ВЕЧЕРНИ
НОВИНИ
Вечерницата
изгрява,
а
слънцето
става
жълта
черта
над
море от черни борове
в
окото
на
сокола.
Безшумен
самолет
бележи
свода
с
тебеширена
дъга.
Земното кълбо
е
в
окото
на
сокола.
А
в
лисичата
бърлога
отеква
дрезгав
вик
на
закъсняла
сврака.
Настрой
на
дълги
вълни:
настръхналата
борова
гора
предава
вечерни
новини.
БИЛ СЪМ ТАМ
Мога само да кажа – били сме там – но не мога да кажа къде.
Т.С. Елиът, “Бърнт Нортън”
Бил съм там,
но къде и кога —
не знам.
Споменът за
спомена бледнее
като рисунка с креда
по
асфалта
под
дъжда
—
изтича в кални
ручеи.
Бил съм там
но къде и кога —
не знам.
Паметта за паметта
се
сгърчва
и
смалява
като догаряща свещ —
землянка от восък
—
пещера в корена на паметта
със сталактити на старчески
вени.
Бил съм там,
но само
тази
камара фрагменти остана
от стройната кула на
бялата
свещ —
от бляскавата бяла кула
на надежда.
Бил съм там,
но споменът сега тъмнее
и
чуждее…
Помня топла каменна стена
в далечна вечер —
минава сянка на
съученичка,
в която съм влюбен,
или сянка от картина на Рембранд
—
лай на кучета и факли
в съня ми –
отекват в здрача
смеховете
на закъснели деца навън.
Бил съм там!
Вятър в тихото перде —
застиналите драперии на
Венера…
Луната изплува
като разконспириран таен кораб
с обла пуста палуба —
отблясък от Просвещението.
Минава безмълвен облак
—
пада мрак
—
и силуетите на спомена изчезват.
Свещта изгасна!
Мракът е цялостен.
Но нещо още диша в мрака.
Не помня какво…
Злото ли е там?
Или детството?
Или безкрайното велико Нищо?
ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА
(калейдоскоп)
на Мони Алмалех
Върти се лето след лето Господне.
Август ни подава
червената
карта
като жив въглен.
Октомври ни удря
в
земята
с жълтата карта.
А януари изправя пред
нас
синята
—
като отвесна скала.
Но април отново ще размаха
зелената карта
и ще се пробудим
в оранжевия май…
А в сънищата ни по масата се
движи
виолетовата карта
на лятото сред зима…
Върти се лето след лето Господне...
Колелото на Грънчаря
ни
приспива
и
отнася…
И всички цветове
са вече в Белия.
И всички винаги
сме в играта.
И всеки
погребан
труп
е семето на нов живот.
УСКОРЕНИЕ
Белоцветните
вишни
и
вишните
в
сняг
все
по-бързо
разменят
местата
си
вън.
Все
по-бързо
минават
годините.
Времето
се ускорява
като в
странен
сън.
Изглежда
че ние
падаме.
Изглежда
че
ние
летим
към
светлото
бъдещето
както
муха
лети
към
светлината
на
огъня...
И дали
ще
можеш
окрилен от детската мечта
да преодолееш
гравитацията на смъртта?
Дали
ще
можеш
да
полетиш
обратно нагоре
към
този
отворен прозорец,
откъдето
любопитно
те
гледа
детето?
Ти
каза:
“Ако
скоча
от
прозореца
в
съня
си
ще
се
събудя.”
