Човекът не е остров

Според агенция "Блумбърг", валутите на страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) са  поевтиняли през второто тримесечие на тази година с най-големите темпове от 1998 насам.

Последната световна икономическа криза започна в САЩ преди около 6 години. После премина в Европа. И още е тук. А сега явно се разпространява и към Русия, Индия и Китай. Това са концентричните кръгове около епицентъра. Хубавото е, че в САЩ май вече преодоляват кризата. Надявам се, че и Европейският съюз ще оцелее в крайна сметка. Но всички хора по света трябва да разберат, че са неразривно свързани. И няма поединично спасение. Грипът, който се появява днес в Китай утре ще бъде тук. Ако се сблъскаме с планетата Меланхолия, тя няма да пощади никого.

В известната своя проповед, използвана от Хемингуей като епиграф към романа му „За кого бие камбаната“, Джон Дън казва:

„Човекът не е остров

вътре в себе си затворен;

човекът има връзка с континента,

той е част от всичко друго;

отмъкне ли морето буца Пръст,

по-малка става територията на Европа,

както, ако откъсне Полуостров цял

или събори Замък

на твой приятел или твоя собствен Замък.

Всяка

човешка смърт

ме намалява,

аз съм част от цялото човечество.

И затова не дей да питаш

за кого бие камбаната:

тя бие за теб.“

Когато ти се усмихва Съдбата, или когато имаш амбицията за победа на самотния бегач на дълги разстояния, е лесно да бъдеш егоист. Но когато си наистина в беда, в криза, разбираш, че няма поединично спасение. Човекът не е остров вътре в себе си затворен.

Говорим за този свят. Иначе – пред смъртта всеки е сам. Но докато сме живи, нас ни намалява смъртта и нещастието на другите около нас.

Едно мое стихотворение завършва със следните четири реда:

Ако живееш във времето

на Ромул Августул

можеш да си смел и горд,

но не и Еней.

Еней е митичничният създател на Рим. А Ромул Августул – последният император по време на упадъка и падането на империята... Както никой не може да избяга от смъртта си, така и никой не може да избяга от времето си. Светът е едно цяло и ние живеем в едно определено време, в една определена епоха.    

   

Но има и друг, по-личен аспект на  неразделността ни от свет. Както гласи известната мъдрост, когато си отиваш от този свят, ще вземеш със себе си само това, което си дал на другите.