ОТ НОВОРОСИЙСК ДО БРЮКСЕЛ И ОБРАТНО

http://www.mediapool.bg/nad-polovin-milion-leva-struvala-manifestatsiyata-v-podkrepa-na-oresharski-news213826.html


Над половин милион лева е струвала манифестацията в подкрепа на Орешарски. Ето за какво отиват и ще отиват парите от заемите, които тегли това правителство!За партийни манифестации. И за подкупване на мизерстващите избиратели с дребни подаяния. 5-6 лева на месец на пенсионер. 

Едно време имаше виц: Построили парахода на социализма - най-големия в света. Надул параходът свирката, напънал се да тръгне, но не успял. При проверката се оказало, че както е конструиран, цялата пара отивала в свирката. 

По време на "прехода" строителите на ОНЯ параход (БКП и ДС) се преквалифицираха като строители на ТОЗИ – парахода на демокрацията и капитализма. 

Затова все не можем да отлепим от първоначалното пристанище. След 24 години плаване към Брюксел се оказваме пак недалеч от Новоросийск.

............


Ето три стихотворения, които съм писал през осемдесетте години.

НОВОРОСИЙСК

Южно море

и дървета

бели от циментов прах.

Позеленели от влага

бетонни блокове.

Новорусийск се гордее

с паметника на загиналите

при един безсмислен десант.

Новоросийск прилича

на тази сбръчкана млада вдовица

със скъсани чорапи,

пеньоар и чехли.

Тя крачи втренчена в туристите.

Тя знае,

че да те съжаляват не е хубаво.

И не иска да я съжаляват!

Просто

иска да ги сконфузва.

                                       1988г.

                                         СЪНЯТ НА ИЗГНИЛОТО ДЪРВО

                            

                                       Вътре в мен гъмжи една държава

                                            отровена, разграбена, нездрава.

                                      Чужди думи в кръчмите пируват,

                                           а моите на чужди се преструват.

                                      Катедрална фабрика “Надежда”

                                           мъгляво жълто тайнство произвежда.

                                      Злобата по залез в мен запява:

                                           в ръждиви пари с песен се явява

                                      бледа рота от деца смутени

                                           със кървав сън в очите разширени.

                                      В мозъка, в бетонен бункер царя

                                          загадъчно усмихнат хвърля зара.

                                     В канцеларски лабиринт, на скрито

                                          съблича той богинята с везните....

                                     Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:

                                          живее вътре, с вътрешно горене.

                                                                                                     1988г.

                                    ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО

                                      Декември е.

                                      Какво ли този път ни носи

                                      дядо Коледа?

                           

                                      Уви, глиганите привършиха,

                                      другари!

                                      Но да оставим своите Винчестери

                                      над камилите

                                      и да послушаме спокойно

                                      на свинете вечерния хор

                                      вън

                                      във декемврийската виелица....

                                      Свинете – тези розови предчувствия....

                                      Свинете – тези тъжни ангели.....

                                      Според последни данни

                                      те са между най-интелигентните бозайници.

                                      Те са като хората – всеядни.

                                      Те преглъщат всичко.

                                      И чиниите с ухаеща помия,

                                      и летящите чинии,

                                      и студените остатъци от мозък,    

                                      и пържолите от бивши братя.

                                      Всичко! –

                                      шепне хорът на невинните животни –

                                      Всичко трябва да изплюскаме!

                                      Защото рано или късно

                                      и нас

                                      за Коледа ще ни заколят.

                                      Свинете гледат философски на живота.

                                      И ако устните им не бяха ангажирани

                                      от музиката на месото,

                                      те щяха да предупредят човеците

                                      с такива думи:

                                      Предчувстваме, че има

                                      във вселената възмездие!

                                      И вие,

                                      дето днес ни плюскате,

                                      вие също сте обречени

                                      на нечие

                                      декемврийско тържество!

                         

                                                                                     1980г.

                                                (Стихотворението беше отхвърлено от книгата “Някой ден” през 1983г.)