НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ
На Ангел Джендема
ѣ Ѫ –
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.
Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я – стандартни блокове.
ѣ –
под твойта двойна стрѣха заседаваше
комитетът на българското единство.
Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема...
Ѫ –
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът на независима България.
Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то на летЯ.
Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия.
Мисълта ни се засели
в Едипови
жилищни комплекси:
нови
като новини,
грозни
като угризения.
1988
БЪЧЕЛА
iaже акы бъчела любодѣльна
съ всѧко(го) цвѣта ѱанию събьравъ
из “Похвала за цар Симеон”
На Поли Муканова
Дедал построи лабиринта ми
и начерта крилата ми.
Нощем се лутам в коридорите и килиите
на езика.
Сутрин политам
в синия свитък
с восъчните крила на буквите.
Събирам мед
от цветовте на света.
Или се издигам
и отдалечавам
все по-опасно близо до слънцето.
АЗБУЧНА МОЛИТВА
(по Константин Преславски)
Аз — най-голяма тайна, която
Бог е вложил във всеки различно —
Видима и Невидима Същност.
Господ е в сърцето на всеки —
Дар от живия Божи Дух пратен.
Едното е утроба на много:
Живите са деца на Словото.
Знанието— Любовта — просветна.
И лъчът светлина стана спектър —
Йоан превърна в призма реката…
Как Едно се пречупва в Много?
Летя със стада и народи към Теб —
Милост и Смърт за тварите тленни.
Ние сме всмукани в Черна дупка —
Огънят на Едното ни вика —
Покоят е буря, Мракът е огън…
Ръце издигаме и те молим:
Словото — хлябът насъщен ни дай,
Твоята кръв — иако вино —Духът,
Умът озарил света —Светлината.
Фараонското слънце е камък.
Херувимската мъдрост е полъх.
Цар на царете е малко Дете.
Червеят няма да ни победи.
Шестокрилите шепнат във вятъра.
Ще е небето ковчега — Ноев!
Ъглите на небето се свиват.
Южен вятър ни носи над урви:
Ясно е — Краят ще бъде роден.
Мир! На Светата Троица слава!
Минало, Настояще, Бъдеще
стават Едно на края на времето.
Слава на Словото що ни изрича
сега и во веки веков. Амин!
СИНИЯТ СВИТЪК
Зората с розови пръсти
разгръща синия свитък.
От тъмни гори
първата буква полита и пее.
Ятото е изречение изписано в синевата.
Лятното Богоявление —
златния ореол на слънцето.
Така разчитаме
птиците
в синия свитък:
Разгъва се безкраят на душата
и осмисля за миг тъмнината.
СВЕЩЕН ЕЗИК
…аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Атанас Далчев „Книгите“
Свещен език – език на свещ,
която в гърлото вибрира,
в тълпата днешна кой е вещ
достатъчно да те разбира?
Като молци край свята цел
кръжим, но който в теб се цели –
той доброволно е приел
смъртта на земните си цели.
Език свещен – език на свещ:
невидима свещенна клада –
смърт и живот за всяка вещ –
и саможертва, и наслада.
1994
