е измама. 

Подобна е вярата на плоскоземлениците, които гледат и разпространяват красиви картинки и филмчета, показващи земята като плоска — вяра, че от векове вече ние живеем в заблуда, че земята е кръгла, че има някаква мега-конспирация, която включва безброй учени, мореплаватели, изследователи — от Магелан до астронавтите. Всички ни лъжат!  Виртуалната реалност на плоскоземлениците е по-истинска от обективната реалност и човешката история.)

Тази седмица на пазара на акции се случи друг опит за метеж или революция на аутсайдери от виртуалното пространство. Армията на Реддит е предвождана от “Roaring Kitty” (Ревящото коте) - ник на Keith Gill  ползвател на Rеddit (съб-редит  (r/wallstreetbets) УолСтриийтБетс), който работи от мазето си, наречено Кити Корнър. Тази армия успя да унищожи цялата логика на Уол Стрийт като вдигна неимоверно акциите (чрез рекламни акции в ЮТюб и ТикТок)  на пропадащата компания ГеймСтоп. Така бунтовниците освен, че направиха много пари за кратко (и за сега!) съсипаха официални Хеджфондове, които приемаха компанията за губеща.

Реддит срещу Уолстрийт? Дали това е революция на бедните срещу богатите? На “аутсайдерите” срещу статуквото на пазара на акциите? (Впрочем безкомисионното приложение за търговия на акции, което ползват се казва Робин Худ.) Дали това е социално въстание? Или поколенческа война?  Или е нов опит на виртуалната реалност да превземе физическата реалност? Машините серщу  природата?

(Пиша това, излизайки от виртуалната класна стая. И го публикувам на стената си във Фейсбук. Това е едно от бойните полета. Тук се води и културната война между крайните либерали и национал-популистите. И войната между виртуалния и реалния свят.)

ВАВИЛОНСКАТА КУЛА ЛИ СТРОИМ? (За разбъркването на езиците и Словото)

      А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. Kато се дигнаха от Изток, те [племената  на синовете Ноеви] намериха поле в Сенаарската земя и се заселиха там.  И рекоха си един другиму: хайде  да направим тухли и да ги изпечем в огъня. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола — вместо вар. И рекоха: Хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, що градяха човеците. И рече Господ: Ето, един народ са, и всички говорят един език; и ето какво са почнали да правят; и няма да се откажат от това, що са намислили да направят. Нека слезем, и така  да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града и кулата. За това той се наименува  Вавилон, понеже там Господ разбърка езика на цялата земя …

                                                            Битие 11:1-9

През последния век, и особено след падането на Желязната завеса през 1989, английският стана новата “lingua franca” — стана за целия свят това, което е бил латинският за Западния свят през Средновековието. Но сега, когато новите роботи с нежни имена — като Сири и Алекса,  или всеотдайната преводачка на Гугъл, която не разбира разликата между метафора и теорема, между стих и алинея, между шега и дефиниция — могат да ни превеждат с напевен глас текстове от всякакви езици, дори и знанието на английския език става ненужно. Дори и грамотността става ненужна, понеже имаме гласов превод. Разбираме ли се сега по-добре? Говори ли най-накрая човечеството на един общ език?  Това ли е езика на “племената на синовете Ноеви”, който “се употребяваше по цялата земя”? Съградихме ли си най-накрая “кула, висока до небето”? 

Но ето че тъкмо сега, когато започнахме да говорим общ език в общото ни глобално село ( не дори стария английски, а съвършения език на машините), ние, строителите на Кулата, децата на синовте Ноеви, изведнъж престанахме да се разбираме помежду си. 

И заживяхме в паралелни светове: Едни от хората живеят в свят, в който са им откраднати президентските избори и те виждат себе си като патриоти-революционери, които щурмуват двореца на Злото. Други от хората живеят в свят, в който банда насъскани от главния лъжец метежници нахлуват с взлом в Храма на демокрацията. (Те пък имат да рушат статуи, древни идоли на Злото.)  Едни от хората виждат вярващи или правещи добро влиятелни хора в Папа Франциск, Джо Байдън, Джордж Сорос, Бил Гейтс, или Том Хенкс. Други виждат същите тези като участници в сатанински заговор на педофили и убийци. Едни от хората се страхуват и депресират от вирусната пандемия. А други — от ваксините, с които те вярват, че някой иска да “чипира” и пороби целия свят. Едни от хората живеят на кръгла Земя, която обикаля слънцето —  други на изконната плоска Земя. 

Ние, народите на синовете Ноеви, живеем в паралелни светове. (Те са дори по-убдедително различни светове днес, отколкото бяха по време на Студената война — тогава повечето хора не вярваха на лъжите на властта, която разделяше света, за да го владе, или изобщо не се интересуваха от властта и лъжите й.) Ние, свободните хора, строителите на общата Кула на демокрацията, вече не си разбираме езиците. Всеки чете на стената си във Фейсбук различно послание на различен език, вижда различен, убедително реален свят, в който живее. 

Преди социалните медии да станат нашия общ вавилонски градски форум, имаше разлика в свободната преса между факти и коментари, между истини и фантасмагории от жълтата преса. Имаше време, когато дори боговете мълчаха, когато говорят фактите. Сега вече няма факти — самите коментари и мнения станаха факти. Има факти и алтернативни факти. Които картинно и убедително ни се представят като реалност, в която живеем. 

Но дали това не са само сенки, хвърлени на стената на нашата пещера-затвор? 

        По-рано имаше разлика между офис и екран, между класна стая и екран, между колоездачен път в планината и спортна игра на екран, между политическа реалност и реалити шоу (на екрана). Вече няма такава разлика. Вече не можем да разберем кое е реалност и кое е измама. Говорим си с призрачни картини на себе си и текстове-съобщения на екрана. Но не разбираме вече езиците си. Нали доскро, малко след Потопа, след огнения и после леден потоп на войните от миналия век, говорехме един език, езика на демокрацията?

Наказва ли ни Бог за дързостта да строим кула до Небето? За да си “спечелим име”.  В града, който трябва да носи неговото непроизносимо име? Точно когато мислехме, че сме постигнали общия език и строим общата Кула до небето, или до Марс, дали не разбърка Бог езиците ни? Дали Кулата ни, още недостроена, не започва да се руши поради това разбъркване на езиците?

Но може би това е само ковидна (или старческа, зашото света застарява) депресия. Може би сме оглупели (поне някои от нас, по-старите) и разчитаме погрешно старозаветения мит? Може би все пак ние, хората, живеем в друг мит, в друг свят?  

Може би идва часът да се завърне общото ни Слово, езика на детството ни? Словото, което беше в началото. Когато “рече Бог: Да бъде светлина! И биде светлина”.

Преди разсъмване е най-тъмно.