ИСТАНБУЛ - КОНСТАНТИНОПОЛИС

Вчера се върнах от Истанбул. Бях изумен от това приказно  място.  Константинопол е бил през средните векове най-големият и най-модерен град в света – с канализция, улично осветление, университет.  На 29 май, преди 559 години Градът е превзет от Мехмед Завоевателя. Но продължава да бъде балканска столица, балканският Цариград, където през вековете се помещава Вселенскта патриаршия на православните от цял свят, където и нашите възрожденци живеят, работят и издават своите вестници. Дори поетът Христо Фотев е роден в Истанбул...

С близо 18-милионното си население, Истанбул и днес е един от най-големите, но също така  и един от най-красивите градове в света. В централната му  част и сградите и бизнесите и баровете и забързаните тълпи носят по-европейска атмосфера от тази, която имаме в София. Разбира се, чуват се  и пет молитви през деня, когато странната хипнотична песен на мюезините отеква  из целия град от минаретата. Но има и нещо много родно за нас в атмосферата на Цариград, дори в характера и физиономиите на хората. Приличаме си.

Гледах голяма изложба на Гоя, ядох в невероятни ресторанти  невероятно вкусна храна с чудесни турски приятели, обиколих Босфора с кораб,  видях разбира се и Света София, в която само пасажите към втория етаж са по-широки от всеки балкански сукак. Хората бяха изключително любезни навсякъде. Един таксиметров шофьор, като разбра че съм „комшу“  се самоназначи за гид и ни показваше всички православни черкви по пътя из града... Връщам се в София и чувам, че млади фундаменталисти организирали масова молитва пред храма-музей с искане той пак да стане джамия... 

Разбира се, правителството на Ердоган отказва да разреши това. Както отказва и на християните да се молят колективно в музея. Защото има гласове и  от православните в Истанбул да се разреши християнаска служба в известната по цял свят "Айа София". Но дори Вселенският патриарх не подкрепя това.

Икономическият бум на Турция през последните години е добър и за нас. А който е ходил там знае колко много си приличаме с турците. Важно е да живеем като добрии комшии и приятели. Нека удостоим с пренебрежение виковете на фундаменталистите и на крайните националисти. Такива викове много често (дори много по-често) се чуват и у нас. И да не забравяме, че турците като цяло имат много приятелско отношение към българите.

ОПАСНОСТТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНА КАТАСТРОФА

         От статия във вчерашния брой на Ню Йорк Таймс става ясно, че според официалната статистика Съединените Щати вече няма да бъдат предимно “бяла” (англосаксонска) страна.[1]  Броят на белите бебетата от не-латиноамерикански произход за първи път в историята на страната вече е 49.6 % от общия брой на новородените, а 50.4% процента са от африкански, азиатски, или “хиспаник” (латиноамерикански) произход. Този обрат се очакваше отдавна и не е толкова странен, нито плашещ сам по себе си, за една многоетнична и отворена страна. Дори президентът Обама има африкански произход. Но е факт, че в една държава създадена от европейци и преживяла сериозни расови проблеми – робство, сегрегация, разпалени дебати за имиграцията – малцинствата вече стават мнозинство.

         Може би най-притесняващото в новата демографска статистика е това, че всъщност нараства по-зле образованата част от населнието. Само 13% от  хиспаник (те са мнозинството от малцинствата) и 18% от афроамериканците имат висше обарзование, докато сред белите процентът е 31. Разбира се, реалната причина за по-ниската образованост сред малцинствата е по-голямата им бедност, a не цвета на кожата.

         Но тази демографска и културна тенденция не е само американска. Тя е световна. Най-много деца се раждат в най-бедните страни по света, а в богатите страни – сред тези социални класи, където нивото на образование е най-ниско. Така че пропастта между бедни и богати и тенденцията най-богатите да продължават да забогатяват, докато бедните обедняват, крие една по-рядко забелязвана опасност: образованието в световен мащаб е изправено пред катастрофа.

         Липсата на образование сред бедните произвежда още по-голяма бедност. Защото без образование много по-трудно се намира добра работа. (Този проблем касае с пълна сила и нашите малцинства. Образованието може да помогне за  решаване на социалните им проблеми.)

         Липсата на образование освен това руши гражданското общество и демокрацията. Демокрацията изисква грамотно следен на  политическите процеси. Най-просто казано –  изисква четене на сериозни вестници.

         Още Томас Малтус преди повече от два века говори за пренаселението като опасност пред човечеството. Защото човечеството нараства в геометрична прогресия, а това с което хората се изхранват – земеделските и животински продукти ­– нараства в аритметична прогресия. Още не е измислен начин да се изхранваме с нефт, а и петролните запаси също са на привършване... (По времето на Малтус светът е бил по-малко от милиард, докато само през последния половин век нарастна от два на седем милиарда.) Екологическите заплахи за бъдещето на света също са функция на пренаселението. Човекът буквално изяжда земята.

         Но преди екологическата катастрофа е вероятно да настъпи друга – образователна катастрофа. Тя ще е много по-глобална и страшна от образователната катастрофа, която е преживял Западния свят с  варваризирането и падането на Римската империя. Едни нови “тъмни векове” застрашават не просто Римската империя или Европа, а цялото земно кълбо.

         По принцип съм оптимист и вярвам, че човечеството има необходимия разум и воля да се справи с проблемите си. Но решаването на световните проблеми до огромна степен зависи от политиците. А те са склонни да не вижда много по-далеч от носа си. Или от мандата си, ако са демократично избрани... Колкото до недемократично избраните ­–  техните носове са толкова големи и важни, че светът напълно се губи от погледа им.

         Важно е гражданското общество да оказва постоянен натиск върху политиците. Но за целта трябва да има гражданско общество. А такова може да съществува само там, където има достатъчно грамотни хора.

         През последния половин век постоянно се говори, че светът може да загине от ядрена война, или от глобално затопляние, или от масов глад, или от сблъсък с метеорит. Но масовата неграмотност е най-голямата заплаха. Тя може да ни попречи да се преборим с всички други заплахи.

---

[1] http://www.nytimes.com/2012/05/17/us/whites-account-for-under-half-of-births-in-us.html?_r=1&pagewanted=2&partner=rss&emc=rss

За романа ми "Човекът и сянката" и за живота в интернет

От предаването на bTV "Преди обед"  – сряда, 16 май 2012 –

http://www.btv.bg/shows/predi-obed/

От блога на Милена Фучеджиева

http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/05/blog-post_11.html

От книжарница "Хеликон"

http://www.helikon.bg/books/118/164419_chovekat-i-siankata.html

БЪРЗИ МИСЛИ ЗА ИНФОРМАЦИОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ

           

          Вчера една приятелка се оплака, че книгите й от началото на 90-те се разпадат в ръцете й – лоша хартия, лоша подвързия. Да, от началото на 90-те като че ли е минало цяло хилядолетие! И не само за България, в която толкова много неща се промениха. Информационната революция, която преживяваме, е нещо безпрецедентно в историята.

         Интернет се появи  през 1995. А до 1990 – тогава работех в “Демокрация” и “Литературен вестник”  – нашите вестници се печатаха на висок печат. Имаше линотипери – които дялкаха букви от олово – и метранпажи – които подреждаха оловните букви в дървени кутии. После ги мажеха с мастило и поставяха на печатната преса... През 1994, след като заминах във Вашингтон нямах абсолютно никаква връзка с България – освен ако не се обадя по телефона аз. От София беше 2.50 на минута, доста скъпо за тогава, и се набираше с оператор. Мобилни телефони ползваха само мутрите. (Изобщо по-богатите хора – все пак не всички от тях са мутри.) Български новини в американските вестници нямаше. Само когато президентът Бил Клинтън дойде в София се появи снимка на митинг пред "Александър Невски" с Клинтън и Стоянов на първа страница на "Ню Йорк Таймс". Но за доста по важни неща, които ставаха в България – икономическата криза, убийствата, хиперинфлацията – трудно се добирах до информация...

         Фейсбук съществува от 2004. И вече има близо един милиард души по цял свят, които прекарват голяма част от живота си тук...  Някои – по-голямата част...  Затова казвам, че действието на новия ми роман “Човекът и сянката” се развива в три държави – България, Америка и Интернет.

БЪЛГАРИЯ КАТО МОСТ МЕЖДУ ИЗТОК И ЗАПАД

         Този текст е компилация от Фейсбук-коментари за България и Европейския съюз на фона на някои събития в бивши съветски републики.

         В Украина Юлия Тимошенко, един от лидерите на Оранжевата революция и бивш Министър преседател, не само беше вкарана от властите в затвора, но и третирана там по такъв начин, че редица европейски страни, от Германия до България ( в лицето на президента Плевнелиев), сега бойкотират срещата посветена на Централна и Източна Европа на 11-12 май в Ялта.

         В Беларус последният европейски диктатор Лукашенко забрани на опозиционните лидери (тези които не са в затвора) да излизат извън страната. В самата Русия Владимир Путин управлява вече 13 години след Елцин. Той се радва на доста голяма популярност сред руснаците. Но политическите му противници се пращат в затвора,  репресират се непослушни журналист и дори някои, като Анна Политковская, се убиват. Путин и Медведев си прехвърлят властта в един голям политически фарс.

       Трябва да сме много щастливи, че сме в Европейския съюз! В нашия регион своеволията на властта, корупцията, срастването на мафия и държава трудно могат да се преодолеят само с вътрешни усилия. Имаме тежко наследство от миналото.

         

         Освен за правов ред в държавата европейския надзор и субсидиите са и стимул за честен бизнес. У нас по подобие на страните от бившата СССР Държавна сигурност взе властта през 1990-те и се получи срастване между мутренско-мафиотска и държавна власт. Лошо е, че пак някой отвън трябва да ни "освобождава". От самите себе си. Но все пак е по-добре да сме в  Европейския съюз, отколкото в Съветския.

         Възрожденската мечта на българите беше да станат европейци. И ето, вече сме част от обединена Европа. Мечтата ни се е сбъднала. Сега обаче трябва и да се преборим с ориенталското и тоталитарно наследство в душите си. Мутренско-чалгаджийската култура, симбиозата между ориенталското с властта на Държавна сигурност е израз на това тежко източно наследство, което все още носим.

         Беше ми направена забележка във Фейсбук, че няма безплатен обед, т.е. че ние ще трябва да си платим за евро-интеграцията. Но България е част от Европейския съюз, а не някой, който е дошъл в Европа на гости и коварните европейци са му дали обяд. Не сме ли ние самите европейци?  Впрочем на Гърция, която отдавна е член на ЕС, май й платиха дългогодишия охолен обяд...

         Съществува разбра се лявата идея, че  няма честен бизнес, че капиталистическата система по начало е нечестна. Но нима е по-добре държавата, в лицето на управляващата я номенклатура, да е единственият бизнесмен, който сам определя правилата на бизнеса и сам жъне плодовете му?  “Всяка власт корумпира, но абсолютната власт корумпира абсолютно.” По-добре е да има реална конкуренция и многообразие.

         Демокрацията е възможна само, ако е власт на закона. Ако има справедливи закони и ако те се спазват, всеки който е забогатял по законен начин е честен бизнемен. Работата на държавата е да регулира, а не да контролира и владее икономиката. Иначе се получава познатото ни  срастване на мафия и държава. Именно от това може да ни спаси членството в Европейския съюз.

         Политиката е изкуство на възможното. Няма Рай на земята. Освен в сърцата на хората. Казано е: отдавай кесаревото - кесарю, Божието - Богу. Но ако говорим за "кесаревото", кой вариант е по-добър за нас в сегашния исторически момент от членство в Европейския съюз?

         Един Фейсбук приятел ми каза: "Винаги сме се хвърляли с лъвска жар някой да ни обвърже..." Сигурно е така. Но може ли една малка държава, от величината на България или Ирландия, или Израел, или дори Япония (която хич не е малка) да се оправи сама, без икономически или политически обвързаности в глобалния свят? Япония изцяло прие западната икономическа система. Но това не я направи по-малко независима и уникална страна. Сама срещу целия свят е Северна Корея. Но надявам се, че не този модел искаме да следваме.  Не можем да се обграждаме с китайска стена в глобалния свят с идеята, че сами ще си правим всичко – от стоманата до кроасаните! Или да си напълним страната с бункери, като Албания при Енвер Ходжа, защото смятаме, че всички са ни врагове и искат да ни завладеят. . .

          Освен варианта Северна Корея, за нас съществува вариант оставане в Руския регион на влияние. Това е изключително реален вариант, като се има предвид не само културното ни приятелство и родство с руснаците, но и това, че нашата мафия е силно обвързана с руската. Нашата власт беше съветска, нашето ДС, което все още е навсякъде, беше филиал на КГБ.

         Имеме и друг вариант за интеграция на изток – Турция. Турция е единствената успешна секулярна държава с мюсюлманско население, която е на второ място в света след Китай по икономически растеж, страна с растящо влияние между азиатските екс-съветски републики. Но тази идея за интеграция на юго-изток няма у нас много привържаници, за разлика от идеята за северо-източна интеграция.

         Ще предпочетем ли нова източна интеграция, нов съветски блок пред членство в Европейския съюз?

         Аз съм на почти 55 години и много добре си спомням както комунистическа България, така и началото на 90-те, когато България приличаше на бедна африканска страна, току що преживяла гражданска война. Тогава именно икономическата власт в страната премина от ръцете на комунистическата номенклатура в ръцете на ДС-мутрите, които действаха като Афганистански нарко-феодали. През 1997 година, когато се върнах за месец от Америка с 200 долара в джоба ми беше неудобно колко съм богат в сравнение с българските си приятели, които буквално мизерстваха с 2 долара на месец. Докато мутрите показно охолстваха и се стреляха по улиците.

         Все още има много бедни хора у нас, уви, но ако не виждаме, че България днес е много по-добра страна в сравнение с това, което беше до преди 15 години, значи нямаме очи или памет.  Промените у нас  реално започнаха с евро-интеграцията, след икономическата катастрофа от времето на правителството на Жан Виденов.

         Искрено се надявам, че Европейския съюз ще оцелее, въпреки, че  не е лесно да се понесе тежестта от членството на страни като Гърция и България. Както оцеля и процъфтя обединена Германия, икономическият гръбнак на Европа, понасяйки тежестта от присъединяването на ГДР.

         Да, няма Рай на земята, но все пак имаме възможност да избираме между реални земни пътища. И мисля, че сме избрали по-добрия за нас. Всъщност цяла Европа избра по-добрия за себе си път – на мирна интеграция.