ТЕРОРИЗЪМ, ДЕМОКРАЦИЯ И РЕЛИГИЯ

Тероризмът разрушава демокрацията по коварен начин. Създава се страх в обществото и мнозина решават, че могат да се лишат от някои свои граждански свободи в името на сигурността си. За това се говореше и след най-голямата и кървава терористична атака на 11 септември 2003та г. в САЩ.  Тогава администрацията на Джордж Буш-младши въвдеде Патриотичния закон (Patriot Act) за борба с тероризма, с който, спред критиците му, се дава по-голяма възможност на властите да следят и контролират хората.

Малцина в днешния демократичен свят протестират срещу видеонаблюдението навсякъде в общественото пространство. Видеонаблюдението ограничава престъпността или помага тя да се разкрва. Но тези камери навсякъде около нас много приличат на окото на Големия брат от „1984“ на Оруел. Иронично е, че доста хора мечтаят да участват в предаването „ Big Brother”, да се изложат на „всевиждащото око“, да бъдат видяни от всички, без да си дават сметка откъде идва и какво означава метафората “Big Brother“(Голям брат). 

Не само в шоу-бизнеса, но и в изкуствата доминацията на пазара, подобно на тоталитарната диктатура, налага на твореца своеобразна цензура. Творецът започва да се съобразява с масовия вкус в желанието си да „произведе продаваем продукт“, да стане богат или известен. Така неграмотността, вкуса на най-масовия читател, зрител или слушател на изкуствата, ограничава свободата на твореца и руши самата същност на художественото творчество. По подобен начин това прави тоталитарната диктатура, която изисква от твореца да обслужва „масите“ или всъщност да бъде идеологически слуга на властта.

Парадоксално е, че  „народните маси“, ако не са израстнали до гражданско общество от свободни индивиди, най-често не обичат демокрацията. „Народът“ не обича „властта на народа “ .

Колкото по-безпросветни са масите, колкото по-далеч са от състоянието на гражданско общество от съставено от свободни и активни индивиди, толкова по-полпулярна е диктатурата на силната личност, на „добрия цар“, на „народния Вожд“, дучето или фюрера. Колкото по-безпросветни са масите, толкова по-презряна е от тях либералната демокрация. Симптоматични у нас са любими на троловете думи като „либерасти“ и „толерасти“.

Свободата на словото и толерантността към различните е фундамента на демокрацията. Не може да има демокрация там, където няма толерантност, където няма търпимост към мнения, с които не сме съгласни или които дори ни обиждат. Всеки се изказва и всеки има право на глас на агората в демоктратичния полис. Както и в социалните мрежи. И мнозинството, което управлява чрез гласуване, не наказва и не тормози малцинството.

Не може да има демокрация в общество, в което например Райко Алексиев е наказан със смърт за карикатура на Сталин или карикатуристите от „Шарли ебдо“ са наказани със смърт за карикатура на пророка Мохамед. Те са публикували и карикатури на Папата и на Божията Майка.

Нетърпимостта към различните – в етнически, политически, религиозен или сексуален план е нетърпимост към демокрацията изобщо.  Разбира се, демокрацията не е възможна, ако няма гражданско общество и равенство пред законите на страната, които трябва да се спазвата.

Либералната демокрация в началото на 21-ви век е атакувана от много страни. От путинистите и идеолозите на войната на „евразийската армия на доброто срещу атлантическата армия на злото“ (по В. Сидеров), от Ислямската държава в Ирак и Леванта, която приветства терористите и е обявила война на западната либерална демокрация, от крайнодесните и крайнолевите в самата западна либерална демокрация, които искат държавата да създава полицейски ред, като дискриминира чужденците и малцинствата,  или пък да преразпределя благата по равно независимо от количеството и качеството на труда. И крайнолевите и крайнодесните работят против единството на Европейския съюз, заедно с другите врагове на либералната демокрация.

У нас понятията за ляво и дясно са още по-объркани. Леви социалисти защитават крайнодесния Путин и властта на олигархията. Валентин Георгиев, автор на партийния вестник „Дума“ написа във Фейсбук, че французите си го били заслижили, по повод екзекуцията на 12-те карикатуристи. Очевидно и за Георгиев либералната демокрация е големия проблем, както и за ислямските фундаменталисти. И убийството на невинни хора е заслужено.

 Вероятно треристичните убиства на журналистите от „Шарли ебдо“ в Париж през миналата седмица ще помогнат да ултрадесните, като Марин Льо Пен, на тези, които искат да се ограничават правата на малцинствата и чужденците, да се въвежда по-строг полицейски ред. Така тероризмът руши демокрацията отвътре.

Не трябва да се подаваме на страха и не трябва да забравяме мисълта на Волтер: „Не съм съгласен с твоето мнение, но ще защитавам до смърт правото ти да го изкажеш“. В крайна сметка, вярвам че демокрацията, именно поради своята толерантност към различните, е по-устойчива и силна от всяка диктатура. Историята на световните войни – топлите и студената – от 20-ти век доказва това.

Религията е важна за обществото, както вярата е важна за всеки отделен човек. Някакъв религиозен морал стои в основата на всяко общество. Но една морално-религиозна ценност, без която обществото е невъзможно, е именно толерантността към другия (любовта към ближния), както и грижата за бедния и страдащия. Исус призовава, според Евангелието на Лука, да обичаме враговете си. „Не убивай!“ е една от десетте Божи заповеди, според Мойсеевите книги.  А Мойсеевите  книги са свещени и за евреи, и за християни и за мюсюлмани. В Корана (Сура 2) се казва:“...И дадохме на Муса [Mойсей] Писанието и подир него изпратихме един след друг пратениците, и дадохме на Иса [Исус], сина на Мариам [Мария], ясни знаци, и ги подкрепихме със Светия дух...“ Мирното съжителство и любовта между хората не противоречи на никоя религия. А убийството на хора, които мислят различно от нас е варварство. Това не е религия.