http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/23/2145963_germanskite_izbori_angliiskiiat_park_i_bulgarskata/
Вчера
в Германия, която е икономическият двигател на Европейския съюз и която беше
най-малко засегната от световната криза европейска страна, имаше избори. Коалицията
ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел спечели убедително, но не събра абсолютно
мнозинство и вероятно християндемократите
ще имат нужда от още по-голяма коалиция, за да управляват.
За
Германия коалициите, влкючително широка коалиция на християндемократи със
социалдемократи, не са нещо ново. Самият ХДС е създаден веднага след Втората
световна война от членове на различни дясноцентриски партии, подобно на нашият
СДС през 1990-те години.
Християндемократическият
съюз обаче не само че не се е разпаднал като коалиция, но се е утвърдил като
водеща партия, по време на чието управление се осъществи и обединяването на
Германия. След само 4 години управление, СДС, нашия десен съюз, наскоро
превърнал се в партия, се разпадна.
Германската
избирателна система е смесена – наполовина мажоритарна, наполовина
пропорционална. Такава си е от Втората световна война насам. У нас всяка нова
партия, която дойде на власт, пише нов избирателен закон. Постоянно се говори
не само за промяна в избирателния закон, но и за „смяна на системата“ и премахване на всички партии. Както знаем, те
бяха реално премахнати по комунистическо
време ...
Не
можеш да очакваш едно растение
(парламентарната демокрация в нашия случай) да пусне корен и да се
развие, ако час по час го вадиш от пръстта, за да видиш дали е пуснало
корен, и го местиш в нова саксия, ако не
е.
У
нас непрекъснато се говори и за писане на нова конституция. Конституцията на
САЩ е приета през 1787 година (преди 226
години!). И от тогава на никого не е хрумвало да пише нова конституция. Макар и
да е имало убити президенти, никой президент не е бил избиран по друг начин,
освен по този, предвиден в конституцията. Разбира се, американската конституция
е претърпяла много поправки, променяна е, но не е сменяна. ( Впрочем, и нашата конституция предвижда възможността да
бъде поправяна – и е била поправяна – от
обикновено Народно събрание.)
Нашата
парламентарна демократична система може и трябва да се променя, с цел да се
заздрави и да заработи по-добре. Но да се променя и да се сменя са две съвсем
различни неща.
Периодично
в новините слушаме за британското кралско семейство. Очевидно такива новини
продават вестниците (както се казваше, когато печатните вестници още не бяха
изместени от интернет и електронните медии) ...
Все пак ми е по-интересно да
слушам жълти новини за семейството на принц Уилям, отколкото, да кажем, за Радо
Шишарката.
Въпреки че е държвата в Европа, която
най-ревностно пази аристократичните си и
монархически традиции – Великобритания, безспорно е една модерна демокрация. Перз 19-ти век тя е станала
най-голямата световна империя именно защото, особено след Гражданската война от
17-ти век, се е развивала на принципа на толерантността и компромиса, без обаче
да се нарушават традициите. Между аристокрация и буржоазия, между англиканци и
протестанти, между крал и парламент, съществува неписан или писан договор за
споделяне на властта. Всъщност, първият
договор за споделяне на властта между крал и парламент е Великата харта
(Magna Carta Libertatum)
от 13-ти век. А още през 18-ти век, дори преди американската и
френската революции, Великобритания на
практика вече има кабинет и министър-председател.
Какво
е положението у нас? Едно време у нас градинките често се заграждаха с бодлива
тел и по тях имаше надписи „Не газете тревата, тя е ваша!“ Макар че малко хора
бяха ходили на Запад тогава, добре се знаеше, че в английските паркове (като
Хайд парк) може свободно да се ходи по тревата
и тя все пак оцелява.
Та
имаше такъв виц, който по-възрастните читатели със сигурност знаят: Наши
градинари отишли в Англия да открият и купят, ако може, тайната на английския
парк. Питали свои английски колеги : Каква е тайната? Има ли специално семе?
Отговорили им: Няма тайна. Няма и
специално семе. Засаждате каквато и да е трева, поливате я сто години и става
английски парк.
А
ние все се вторачваме в семето на демократичната ни система, все искаме да го
сменяме. Едно време управляващите заграждаха с бодлива тел тревата и не пускаха
хората да я газят, защото била тяхна. Сега пък умираме да се занимаваме с
конспиративни теории – кой ни е сменил семето, кой ни е засял плевели в
ливадата, докато сме спали или е пуснал говедата си да ни опасат тревата. Но
хич ни няма в постоянството с поливането на тревата и всекидневните грижи за
нея.
Какво
е общото между САЩ, Германия и Япония – до скоро трите най-проспериращи
икономики в света? Към тях вече се
присъедини и Китай. Тези държави са коренно различни по своята историческа
съдба и географски дадености, религия и държавно устройство. Но имат и нещо
общо. То е дисциплината и трудолюбието на народите им. В най-проспериращите
държави законите не се сменят час по час, но се спазват желязно. А хората,
вместо да се оплакват от лошата си историческа съдба и от великите сили,
работят неуморно за себе си и държавата си. Чухте ли някой японец да се оплаква
от епохалната екологическа катастрофа, сполетяла страната, с цунамито и аварията
с атомната централа? Или от лошите американци? ... Германия и Япония бяха победени страни след
Втората световна война и страни в икономическа разруха. Как успяха толкова
бързо да се съвземат?
У
нас нещата няма да се оправят докато не се справим с постсъветския модел на
срастване на мафията, на икономическата олигархия, с държавна власт. Коренът на
злото е Държавна сигурност (българският филиал на КГБ), от която смука сокове и
израстна нашата олигархия. Злото трябва да се изкорени, а не само да се
подкастрят изникналите плевели. А
демократичната система трябва да се пази от плевели, не да се сменя.
Но
нека си припомним още две хубави бългаски поговорки: Луд изяжда и два зелника,
но е по-луд който му ги дава. И още по-важното: Господ помага, но в кошара не
вкарва.
Трябва
сами да си изчистим плевелите, да си поливаме ливадата. И да си вкарваме
стадото в кошарата, не в парламента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар