ЗА БУКВИТЕ

СВЕЩЕН ЕЗИК

       …аз дните си като страниците

          прелиствам уморен.

                      Атанас Далчев „Книгите“

Свещен език – език на свещ,

която в гърлото вибрира,

в тълпата днешна кой е вещ

достатъчно да те разбира?

Като молци край свята цел

кръжим, но който в теб се цели – 

той доброволно е приел

смъртта на земните си цели.

Език свещен – език на свещ:

невидима свещенна клада – 

смърт и живот за всяка вещ – 

и саможертва, и наслада.

1994

СИНИЯТ СВИТЪК

Зората с розови пръсти

разгръща синия свитък.

От тъмни гори

първата буква полита и пее.

Ятото е изречение изписано в синевата.

Лятното Богоявление —

златния ореол на слънцето.

Така разчитаме

 птиците 

в синия свитък:

Разгъва се  безкраят на душата

и осмисля за миг  тъмнината.

АЗБУЧНА МОЛИТВА

(по Константин Преславски)

Аз — най-голяма тайна, която

Бог е вложил във всеки различно —

Видима и Невидима Същност.

Господ е в сърцето на всеки —

Дар от живия Божи Дух пратен.

Едното е утроба на много:

Живите са деца на Словото.

Знанието— Любовта просветна —

И лъчът светлина стана спектър —

Йоан превърна в призма реката…

Как Едно се пречупва в Много?

Летя със стада и народи към Теб —

Милост и Смърт за тварите тленни.

Ние сме всмукани в Черна дупка —

Огънят на Едното ни вика —

Покоят е буря, Мракът е огън…

Ръце издигаме и те молим:

Словото — хлябът насъщен ни дай,

Твоята кръв — иако вино —Духът,

Умът озарил света —Светлината.

Фараонското слънце е камък.

Херувимската мъдрост е полъх.

Цар на царете  е малко Дете.

Червеят няма да ни победи.

Шестокрилите шепнат във вятъра.

Ще е небето ковчега — Ноев!

Ъглите на небето се свиват.

Южен вятър ни носи над урви:

Ясно е — Краят ще бъде роден.

Мир! На Светата Троица слава!

Минало, Настояще, Бъдеще

стават Едно на края на времето.

Слава на Словото що ни изрича

сега и во веки веков. Амин!

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

На Ангел Джендема

 ѣ Ѫ –

вие сте старите ни къщи

с тайни проходи, стълбища, балкони.

Разрушиха ви

и настаниха духовете ви

в А, Е, Я – стандартни блокове.

ѣ –

под твойта двойна стрѣха заседаваше

комитетът на българското единство.

Сега на твое мѣсто

възникна позволено Я,

а срещу него

се гордее диалектно Е.

Сега България е разделена

на хляб и хлеб,

на мляко и млекò,

на няма и на нема...

Ѫ –

ти бе сѪдба и пѪт за нас.

И съсѪд на кръвта ни!

Ти беше храмът за независима България.

Но рухна...

Като кѪтник те извадиха.

Сега пред мен е зяпнало от изненада

А-то на четА.

И нахално ми отвръща

Я-то на летЯ.

Букви заместители

са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели

в Едипови

жилищни комплекси:

нови

като новини,

грозни

като угризения.

1988

Чарлз Симич (две стихотворения)

Чарлз Симич (1938-2023)

ПЪТЯТ В ОБЛАЦИТЕ

Твоето бельо и моето,

полетели из стаята

като буря от бели пера

удряща прозореца и тавана.

Нещо като сподавен смях

е във въздуха

както лежим със сладко задоволство

и се отнасяме в съня

с листата на дърветата в лилава светлина

и внезапния спомен

за каране на велосипед

без ръце

надолу по стръмен път

към синьото море.

Charles Simic

The Road In  the Clouds

Your undergarments and mine, 

Sent flying around the room

Like a storm of white feathers

Striking the window and ceiling.

Something like repressed laughter 

Is in the air

As we lie in sweet content

Drifting off to sleep

With the treetops in purple light

And the sudden memory

Of riding a bicycle

Using no hands

Down a steep winding road

To the blue sea.

  

Чарлз Симич

СЛЯПА БАБА

Смъртта е ранобудница.

Трябва да си много бърз,

за да се изплъзнеш изпод ръката й

протегната към теб на улицата.

Ноктите й те остъргват,

Притискаш се до стената

с облещени очи,

докато тя се завърта

с бяла превръзка на очите,

с ръце като Холандска вятърна мелница,

или като  гигантска ножица

на улицата вече изпълнена

с ученици.

Charles Simic

BLINDMAN'S BLUFF

Death's an early riser.

You've got to be real quick:

To slip under his arm

Stretched towards you in the street.

His nails brushing you,

Press yourself against the wall,

Eyes wide open,

While he spins around,

In his white blindfold,

Arms like a Dutch windmill,

Or like huge scissors

On the pavement already crowded

with schoolchildren.

Превод: В. Левчев

  

BRIDGES/ МОСТOВЕ

 

МОСТОВЕ 

Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на вечния завет между Мене и  земята.

                                           Битие, 9:13

Мостът Мирабо —

мостът на съединените ръце

над изтичащото време

е неръкотворен паметник

на любовта.

Минават дните - камъкът остава.

Балканският мост —

над Дрина, над Дунав,

над Уяна e кечe в Албания —

е мост между Изток и Запад,

между Изгрев и Залез

в който са вграждани живи майки,

за да устои градежа…

Но самолетът обезсмисли този мост.

След дъжда

в прозореца на тъмната ми стая

видях дъгата — слънчев мост,

по който искам да се върна

у дома.

Животът е сън.

BRIDGES

I set My rainbow in the cloud, and it shall be for the sign of the covenant between Me and the earth.

                                                     Genesis 9:13

The Mirabeau bridge —

the bridge of joined hands

over the floating time

is a monument acheiropoieton

of love.

The days pass — the stone stays.

The Balkan bridge

over the Drina, over the Danube,

over Ujana е Keqe in Albania

is a bridge between East

 and West,

between Sunrise and Sunset,

in which mothers have been immured 

to make it strong.

But the airplane made this bridge pointless.

After the rain

in the window of my dark room

I saw the rainbow — a sunny bridge

on which 

I want to go home.

Life is a dream.