НОВОГОДИШНО

В ПОЛИТЕ НА ВИТОША

В полите на Витoша 

се сипе брашно.

Баба точи кори за баница. 

Забрадката и роклята й

вчера бяха черни,

а днес са като в болница... 

Софийското поле е избледняло

старо одеало.

Детето вижда сини планини

в шарките на одеалото.

Отгоре минава самолетче-играчка…

А брашното се ръси

в полите на Витоша

и баба простира корите на стола...

Срещу Съдебната палата,

където виелица слага на лъвовете

хлебарски шапки,

детето

със сива брада

и дебелата му изрусена кака 

пушат пред кафенето.

Това са внуците на баба, 

чиито внуци днес се крият под друго 

чуждестранно одеало. 

Но баба Витоша си е все същата.

Свъсва вежди 

и издухва от полите си брашното

на ненужните спомени.

ДВАНАЙСЕТ

1.

Kестен край пътя.

Луна расте отдалеч

като фар на влак.

2.

Прочетен вестник.

Небе в горещия прозорец

с дъх на печатница.

3.

Черноръки клони.

Залезна приливна пяна

разлиства пламък.

4.

Нова година.

Врана скача в пресен сняг.

Пише пророчество.