ЛЯВО-ДЯСНАТА ВОЙНА СРЕЩУ ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/05/06/2292627_liavo-diasnata_voina_sreshtu_liberalnata_demokraciia/

          Странно ли е това, че крайно десни и крайно леви партии в Европа имат на практика обща кауза – отслабването или разформироването на Европейския съюз?

Мусолини, създателят на фашизма, е бил виден социалист и главен редактор на „Аванти“, централния социалистически вестник в Италия преди Първата световна война. Фашистката идеология обявява залеза на световния капитализъм в демократичната му форма и се противопоставя на либералната демокрация не по-малко яростно отколкото на болшевизма. (В началото Мусолини приветства и Октомврийската революция.) Същото отношение към либералната демокрация имат и комунистите.

Много е говорено за приликите между двете тоталитарни идеологии на 20 век, за приликите между национал-социалистическата диктатура в Германия и диктатурата на „реалния социализъм“ в СССР и сателитите му в Източна Европа, като Народна Република България. За това ставаше дума и в книгата на Желю Желев „Фашизма“, публикувана поради недоглеждане през 1982 г., но веднага след това иззета от властите и унищожена. 

Макар двете държави да водят най-кървавата война в историята на човечеството една срещу друга между 1941 и 1945 г, нациска Германия и СССР твърде много си приличат. Не става дума толкова за договора Рибентроп-Молотов за преразпределение на Източна Европа, а по-скоро за държавното устройство. Така че не е е чудно и това, че пост-комунистическият диктатор Путин, бивш офицер от КГБ, има привърженици сред крайната европейска десница.

Ултралевите и ултрадесните в Европа се консолидират отново. Обединява ги омразата към обединената демократична Европа.

Един екзотичен пример е българската партия "Атака", която макар и да върви рязко надолу като подкрепа, събира гласовете както на крайни националисти и ксенофоби, така и на тези, които мечтаят да се върне комунизма. Сидеров, който уж е ултрадесен и ксенофоб, не крие, дори подчертава, духовната си, а най-вероятно и финансова, близост с Путин. (Впрочем импреският олигархизъм на Путин също е по-скоро крайно десен, отколкото ляв.)

 При нас в България обаче ситуацията е още по-опасна, отколкото другаде в Европа. Не само защото сме най-бедната страна в Европейския съюз, но и заради нашата силна енергийна и политическа зависимост от Русия. С анексирането на Крим изглежда, че Русия навлиза в нов период на студена война със Запада, с Европейския съюз и НАТО, в които България членува. Отново в Москва се издига нещо като Желязна завеса, включително - информационна. Добрите руснаци срещу лошите американци и фашисти.

Но руската пропаганда влияе и на много хора у нас. Една дама на стената ми във Фейсбук с дълбоко убеждение ми каза, че Европейският съюз не ни бил съюзник – за разлика от Русия. Това е горе долу като да се каже, че България не е съюзник на Варна. Ние СМЕ част от съюза, а не негов партньор. Така че нашият съюз не може да ни бъде, или да не ни бъде, съюзник. Но някои хора у нас изглежда мечтаят един стар съюзник и Голям брат да прeскочи от Крим до Варна с танковете си, за да да ни "освободи" от лошия Европейския съюз .

Ние не можем да бъдем едновременно вътре в съюза и вън. Или сме в Европейския съюз, или не сме.

 България не е Норвегия или Швейцария, нито колебаещата се Великобритания, така че вън от Европейския съюз за нас  ще означава неминуемо отново да станем руски сателит.

На някои явно това би се харесвало. Но се надявам че те са малцинство. Нямам никаква носталгия към съветския тоталитаризъм. А още нашите възрожденци мечтаеха България да бъде част от демократична Европа, не от Руската, или някаква Евразийска източна империя.

Навсякъде по света класическите представи за ляво и дясно като че ли се променят.  В Европа политическите програми на ляво и дясно-центристите се доближават, а срещу тях се изправя един крайно ляв в Гърция и един крайно десен във Великобритания антиевропейски популизъм.

И у нас лявата БСП въвевде плосък данък ( една дясна икономическа мярка). Но БСП, за разлика от западните социалдемократи, се опитва да прави сложна политическа акробатика, като стои с единия крак в Брюксел, а с другия в Москва. Можем ли хем да обслужваме руските енергийни интереси ( които определено са различни от българските), хем да получаваме пари и от Брюксел и дори да гласуваме за Европейския парламент? „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. ( Евангелие от Матея 6:24) Не можем да стоим в такава разкрачена позиция.

Фатална грешка на Русия е, че никога не се разграничи категорично от Сталин, от лагерите, от зверствата на комунизма, както Германия отдавна се раграничи от Хитлер и фашизма. У хас БСП също иска да се гордее, че е наследница на БКП и да не се разграничава от престъпленията на комунизма. Но същевременно  да бъде някак европейска социалдемократическа партия.  Който не може да се справи с миналото си няма бъдеще. И винаги ще тъпче на едно място или ще се връща към банкрутирали форми на вътрешен и международен политически живот.

Либералната демокрация, която направи Западна Европа и САЩ такива каквито са днес, която създаде свободния и толерантен, технологически напреданал  модерен свят, е под сериозна заплаха. 

Не става дума само за феодално-средновековната неграмотност на част от света, където доминира кнесофобията, страха от, и омразата към всичко, което не мирише на роден цървул. ( Уви, наскоро бяхме свидетели на такава примитивност и средновековна изостаналост в село Розово, но в интернет има едно доста по-голямо българско село, което определя с просташки неологизми на омразата – като „либерастия“ – всичко свързано с либералната демокрация.)  Но за съжаление не само на някакви отдалечени примитивни места, но  и в приемания за по-цивилизован западен свят днес се води война срещу либералната демокрация. 

Както лявоцентристи и десноцентристи се сближават по програми в света на либералната демокрация, така и  ултралевите и ултрадесните популисти, неокомунистите и неофашистите, се сближават и съюзяват. Сближава ги общата им ненавист към либералната демокрация  и бунта им срещу обединена Европа. Европа, в която вече от близо 70 години цари процес на разбирателство и сближаване, безпреценет в историята. Най-лявата и най-дясната част от политическия спектър в Европа днес също се обединяват в своята битка с либералната демокрация.

У нас това антилиберално, антидемократично, антиевропейско обединение има напълно гротесков характер. Защото нашите анти-европейски популисти обслужват българската или руската олигархия.

Телевизионни кебапчии с „богати приятели“ пледират за възставновяване на Народната република. "Ултрадесни" джавкащи пудеи на Путин искат национализация. И, разбира се, искат да отбият България от европейския й път в посока назад  –  към Евразия. Лидерите на „възродители“ и „възродени“ позират за снимка в братска прегръдка. Овчи стада гласуват под строй за когото им кажат с одобрително блеене ...

Ще ги оставим ли те да определят бъдещето на България? Убеден съм, че мислещите хора у нас все пак са мнозинство! Вместо да гледаме отегчено отстрани с презрителна полу-усмивка, трябва всички да участваме, да задаваме въпроси, да изискваме отговори, да гласуваме, да показваме, че сме гражданско общество. Тогава няма как да им стане играта. Те разчитат на това, че са ни отвратили, елиминирали са ни и няма да участваме.

Колкото по-масово се гласува, толкова по-малък шанс има статуквото да се запази. Ако гласуват по-малко от половината хора с право на глас – нищо няма да се промени.  Трябва всички да гласуваме – независимо за кого! Наше право е да решим за кого.

Но също така е добре да си даваме сметка за кого гласуваме. Да не легитимареме  политическите клоуни пуснати на сцената от нашата олигархия,  или дори директно от Москва. Аз лично не бих гласувал и за тези, които се опитват да стоят с единия крак в Европа, а с другия в Евразия, или да обслужват собствените си ориенталско-олигархични интереси с европейски пари. Важно е да останем в обединена Европа.