БИХ ИСКАЛ ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА ГОВОРИМ ПОСТОЯННО ЗА ПОЛИТИКА

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/05/23/2306276_dano_ne_se_nalaga_da_govorim_postoianno_za_politika/

Идва 24 май – най- българският празник. Празникът, който не ни напомня за чужди поробители и чужди освободители. Празникът, който в разгара на пролетта ни напомня, че „и ний сме дали нещо на света“. Глаголицата е създадена от солунските братя Св. св. Кирил и Методий, а кирилицата –  от техните ученици в България, най-вероятно  от Св. Климент Охридски. И от тук, с азбуката и превода на Светото писание на старобългарски ( станал известен като църковнославянски) , България в културно отношение  може да се нарече майка на Русия. И на всички православни славяни.  24 май ни напомня и това, че културата е по-могъща сила от всички армии. Без античната култура, Рим не би могъл да завладе трайно  целия средиземноморски свят.

Впрочем, с влизането на България в Европейския съюз нашата азбука стана и третата официална азбука на Европа, след латинската и гръцката. А Светите братя още преди края на Студената война  бяха обявени от папа Йоан-Павел II за съпокровители на Европа.

Но точно в деня след най-светлия ни празник, на 25 май, ще гласуваме за Европейски парламент ... Толкова ми се иска България да стане най-после една нормална европейска страна, в която не се налага постоянно да се говори за политика, защото нормалността не е постоянно застрашена!

Ние вече 25 години се мъчим да стигнем там, откъдето други европейски народи се връщат. И все уж си мислим, че сме стигнали, станали сме нормална европейска страна. Но като в кошмарен сън, малко преди финала започват отново да излизат скелетите на миналото скрити в гардероба. И замирисват страшно боклуците заметени под килима. Призраците на миналото, които развяват старото знаме със сърпа и чука и горят новото знаме, знамето на мира в Европа, пак се връщат у нас.

Девети май, парзнуван едновремено като Ден на победата през Втората светована война и като Ден на Европа, беше много показателен. На митинга на БСП пред паметника на Съветската армия, паметника с извисения високо над София съветски шмайзер, пред очите на Сергей Станишев, председател на ПЕС, под развяти руски и съветски знамена, беше изгорен флага на Европейския съюз.

Дебилната антиевропейска и пропутинска кампания на Атака не е нужно дори да се коментира. Но може ли Сергей Станишев, ако наистина е европейски социалист,  да не се разграничи от горенето на европейския флаг на митинг на БСП? ... Може. Няма да се разграничи, защото не иска да изпусне гласовете на лумпените, за които е в конкуренция с Атака. А и защото вероятно му харесва ролята на хитро седящия на два стола политик.  Но колко дълго може да се седи на два стола?

Друг един новоизлюпен популист, телевизионен кебапчия с „богати приятели“,  с които заедно плачели за бедните, води пред БСП по разходи за медийно отразяване в предизборната кампания. Но не декларира откъде, от кои точно богати приятели, са му дошли парите. Пионките на олигархията се ползват с привилегии у нас.  Същият кебапчия призова България отново да стане Народна република ...

Ако искаме да бъдем в Европейския съюз, ако искаме  България да бъде европейка страна и да има мир на нашия континент, знаем за кого да НЕ гласуваме в неделя.

Могъщите паметниците и военните паради вкарват "народните маси" в една друга, "сакрална" реалност – светски заместител на религиозната. От тази друга реалност ( силно политизирана по време на Студената война) трудно се излиза.  И някои хора си остават там завинаги... Втората светована война  отдавна свърши, другари! Свърши и Студената война.

Почти седем десетилетия в обединена Европа цари мир и просперитет. Но на 9 май в Москва имаше внушителен военен парад. Дано танковете си останат само по парадите и музеите! А не на територията на съседни държави. Денят на Европа не се празнува с военни паради и танкове. Нито 24 май.

С анексирането на Крим от Русия отново замириса на Студена война. Надявам се този леден повей от миналото да отмине след 25 май, когато освен избори за Европейски парламент ще има и президентските избори в Украйна.

Мисля че в крайна сметка окупацията на Крим и страхът в Европа от руска военна заплаха или газов шантаж ще доведат до по-голяма консолидация на Европейския съюз. Подкрепата на Путин за евроскептиците не им дава сила, а напротив. Европа е по-силна, когато е обединена. Във Фауст на Гьоте Мефистофел се представя така:"От тази сила част съм, що зло желае, а добро създава."

         Страхът от външен враг консолидира. Путин ползва образа на врага, за да консолидира Русия около своята диктатура.  Външният враг за него са САЩ,  Европейския съюз и НАТО. Но с този нова конфронтация в стил Студена война той всъщност прави добро на Европа – помага за обединението й. А руснаците скоро ще разберат, че окупацията на Крим е била за тях пирова победа. Хората са по-богати и живеят по-добре в света на мира, толерантността и демокрацията. Хората живеят по-добре в Европа.

България е част от Европейския съюз. Ние също избираме Европейския парламент тази неделя. Европейските субсидии са жизнено важни за нас. Както и сигурността, която ни гарантират Европейския съюз и НАТО.

Нека бъдем приятели и партньори с Русия. Нека между нас да има и търговски и културен обмен. И братски прегръдки, ако щете. Но това не може да стане, ако монополистът Газпром ни диктува промени в българското законодателство за своя изгода. Това не е партньотство и приятелство, а диктат. Не можем да бъдем изцяло енергийно зависими от една страна и дори от една компания-монополист представляваща тази страна. Защо цените на руския газ у нас са по-високи отколкото в Германия? Това ли е вечната ни братска дружба с Русия?

         Важен акцент в европейската програма на Реформаторския блок е създаването на Европейски енергиен съюз. Подкрепят го и другите проевропейски сили. Този съюз ще допринесе за енергийна диверсификация и намаляване на едностранната зависимост, за стабилизиране на нашата енергетика. Той ще ни помогне да имаме с 30% по евтин газ.

         За нас дилемата на тези избори не е ляво или дясно, а за Европа или за Евразия. Това е основната разделителна линия между кандидатите и партиите, за които ще гласуваме.

           24 май тази година е и денят за размисъл преди изборите.  Дано гласуват повече хора, защото негласувалите всъщност гласуват за статуквото, за тези, които сега ни управляват и ни водят извън Европа.