събота, 24 октомври 2020 г.

Из "Писмо в Небето"

ВЕЧЕРНИ НОВИНИ


Вечерницата изгрява,

а слънцето става

жълта черта

над море от черни борове

в окото на сокола.

Безщумен самолет

бележи свода

 с тебеширена дъга. 

Земното кълбо

е в окото на сокола.

А в лисичата бърлога

отеква дрезгав вик 

на закъсняла сврака.


Настрой на дълги вълни:

настръхналата борова гора предава

вечерни новини.





СЕЛСКО ЧИТАЛИЩЕ


Събуждам се като отворена книга

с небе в очите.

Котка ме гледа втренчено 

и разчита птицата в небето

или жужащия ръкопис 

на пчелите в липата.

(Неграмотен гущер се шмугва на сянка 

между редовете от плочи.)


Съседът е друга дебела книга

с бала сено между грубите длани --

кожени старовремски корици.

Овцете разчитат тревите,

блеят и тичат

към тази уханна читанка.


На мегдана

две тънки книжки се четат взаимно.

Едната

със златни летящи сандали

слага червен печат

върху страницата на другата,

която потрепва във вятъра.





Няма коментари:

Публикуване на коментар