През изминалата година светът стана
по-нестабилен и непредсказуем. В непосредствена близост до нашата североизточна
и югоизточна граница – на една държава разстояние – се разгоряха два
различни военни конфликта. В Русия се
завърна реториката от времето на Студената война. (За разлика от Северна
Америка, където внезапно започна размразяване на отношенията между Куба и САЩ.)
В допълненние на конфликта в Украйна, в Сирия и Ирак се създаде „Ислямска
държава“ , където властта се крепи на религиозна война със Запада и публично
обезглавяване на невинни хора.
В новогодишно съобщение по своята партийна
телевизия, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров заяви, че сме били вече във война.
Според него, „атлантическата армия на злото воюва срещу евразийската армия на
доброто“. А ние българите сме били евразийци, не атлантици, затова трябвало да
браним „евразиийското пространство“...
Казват, че което (или който) не може да се купи
с пари, може да се купи с много пари – пари не само за билбордове и партийни
телевизии. У нас не липсват политици, които се продават лесно. Но дали някой все пак в случая не си е
хвърлил парите на вятъра? Да се обявява
трета световна война в новогодишно послание прилича повече на комедийно шоу,
отколкото на думи на мрачен пророк. Въпреки военната намеса в Украйна, която в
крайна сметка го доведе до международна изолация, аз се надявам, че Путин не е
до там луд да започне наистина Трета световна война – война срещу Европа и
Америка.
Войната (в преносен смисъл) между различни
икономически интереси в света никога не е стихвала. Но Китай например „воюва“ на икономическия фронт мълчаливо. И в
крайна сметка доста по-ефективно от Русия на Владимир Путин. Китай стана втората
икономическа сила в света, с тенденция да стане първа. А Путин прикрива изкономическите си и
политически вътрешни проблеми с войнсвена реторика и агресия към Запада и „непослушни“ съседи. Включително България
беше смъмрена и обвинена за спирането на Южен поток, макар че проектът беше
спрян всъщност от руска страна и главно
по икономически причини.
Севернокорейците
непрекъснато крещят срещу САЩ и Западния свят, заплашват със Световна война,
борят се с някаква въображаема световна конспирация срещу безумната им
деспотия. Това крещене срещу САЩ и Запада най-често е комично и е признак на
безсилие. Друг е въпросът с Русия, кочто е втора атомна сила в света. Затова се
надявам Путин да не е толова луд, колкото са някои негиови апологети и
самоназначили се бранители на „евразийското пространство“.
Но така
или иначе, уви, реториката от времето на Студената война се възроди. Макар и да
се е изродила като че ли в пародия на себе си. Поне в някои части на северна
Евразия. Слава Богу в София, за разлика от Москва и Пхенян, тази реторика
ползвана от Сидеров не върви. Миналогодишните избори за европейски и български
парламент ясно показаха това.
Путинистите
у нас наричат привържениците на европейския път на развитие на България
„русофоби“. Затова искам да подчертая,
че когато става дума за руска литература или музика или балет, когато става
дума за Достоевски, или Чайковски, или Стравински, или Ахматова, аз не съм русофоб, а русоифил. Но като
българин, съм дълбоко отвратен от нашите продажни путинофили. Миналата година
един от тях, собственикът на в-к „Дума“ Николай Малинов, след присъединяването
на Крим към Русия честити „на всички православни славяни победата в Третата
Кримска война“ и заяви, че след Крим идвали Балканите по южния път. Ето този
вид "русофилство" си намирисва на национално предателство. Затова
слава Богу, че България е член на НАТО и Европейския съюз. Иначе наистина вероятно
щеше да ни сполети съдбата на Украйна.
В
последните две години доби популярност и една друга идея, че истинска (директна)
демокрация имало само в Швейцария и трябвало и ние да въведем такава. Тази
идея, по доста по-интелигентен и перфиден начин, всъщност работи за същото: да
навежда на мисълта за излизане на България от Европейския съюз и НАТО. Защо не
чрез референдум за излизане от ЕС и НАТО, ако не може Сидеров да вземе властта?
В “Mediapool” излезе
интересен текст – подробно и задълбочено описание на швейцарската политичека
система.Това описание ясно показва, че представата на някои у нас за
швейцарската пряка демокрация, в която едва ли не страната се управлява от някакави
събрания на площада без парламент, е
далеч от истината. В Швейцария има многопартиен парламент и правителство, както
на ниво конфедерация, така и във всеки отделен кантон. Всъщност швейцарската
система е силно усложнен вариант на представителна парламентарна демокрация, със значителен елементи на пряка демокрация – чрез
референдуми и граждански петиции – в една децентрализирана конфедеративна
държава с 4 национални езика.
Единственият референдум правен у нас за 25
години беше за гъола „Белене“, в който потънаха безвъзвратно милиарди. И резултатът от този референдум беше такъв, че
въпросът за „Белене“ се върна за решаване от Парламента. Освен това ( засега
поне ) ние нямаме кантони, България не е конфедеративен съюз на полу-независими
малки държави.
У
нас актуални въпроси са дали изобщо да
се дава право на глас на някои малцинства или дали да има новини по телевизията
на друг език освен български... А в
случая с Швейцария говорим за държава с 4 национални езика и голяма
децентрализация на властта.... Кой например ще има право да реши въпроса какъв
да е официалния език в дадена община у нас, ако се въведе подобна система? Или
какво да изучават учениците в дадено населено място?
Мисля, че
за нас има по-добри модели от швейцарската демокрация, създавала се и развивала
се в течение на векове. Нека първо да осигурим елементарно спазването на
законите! Нека да осигурим едно необходимо условие за съществуването на
демокрация изобщо – разделението на властите. Особено важно е да има незвисимост
на съдебната власт от политическата. Както и от икономическата – от властта на
олигарсите. Иначе за каква демокрация изобщо можем да говорим? Нека постигнем първо основното. А после да
мислим за усложняване на една истинска представителна демокрация с елементи на
пряка демокрация или децентрализация на властта.
Не мисля,
че стоките и институциите в България се славят с точността и съвършенството на
швейцарски часовник. И не мисля, че България трябва да се кантонизира или да се
децентрализира властта до такава степен. В нашия случай това би означавало само
едно – пълна власт на мафията и задкулисието поради пълен хаос в политическия
живот.
Не можем също така повече да отлагаме въпроса
за съдебната реформа. Съдебната реформа трябва, и може, да бъде започната веднага,
от това правителство и от този
парламент. Парламентът може да прави и промени в конституцията, ако се налага.
Всяко отлагане ни тласка все по-надолу.
А Европейският съюз би могъл да ни помогне и за справянето с корупцията, както за
икономическото ни развитие и националната сигурност, повече от въвеждането на
някаква подобна на швейцарската политическа система. Разбира се, най-вече сами трябва да си помогнем!
Струва ми се, че и идеята за въвеждане на
директна демокрация у нас ( дори някаква напълно безпартийна директна демокрация),
както и евразийската „русофилска“ идея, е пусната да циркулира в обществото от
тези сили, които търсят начин да ни откъснат от Европейския съюз.
Колкото до директната демокрация, всъщност не
са ли социалните мрежи, където могат ефективно да се органиизират петиции и
масови протести, една модерна форма на директна демокрация? Информационните (и
комуникационни) технологии улесняват функционирането на гражданското общество,
което може и трябва да контролира властта.
Разбира се, тези технологии улесняват и
промиването на мозъци от страна на големи компании, политически сили и тайни
служби. Но това си зависи от нас – доколко умеем да мислим самостоятелно без да се подаваме на манипулации. В
електронното пространство имаме (все още) пълна свобода на избор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар