ЛИТУРГИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Постмодерното е старомодно. И е скучно. Модерното, с девиза си “изкуство за изкуството”, макар и да не е толкова скучно, също е старомодно. 

Изкуството не трябва и не може само да си бъде цел. Това е фетишизма на индустриалното (модерното) и на постиндустриалното (постмодерното) общество от миналия век. 

Неусетно, въпреки бунта на модернистите срещу консуматорското общество, изкуството е станало вещ и стока. Една от тези безсмислени скъпи вещи, чиято цел е само да декорират гостните на материалното битие, или да го рекламират. 
  Една картина трябва не само да декорира, а да провокира, да инспирира, да въплъщава дух.

При комунизма, вместо рекламни билбордове и видео клипове гледахме партийни лозунги по улиците и на екрана на телевизора. Но според Маркс културата е само “надстройка” над икономическата база на обществото. Комунистическото общество също беше консуматорско общество. Целта на комунистическата идеология беше не духовното съвършенство, а материалното задоволяване на обществото. Много важно е да се грижим за бедните! Но културата не е само някакъв добавъчен лукс, само декорация на материалното битие.

Имаме нужда и от духовен хляб, не само от хляб за тялото, за да бъдем хора, Не сме само храносмилателни системи. Рано или късно тялото умира. А Христос казва на апостолите за хляба и чашата с вино: “Вземете, яжте: това е Моето тяло. И […] пийте от нея всички, защото това е моята кръв на Новия завет  […]” (Мат.26:26-28).” Това е насъщният ни хляб: тялото на Бог.

Литературата, изкуството — културата изобщо — не е някаква надстройка над икономическата база. Точно обратното  — както знаем от “Протестантската етика и духът на капитализма” на Макс Вебер, културата всъщност е базата на едно общество. Тя е семето, от което израства обществото. Има семена за различни растения. От тиквена семка няма да израстне бор.

Днес, в Информационната епоха, изкуството може по-лесно да се еманципира от оковите на материалистичното, консуматорско мислене на 20-ти век. Все по-малко пари изисква правенето на изкуство. Онлайн комуникацията, блоговете и социалните мрежи, прескачат разпространителските вериги за вестници и книги, магазините за изкуство. Възможно е вече да публикуваме и разпространяваме музика, визуално изкуство, дори да правим симфонична музика или кино у дома, без да са ни нужни много пари.

От една страна това може да снижи критериите за качествено изкуство.  Но от друга, без необходимостта да се съобразява с пазара, изкуството по-лесно ще може да се върне към изконната си същност: да бъде литургията в храма. Да бъде ритуала в храма на човешкия дух, а не пазарна стока. 

Изкуството винаги е било средство, а не цел. Било е ритуал в храма. Но само тези, които разбират човека като духовно същество, като Дух, тези, които смятат, че човекът има по-висша цел от това да се задоволи материално, преди да умре, са посветените в мистерията на изкуството. Като древните мистерии, като ритуала в храма, изкуството е свещено представление. Изкуството е представление, чрез което човешкият безсмъртен дух ни се представя: опредметява се, става видим. 

Изкуството има литургическа функция. И, разбира се, не става дума само за християнската литургия. Става дума за Теофания, за Богоявлене в най-широкия смисъл: за явлението на самия Смисъл.

В съответствие с тази чисто сакрална функция, изкуството има и важна морална функция в обществото. То е ритуал, който ни очовечава. И ни обединява. Както казва Т.С. Елиът, в оценката на едно художествено призведение винаги трябва да прилагаме и етически критерии. Красивото и Доброто са двете страни на същото. Доброто е красивото в човешките отношения. 

Изкуството не е нито стока, нито е игра за развлечение и бягство от реалността. Изкуството е предметно и, да, то е игра, но ритуална игра.

Един тъжен блус или един гневен рап не са само развлечение или бягство. Тъжната или гневната песен е начин да се рециклира нещастието на човека — да се превърне нещастието ни в тор за Райската градина. Трагедията на Човека, с помощта на изкуството, се трансформира в безсмъртие на Духа.

Изкуството трябва да при-общава и съ-общава. Както Причастието при-общава, както Архангелът съ-общава добрата вест на Дева Мария. Изкуството трябва да разговаря, не само да изговаря.То трябва да показва Пътя (като иконата на Богородица Пътепоказателка), а не само да приказва красиво. Изкуството трябва да увлича, не само да развлича, да съучаства, да смее, да се смее. — Дори пред стената за разстрел. Изкуството трябва да прегръща и да целува и да създава, да прави любов на площада.

В Света на мрака изкуството е послание от Другия свят. “Поезията, казва Паунд, е новини, които си остават новини.” Това са новините за безсмъртието на Духа. 

Литургическата литерарура винаги е съществувала. Това не е определено течение или стил, а литература, която има съзнанието за своята истинска функция.  За своята същност.