За българските букви

АЗБУКА

От 30 букви е иззидан

един безкраен лабиринт.

Всяка буква е стая

на звук.

Всяка дума е апартамент

с тъмен коридор между стаите –

и врати

към други коридори.

Всяко изречение

е танц на дълга плавна риба

през завоите на лабиринта.

Всяко изречение

е сън.

В този лабиринт мъждука

и блуждае

целият далечен свят –

от червея до звездата.

Всичко става в стаите на буквите:

Тук се зачеват

всички светове.

АЗБУЧНА МОЛИТВА

(по Константин Преславски)

Аз – най-голяма тайна, която

Бог е вложил във всеки различно –

Видима и Невидима Същност.

Господ е в сърцето на всеки –

Дар от живия Божи Дух пратен.

Едното е утроба на много:

Живите са деца на Словото.

Знанието – Любовта – просветна.

И лъчът светлина стана спектър –

Йоан превърна в призма реката...

Как Едно се пречупва в Много?

Летя със стада и народи към Теб –

Милост и Смърт за тварите тленни.

Ние сме всмукани в Черна дупка –

Огънят на Едното ни вика –

Покоят е буря, Мракът е огън...

Ръце издигаме и те молим:

Словото – хлябът насъщен ни дай,

Твоята кръв – иако вино – Духът,

Умът озарил света – Светлината.

Фараонското слънце е камък.

Херувимската мъдрост е полъх.

Цар на царете е малко Дете.

Червеят няма да ни победи.

Шестокрилите шепнат във вятъра.

Ще е небето ковчега – Ноев!

Ъглите на небето се свиват.

Южен вятър ни носи над урви:

Ясно е – Краят ще бъде роден.

Мир! На Светата Троица слава!

Минало, Настояще, Бъдеще

стават Едно на края на времето.

Слава на Словото що ни изрича

сега и во веки веков. Амин!

СИНИЯТ СВИТЪК

Зората с розови пръсти

разгръща синия свитък.

От тъмни гори

първата буква полита и пее.

Ятото е изречение изписано в синевата.

Лятното Богоявление –

златния ореол на слънцето.

Така разчитаме

птиците

в синия свитък:

Разгъва се безкраят на душата

и осмисля за миг тъмнината.

БЪЧЕЛА

iaже акы бъчела любодѣльна

съ всѧко(го) цвѣта ѱанию събьравъ

из „Похвала за цар Симеон“

На Поли Муканова

Дедал построи лабиринта ми

и начерта крилата ми.

Нощем се лутам в коридорите и килиите

на езика.

Сутрин политам

в синия свитък

с восъчните крила на буквите.

Събирам мед

от цветовете на света.

Или се издигам

и отдалечавам

все по-опасно близо до слънцето.