сряда, 18 септември 2013 г.

ЗАПЛАХАТА СЪС СИЛА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-ЕФЕКТИВНА ОТ ПРИЛАГАНЕТО Й

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/18/2143024_zaplahata_sus_sila_moje_da_bude_po-efektivna_ot/


В събота в Женева Съединните щати и Русия постигнаха изключително важно споразумение. Двете държави се съгласиха сирийския арсенал от химическо оръжие да бъде унищожен до средата на 2014 година.  Това отлага за неопределено време  възможността за американски въздушни удари над Сирия. Макар че по думите на Барак Обама Съединените щати си запазват правото да нанесат такива удари, ако Асад не изпълни това, което изисква от него споразумението.
 Специалисти твърдят, че това споразумение поставя началото на едно от най-амбициозните начинания в историята на контрола във въоръжаването. Ейми Смитсън, експерт по химическите оръжия, цитирана от Ню Йорк Таймс, казва: "Тази ситуация е безпрецедентна.Те съкращават нещо, което би отнело пет или шест години работа, до период от няколко месеца. И това се прави в изключително тежката ситуация на продължаваща гражданска война." 
Смятам, че Барак Обама е един изключителен политик. С постигането на това споразумение с Русия той доказа, че заплахата с военна сила може да бъде по-ефективна от прилагането на военна сила.
Трябва да се подчертае освен това, че ставаше дума за военна заплаха, чиято цел по същество е мирна: да се защити живота на цивилните граждани в една кръвопролитна гражданска война. Общественото мнение по света обаче не беше на страната на военни удари, особено като се има предвид спомена от американската намеса в Ирак.
Без американската заплаха с въздушни удари обаче нямаше да се стигне до там Русия, която подкрепя режима на Асад, да се съгласи  да съдейства неговият химически арсенал да бъде унищожен. Според анонимни източници САЩ и Русия са приели по време на преговорите, че Сирия разполага с хиляда тона химически оръжия. Химическата атака на 21 август отне живота на поне 1 400 цивилни граждани, включително жени и деца. Асад твърди, че атаката е извършена от бунтвниците, а не от неговата армия, което е твърде съмнително, но дори да е така, химическият арсенал е държавен. И контролът върху него е отговорност на държавата. Според Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, Сирия също така се е съгласила най-после да се присъедини към международната Конвенция за химическите оръжия.
Може да се спекулира,че ако британския парламент не беше се противопоставил на съучастие във въздушни удари срещу Сирия нещата щяха да се развият по друг начин. Макар че Америка разполагаше с подкрепата на Франция за такива удари. Но има един неуспорим факт. Външната политика на САЩ  рязко се промени при Барак Обама. От едностранна силова политика на военна намеса акцентът в нея рязко се премести върху  дипломацията и международното сътрудничество.
Свидетели сме на катастрофалните резултати от войната на Джордж Буш-младши в Ирак. Буш беше неоконсерватор. ( В САЩ го наричат неоконсерватор, а в България –неолеоберал, но в този текст няма да спорим за терминологията.)  Във всеки случай, за разлика от Обама. Буш беше привърженик на идеята, че с военна сила може и трябва да се налага демокрация по света.
Бащата на неоконсерватизма в Америка Ървинг Кристол е бивш троцкист. Неоконсерваторите, подобно на Ленин и Троцки, мечтаеха за края на историята. Но според тях, когато историята свърши, не комунистическото общество, а капиталистическата демокрация ще възтържествува в целия свят.  Но и неоконсерваторите смятаха, че това съвършено световно общество може да се изгради с насили – ако не с пермаснрнтна революция, то с освободителни войни. . . 
Но хармония и мир в обществото не може да се постигне нито с революция, нито с война.  Насилието поражда ответно насилие. Както е казал Буда: омразата не може да победи омразата; само любовта побеждава омразата. Разбира се, идеята за всемирната любов също звучи като непостижима утопия в политическия свят.
Трябва да има ред и законност, за да може човешкото общество изобщо да същяествува. Не става дума за някаква полицейска държава или диктатура. Демокрацията е власт на закона. Без законност демокрацията се изражда в олигархическа власт или хаос и гражданска война. Затова в някои случаи заплахата с военна сила все още е необходима в света, като е необходимо да има правоохранителни органи във всяка отделна държава. Стигат тези органи да не служат на частни интереси и да не са корумпирани.
До военна сила е морално да се прибегне само, когато се защитава живота на невинни хора. И когато всички дипломатически средства са били изчерпани без да дадат резултат.
В случая със Сирия, където вече от две години се води кръвопролитна  гражданска война, отнела живота на много хиляди невинни хора,  някаква международна намеса е наложителна. Но изглежда че заплахата на Обама да използва военна сила подейства ефективно. Така че прилагането на такава сила за сега не се налага.
Новата външна политика на Обама ( поне за сега, защото не можем да предвидим как тя ще се развива в бъдеще) го прави един уникален американски президент. От Втората светована война насам не е имало друг президент на САЩ, който да не е започвал, или да не е участвал във война. Обама, вече във втория си мандат, има шанс да бъде първият.
          Има и други  неща, с които ще се запомни президенството на Обама. Едно от тези неща е успешното гласуване в Конгреса на Здравната реформа, въпреки голямата съпротива на частните застрахователни компании. В САЩ имаше над 40 милиона работещи американци, които нямаха никаква здравна застраховка преди да се гласува тази реформа.  Америка също така вече излиза и от икономическата.
Но в глобалния свят е изключително важно каква ще бъде външната политика на най-голямата икономическа и военна световна сила. А след иракската война недоверието към външната  политика на САЩ в Близкия изток е толкова голямо, че ако се намесят, американнците ще бъдат обвинявани, че са започнали нова война, а ако не се намесят – че не ги е грижа за сирийския народ.
Разбира се, в сирийската гражданска война имат свои интереси и се намесват и други държави от региона, както и Ал Кайда. Така беше и в Ирак, където насилието на религиозна основа продължава и до днес. А това още повече трябва да бъде причина да се използва всяка възможност за дипломатически натиск за постигане на мир, преди да се прибягва до използване на  военна сила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар