http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/11/03/2171305_za_rusite_angeli_chernite_diavoli_i_konskite_opashki/?p=0#comments
Медийната
сензация с малката Мария – „русото ангелче от ромското гето“, е едно тъжно свидетелство за това колко
дълбоко в съзнанието ни е залегнал расизма.
Ако детето не беше русо и синеоко, а мургаво и чернокосо, щеше ли да е
по-малко достойно за състрадание ? Макар и самите ние, българите както и
гърците, да не сме от най-синеоките и русокоси народи, явно в нашите колективни
представи ангелите се явяват като русокоси и синеоки. А дяволите са черни –
като негрите, или като циганите, ако не сме виждали много негри.
За
съжаление расовите и етнически предразсъдъци не са нещо рационално и не можем
да ги преборим с разумни аргументи. Те са вкоренени дълбоко в съзнанието ни или
в несъзнаваното, посадени там от
обществото и от семейството още в най-ранно детство. И е много трудно да се
изкоренят. По-лесно е да се пребориш с
живи хора, отколкото с ангелите и дяволите. Тези архетипни образи на
колективното несъзнавано оцеляват, дори
и когато съзнанието ни ги отхвърля.
У
нас често се чуват фрази от типа на: „Аз изобщо не съм расист, но циганите са
мързелив и крадлив народ.“ Човекът,
който мисли така – а май повечето „бели“ хора по нашите краища мислят така – не
само че е расист, но не си и дава сметка, че е такъв. И няма как да бъде разубеден с разумни
аргументи. Като този, че независимо от расата или народността ти, ако си роден
в гетото, ако родителите ти не са ти дали образование понеже и те не са имали,
нито жажда за образование, ако 80% от хората оклоло теб са безработни – тогава
е много трудно да се измъкнеш от порочния кръг на мизерията и лошото
образование.
Знаем
добре, че има редица известни и много успешни в професията си хора от ромски
произход – от Александър Чирков у нас до Пако де Лусия в Испания и Чарли Чаплин
в Англия. Но трябва да си Барон Мюнхаузен, който се хваща за коста и сам се
измъква от блатото заедно с коня си, за да успееш в живота, ако си роден в
среда, в която мнозинството хора около теб са безработни и необразовани.
Навсякъде
по света в гетото и около гетото има голяма престъпност. Проблемът е по-скоро
социален (това включва и икономически статус
и културни наслоения), отколкото расов или етнически. У нас поне
престъпността около гетата не е така тясно свързана с насилие и огнестрелни
оръжия, както е например в САЩ. Но и в
САЩ, ако питате един бял расист и ако той си позволи да ви каже честно какво
мисли (защото в Америка расисткото говорене отдавна е табу), сигурно ще чуете,
че негрите са мързеливи и с престъпни наклонности. Макар че расата на вече
повторно избрания президент на САЩ доказва, че мнозинството бели американци
изобщо не са расисти.
Разбира
се, расизъм спрямо циганите има в цяла Европа, не само у нас. А в Западната
част на Европейския съюз България и Румъния са печално известни като страни
„износители“ на роми. Наистина някои от
ромите се занимават с престъпност или
строят незаконни лагери. Престъпността си е престъпност и никой не трябва да
бъде оневиняван по расови или етнически причини. Но и не трябва да бъде обвиняван по презумпция, по
расови или етнически причини.
Но
проблемът с ромите е много по-сериозен у нас. И няма да се реши лесно. Трябва да се решава прагматично – чрез
задължително образование, дори с глоби, ако децата не се пращат на училище, но
също така и сериозни усилия да се осигури работа на възрастните. Лошото е, че повечето работодатели не биха ги
взели на работа точно заради етническата им принадлежност. Отношението ни към
тях пречи на интеграцията им.
У
нас няма расизъм спрямо африканците, но това е просто защото няма много
африканци. И доколкото са идвали през последния половин век те са били главно
студенти от Африка. У нас, за разлика от САЩ, думата негър не е обидна. Но за
съжаление думата циганин често звучи
обидно, поради расисткия начин, по който се употребява: цигания, циганьор, циганска работа. (Макар че
в миналото често казвахме и „българска
работа“ за немарливо свършената работа.)
Думата циганин не е имала винаги и навсякъде негативна конотация.
Спомнете си, да речем, циганските руски романси, които масово се слушаха в
миналото и у нас. И сега на Балканите циганската музика е на почит. Да не
говорим за испанското фламенко, което има цигански андалузки произход.
През
последните две десетилетия, с появата на политически коретната дума „рома“ у
нас, във вестниците започнаха да се
публикуват отявлено расистки текстове, в които с просташка ирония циганите се
наричаха роми. Затова аз лично предпочитам думата циганин като не смятам, че тя
е обидна.
Когато
говорим за расови и етнически предразсъдъци, за
вековната представа на европейците за русокосия ангел и черния
африкански дявол ( впрочем и средиземноморсите чернокоси народи са били третирани
като по-нисша раса от русокосите северняци), не трябва да забравяме, че
съществуването на „чиста раса“ е мит. И
то най-често политически обагрен мит, какъвто е случая с нациската идея за
русокосата и синеока арийска раса.
Ние
българите не можем да се „похвалим“ с някаква голяма етническа чистота ,ако
това изобщо е нещо похвално , макар че
последните ДНК изследвания изглежда променят сериозно общоприетото схващане за
етногенезиса ни. Теорията, която сме учили в училище е, че ние, образно казано,
сме родени от майка славянка и баща прабългарин. Макар че не малко други
племена и народи са минавали през нашите земи.
По
време на Възраждането доминиращият акцент е бил върху славянския ни произход.
Ясно е, че мотивацията за това е била политическа – Дядо Иван, който е православен,
пише на кирилица и представлява голяма империя, е бил виждан като нашият
потенциален спасител от поробителите ни много преди Руско-турската война. След
като Русия застава против Съединението на Княжество България с Източна Румелия, с възхода на русофобството у
нас, започва да се говори повече за прабългарската ни, неславянска кръв. Този
акцент върху прабългарското и пренебрегването
на славянското се засилва в навечерието на Втората световна война и по
време на съюза ни с нациска Германия. Разбира се, славянската теория пак идва
на мода с пълна сила веднга след съветската окупация на България на 9 септември
1944-та година.
След
падането на комунистическата власт акцента в публичния дискурс (у нас и за нас)
се върна върху прабългарското семе като основа на българската нация. Но този
път прабългарската теория се явяваше в
ревизиран вид. Полагаха се усилия да се докаже, че прабългарите всъщност не са били тюрки, за каквито са
смятани от повечето историци, а чисти
арийци. Независимо какви доказателства са открити за това, съвсем ясна е
политическата, антитурска мотивация за тази ревизия на прабългарската теория.
(Въпреки че самите турци отдавна не са „чисти“ тюрки.)
Последните
ДНК-изследвания на „българския ген“ обаче показват, че етнически ние имаме
вероятно най-много общо с траките. Наши
по-близки генетически роднини се оказват
източно-средиземноморските европейски народи, гърците, македонците,
албанците, дори и италианците, отколкото славяните. Генетическото ни родство
със северните славяни е много по-малко. А прабългарите може би наистина са били
индоевропейци, или смесица от тюрки и индоевропейци – като хуните, защото процента на
тюркската ни кръв се оказва незначителен.
Това
за тракийския ни, „автохтонен“ ген всъщност е съвсем логично. Знаем, че според
Херодот траките са били най-многобройния народ след индийците. Къде е изчезнал
този многоброен народ? Няма данни да се е изселил от нашите земи и въпреки
опустошителните варварски нашествия на готи и хуни през 4-5 век, автохтонният
ген се е запазил. Знаем, че траките по това време вече са романизирани, като
преди това са били елинизирани. Така че не е било трудно по-късно да бъдат и
славянизирани или българизирани.
Езикът
ни е славянски, но това не значи, че сме славяни. Английски говорят много народи
по света без непременно да са англосаксонци. На първо място ирландците. Знаем
добре от историята на двадесети век, че нации могат да се създават на религиозна или политическа основа,
независимо от етниса. Подобно създаване
или пресъздаване на нации се случва на Балканите пред очите ни, особено след
разпадането на Югославия. Да не говорим за
„новите нации“ в Новия свят, като американската, които по начало са
многоетнични.
Възможно
е и един народ да има много езици – като индйците или швейцарците. Знаем,че има
и „бета израел“, етиопци с еврейско вероизповедание, които са
признати за евреи. Какви сме по
националност е въпрос на самосъзнание, а не непременно на някаква генетическа
предопределеност.
Самосъзнанието,
разбира се, включва семейни традиции, религия, език. Но може да се променя.
Макар и да са по-важни от генетическото определение на една нация, нито
семейната традиция, нито религията, нито езика са някаква константа. Името или
самосъзнанието на една нация може да бъде сменено или вменено от държавата или
управляващо малцинство. Самосъзнание
може да бъде създадено по религиозни причини,
или дори да бъде поощрено с партийно-политически директиви, какъвто е
случая с решението на Коминтерна от 1934 г. за македонската нация. Знаем, че в
Република Македония и в пиринския Македония има семейства, половината от
членовете на които се смятат за етнически македонци, а другата половина – за
етнически българи. Това за някои хора
може да е дори семейна трагедия, но не е толкова необичайно. Нацията в крайна
сметка е въпрос на самоопределение.
Излиза
че ние, българите, генетически не сме свързани толкова много нито със славяните
нито с прабългарите. Но идеологемите и образите в колективното съзнание, или
несъзнавано, са устойчиви и именно те в
най-голяма степен определят националното ни самосъзнание. Дори някои сериозни историци труднно ще се
разделят с романтичния образ на развятата конска опашка. Особено ако е арийска.
Да
разсъждаваме за етноса и нацията си интелигентно и обективно изобщо не означава
да не сме патриоти. Напротив, означава че сме патриоти без национални
комплекси.
По
същият начин предубежденията ни към чужди раси и религии често не са на
съзнателно ниво и затова понякога дори не осъзнаваме, че имаме такива
предубеждения.
Идеологеми
и образи в колективното съзнание или в колективното несъзнавано, като образа на
русокосия ангел или прабългарина с конска опашка за знаме, понякога
предопределят и политическото ни мислене. За един човек откърмен с
комунистическа идеология, например, американците (Чичо Сам) и западноевропейците винаги ще
си остават лошите. Този стереотип донякъде е наследство и от руското
славянофилство от 19-ти век. И е много трудно да се преборим с него.
Да
се мисли без стереотипи вероятно е невъзможно – ние винаги поставяме нещата, които
опознаваме в някаква вече съществуваща в мисленето ни, позната категория. Но
трябва поне съзнателно да си даваме сметка за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар