https://www.dnevnik.bg/analizi/2021/05/24/4212798_nai-svetliiat_bulgarski_praznik/
24 май трябва да бъде нашият национален празник!
Националният ни празник сега, 3 март, е денят, в който се подписва предварителен мирен договор между две империи - Руската и Османската. Това е ден, в който някой друг, отвън, ни е "освободил от робството", както ни учеха от деца. Някои хора и до днес се възмущават от историческия термин "Османско владичество" и настояват (с гордост!), че дедите им са били роби. Без да разбират, че в понятието "Турско робство", думата робство е метафора. По същата логика можем да говорим и за Съветско робство след 9 септември 1944 г.
Другите ни два големи празника, свързани с Националното освобождение - 19 февруари и 2 юни - са дни на смъртта. Героичната смърт, но все пак смъртта, а не раждането на героите (или Възраждането) честваме. Защо не празнуваме победите си, рождествата и възрожденията повече, а все се фокусираме върху героичната смърт? Или върху хомота на "робството". (Да не говорим, че върху тези две героични смърти, на Левски и на Ботев, пада и сянката на българско предателство.)
Подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., не е денят, в който се създава Третата Българска Държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. (Това също е една алтернативна подходяща дата за Национален празник.)
Но най-светлият и оптимистичен, най-български празник е 24 май. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както пише дядо Вазов. Кирилицата е създадена в Първото българско царство. Глаголицата е дело на светите солунски братя Кирил и Методий, но кирилицата, е създадена в България от техните ученици (и назована с почит към учителя), вероятно от св. Климент Охридски или друг от учениците, в края на 9 век. Русия приема от нас християнството и кирилицата, както и светите книги, в превод на старобългарски (черковнославянски) един век по-късно.
Денят на св. св. Кирил и Методий, денят на българската и всеславянска азбука и култура, започва да се празнува у нас още преди Освобождението - първо в Пловдив през 1851. Това трябва да бъде националният ни празник.
