ПОЕЗИЯ И ПУБЛИЦИСТИКА

КОЛУМНИСТ С ГУСЛА

Гусларите са пеели народния епос.

Те са били глашатаите на колективния сън.

Глашатаите на злободневното пък

са ползвали барабани и са говорели в рими на мегдана.

Но мегданът стана градски площад и после

беше заменен от вестниците и накрая – от виртуалния мегдан.

Затова сега се опитавам да ви пея във Фейсбук
като един колумнист с гусла.

                                                                           

СТЕНАТА *

                  Mother, should I trust the government?

                                                        Пинк Флуд

Попитахме стената:

Как е възможно социалисти и етнически турци да бъдат в коалиция

с неонацисти, които имат ксенофобска идеология?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Как е възможно български патриоти да искат България да излезе от Европейския съюз и да влезе в Евразийския?

Тя не отговори .

Попитахме стената: 

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията,

се опитаха да подарят Националната сигурност на един олигарх,

който владее  медиите?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, продължават да назначават на работа хора, разследвани

за корупция и принадлежност към мафията?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо социалистите, които твърдят, че защитават бедните, не направиха нищо за бедните, докато бяха на власт през две трети от последните 25 години? Защо точно те въведоха плоския данък, облагодетелстващ богатоте?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Ако вземеш държавен заем, за да подкупиш бедните предизборно

с двайсет лева бонус на човек, кой

ще плаща лихвите?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо членовете на Социалистическата партия, които твърдят, че вече не са комунисти, не се разграничиха никога от лагерите, от убийставата, от престъпленията

на Комунистическата партия в България?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо Народното събрание се пази от народа с ограждения, бронирани коли

и тежко въоръжена полиция?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо не ни отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?

Тя не отговори.

Стената не може да говори.

(Макар че някои стени, като Берлинската, можеха да стрелят.)

Стената отговаря само,

когато хората я питат с чук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*На 31 август 2013 година, докато продължаваха няколкомесечните масови протести за ОСТАВКА на правителството на Пламен Орешарски, по време на концерта си в София Роджър Уотърс изписа на стената с български букви думата:„Оставка!“

ТЪМНАТА СОФИЯ *

София е най-тъмната столица в Европа.  

Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня –  съня за светлото минало...  съня за Златния век – в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчести бизнеси, оковават ни в обръчите си от фирми, докато слугите им ни приспиват с кулоарни словоблудства от екрана на телевизора.

Перловският канал мирише на тоалетната на Парламента ...

Но ние, българите, сме като орлите! Имаме си и Орлов мост!  Само че под моста не тече река, а канал.

И мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградското шосе ...

Сънуваме как Ориент експрес със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме ...

От време на време ранобудни петли и студенти идват в съня и ни викат в ушите: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се!

И като в оня древен детски сън  –  ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с натежала от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви !“ ...  

Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под юргана. И събуждането също е било насън ...

София е най-тъмната столица в Европа.

ноември 2013 г 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Протестите от лятото на тази година още продължаваха, без резултат. Протестиращи студенти окупираха Софийския унивеситет „Св. Климент Охридски“. Без резултат.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО*

Декември е.

Какво ли този път ни носи

дядо Коледа?

                            

Уви, глиганите привършиха,

другари!

Но да оставим своите Винчестери

на стената над камината

и да послушаме спокойно

на свинете вечерния хор

вън

в декемврийската виелица ...

Свинете – тези розови предчувствия ...

Свинете – тези тъжни ангели ...

Според последни данни

те са между най-интелигентните бозайници.

Те са като хората – всеядни.

Те преглъщат всичко:

и чиниите с ухаеща помия,

и летящите чинии,

и студените остатъци от мозък,      

и пържолите от бивши братя.

Всичко! –

шепне хорът на невинните животни –

всичко трябва да изплюскаме!

Защото рано или късно

и нас

за Коледа ще ни заколят.

Свинете гледат философски на живота.

И ако устите им не бяха обладани

от музиката на месото,

те щяха да предупредят човеците

с такива думи:

Има във вселената възмездие!

И вие,

дето днес ни плюскате,

вие също сте обречени

на нечие

декемврийско тържество!            

                                                         

1980 

                           

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*  Написах това стихотворение когато бях на 23 годин и го предложих за печат  в  младежкия (комсомолски тогава)  вестник “Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано  с цел да се направи  номер на баща ми Любомир Левчев,който беше председател на Съюза на българските писатели. (Класово-партийният  подход изисква отговорност на децата за действията на бащите си – и обратното.) Баща ми  е бил викан за обяснение и казал: “Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков“. Защитил ме е с други думи. Той също беше в “ловната дружинка” на Тодор Живков и имаше пушка "Винчестер" (Winchester). Но и Живков бил имал точно такава ... Аз не знаех това. Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три години по-късно. Между другот,  имаше и някакъв  Декемврийски пленум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от самосебе си.Езоповият език беше езикът на времето.

СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО

Вътре в мен гъмжи една държава

         отровена, разграбена, нездрава.

Чужди думи в кръчмите пируват,

         а моите на чужди се преструват.

Катедрална фабрика “Надежда”

         мъгляво жълто тайнство произвежда.

Злобата по залез в мен запява:

         в ръждиви пари с песен се явява

бледа рота от деца смутени

         със кървав сън в очите разширени.

В мозъка, в бетонен бункер Царя

         загадъчно усмихнат хвърля зара.

В канцеларски лабиринт, на скрито

         съблича той богинята с везните ...

Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:

         живее вътре, с вътрешно горене.

                                                                 1988

                                                                         

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

                                      На Ангел Джендема

                  

ѣ Ѫ  –

вие сте старите ни къщи

с тайни проходи, стълбища, балкони.

Разрушиха ви

и настаниха духовете ви

в А, Е, Я – стандартни блокове.

ѣ –

под твойта двойна стрѣха заседаваше

комитетът на българското единство.

Сега на твое мѣсто

възникна позволено Я,

а срещу него

се гордее диалектно Е.

Сега България е разделена

на хляб и хлеб,                               

на мляко и млекО,

на няма и на нема ...

Ѫ –

ти бе сѪдба и пѪт за нас.

И съсѪд на кръвта ни!

Ти беше храмът за независима България.

Но рухна ...

Като кѪтник те извадиха.

Сега пред мен е зяпнало от изненада

А-то на четА.

И нахално ми отвръща

Я-то на летЯ.

Бувки заместители

са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели

в Едипови

жилищни комплекси:

нови

като новини,

грозни

като угризения.

                                      1988