Мисли с ума си.
Чувствай със сърцето си.
Петър Дънов
Трябва да чувстваме със сърцето си и да мислим с ума си. Този, който чувства с ума си е хладен пресметливец. Този, който мисли със сърцето си е безумец.
Колкото и логично да обясняваме на страхуващите се от чужденците или от малцинствата, че и те са хора като нас, няма да ги убедим. Страхуващите се мислят със сърцето си, а не с ума си. Както каза Калин Янакиев по повод Истанбулската конвенция,”когато едно общество бъде обвзето от лудост, то престава да слуша аргументи.” Имаме много примери за масова лудост — от горенето на вещици и еретици, от линчуването, до преследването на евреите от нацистите, или на “народните врагове” от комунистите. Пример за масова лудост е и търснето на някакъв коварен “трети пол” дебнещ зад думата “пол” (джендър на английски е пол) в Конвенцията за защита на жените от насилие. Колкото и рационално да им обясняваме, че в Истанбулската конвенция няма никакъв трети пол, нито еднополови бракове, че Конвенцията е за зашита на ЖЕНИТЕ от насилие, те няма да ни чуят. Понеже мислят със сърцето си, а не с ума си.
Когато мислят със сърцето си, особено ако то е плашливо сърце, хората виждат това, което искат да видят, или което им се привижда, или което някой ги кара да виждат - например мечка в сянката на дървото или убиец под леглото, когато пода изпука, или мистериозен, страховит, чуждоземен “джендър” (пол) в сенките и отсенките на думите — а не това, което реално съществува.
Истински престъпници обаче са тези идеолози, които сами мислят с ума си, хладно пресмятат плюсове и минуси, но ползват и подклаждат страхове на хората, карат хората да мислят със сърцата си, т.е. да говорят и действат като безумци. Те умеят да зомбират хората. Това са идеолозите на нацизма — на преследването на евреите, циганите, хомосексуалистите, комунистите. Или идеолозите на комунизма, дошъл в България със съветския военен ботуш — идеолозите на народния съд, на преследването и убиването по лагери и затвори, или без съд и присъда, на десетки хиляди българи, на десетки хиляди невинни хора от народа — “в именто на народа”.
Макар и в демократични условия това да не води до такива изстъпления и престъпления срещу човечеството, хората се разпалват и мислят със сърцето си и по време на избори. И ако мислят със сърцето си, а не с ума си, най-често гласуват за популисти, които умишлено подклаждат страховете им. Популистите говорят на хората на познат, простонароден език: “Амарика - първа!”, “България - на три морета!” ,“Смърт на американските империалисти!” ,“Смърт на циганите!”… Дядо Иван срещу чичо Сам. Православния Путин срещу коварния еврогейски джендър.
Нека да мислим с ума си, а да чувстваме и съчувстваме със сърцето си! Иначе много лесно можем да бъдем зомбирани, без дори да разбираме кой точно ни зомбира и с каква цел.
Този призив — да мислим с ума си и да (съ)чувстваме със сърцето си — отправям и към себе си. Защото и аз често се разгорещявам в спора, ставам прекалено емоционален, вместо да конструирам ясни аргументи. Или да се старая да разбера аргументите на другия.
Понякога не си мерим думите. А думите не винаги изразяват мислите. От една страна думите са несъвършени: Няма дума за всеки нюанс на чувството, за всеки детайл на мисълта. А дяволът, както знаем, е в детайлите. От друга страна думите често се използват именно, за да скрият, а не за да изразят реалните мислите и чувства. И най-накрая, думите понякога изразяват чувства, които не сме и подозирали в самите себе си — чувства, които сме изтласкали в подсъзнанието си и не ги осъзнаваме. Стархът от чуждото, страхът от различните, може би е страх от собствената ни непозната същност, от собствената ни несигурна идентичност.
Дяволът е разликата между нас.
Дяволът е това,
което всеки за себе си знае.
Бог е нещо общо между нас —
Бог е това,
което не знаем.
