петък, 23 май 2014 г.

БИХ ИСКАЛ ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА ГОВОРИМ ПОСТОЯННО ЗА ПОЛИТИКА

Идва 24 май – най- българският празник. Празникът, който не ни напомня за чужди поробители и чужди освободители. Празникът, който в разгара на пролетта ни напомня, че „и ний сме дали нещо на света“. Глаголицата е създадена от солунските братя Св. св. Кирил и Методий, а кирилицата –  от техните ученици в България, най-вероятно  от Св. Климент Охридски. И от тук, с азбуката и превода на Светото писание на старобългарски ( станал известен като църковнославянски) , България в културно отношение  може да се нарече майка на Русия. И на всички православни славяни.  24 май ни напомня и това, че културата е по-могъща сила от всички армии. Без античната култура, Рим не би могъл да завладе трайно  целия средиземноморски свят.
Впрочем, с влизането на България в Европейския съюз нашата азбука стана и третата официална азбука на Европа, след латинската и гръцката. А Светите братя още преди края на Студената война  бяха обявени от папа Йоан-Павел II за съпокровители на Европа.
Но точно в деня след най-светлия ни празник, на 25 май, ще гласуваме за Европейски парламент ... Толкова ми се иска България да стане най-после една нормална европейска страна, в която не се налага постоянно да се говори за политика, защото нормалността не е постоянно застрашена!
Ние вече 25 години се мъчим да стигнем там, откъдето други европейски народи се връщат. И все уж си мислим, че сме стигнали, станали сме нормална европейска страна. Но като в кошмарен сън, малко преди финала започват отново да излизат скелетите на миналото скрити в гардероба. И замирисват страшно боклуците заметени под килима. Призраците на миналото, които развяват старото знаме със сърпа и чука и горят новото знаме, знамето на мира в Европа, пак се връщат у нас.
Девети май, парзнуван едновремено като Ден на победата през Втората светована война и като Ден на Европа, беше много показателен. На митинга на БСП пред паметника на Съветската армия, паметника с извисения високо над София съветски шмайзер, пред очите на Сергей Станишев, председател на ПЕС, под развяти руски и съветски знамена, беше изгорен флага на Европейския съюз.
Дебилната антиевропейска и пропутинска кампания на Атака не е нужно дори да се коментира. Но може ли Сергей Станишев, ако наистина е европейски социалист,  да не се разграничи от горенето на европейския флаг на митинг на БСП? ... Може. Няма да се разграничи, защото не иска да изпусне гласовете на лумпените, за които е в конкуренция с Атака. А и защото вероятно му харесва ролята на хитро седящия на два стола политик.  Но колко дълго може да се седи на два стола?
Друг един новоизлюпен популист, телевизионен кебапчия с „богати приятели“,  с които заедно плачели за бедните, води пред БСП по разходи за медийно отразяване в предизборната кампания. Но не декларира откъде, от кои точно богати приятели, са му дошли парите. Пионките на олигархията се ползват с привилегии у нас.  Същият кебапчия призова България отново да стане Народна република ...
Ако искаме да бъдем в Европейския съюз, ако искаме  България да бъде европейка страна и да има мир на нашия континент, знаем за кого да НЕ гласуваме в неделя.
Могъщите паметниците и военните паради вкарват "народните маси" в една друга, "сакрална" реалност – светски заместител на религиозната. От тази друга реалност ( силно политизирана по време на Студената война) трудно се излиза.  И някои хора си остават там завинаги... Втората светована война  отдавна свърши, другари! Свърши и Студената война.
Почти седем десетилетия в обединена Европа цари мир и просперитет. Но на 9 май в Москва имаше внушителен военен парад. Дано танковете си останат само по парадите и музеите! А не на територията на съседни държави. Денят на Европа не се празнува с военни паради и танкове. Нито 24 май.
С анексирането на Крим от Русия отново замириса на Студена война. Надявам се този леден повей от миналото да отмине след 25 май, когато освен избори за Европейски парламент ще има и президентските избори в Украйна.
Мисля че в крайна сметка окупацията на Крим и страхът в Европа от руска военна заплаха или газов шантаж ще доведат до по-голяма консолидация на Европейския съюз. Подкрепата на Путин за евроскептиците не им дава сила, а напротив. Европа е по-силна, когато е обединена. Във Фауст на Гьоте Мефистофел се представя така:"От тази сила част съм, що зло желае, а добро създава."
         Страхът от външен враг консолидира. Путин ползва образа на врага, за да консолидира Русия около своята диктатура.  Външният враг за него са САЩ,  Европейския съюз и НАТО. Но с този нова конфронтация в стил Студена война той всъщност прави добро на Европа – помага за обединението й. А руснаците скоро ще разберат, че окупацията на Крим е била за тях пирова победа. Хората са по-богати и живеят по-добре в света на мира, толерантността и демокрацията. Хората живеят по-добре в Европа.
България е част от Европейския съюз. Ние също избираме Европейския парламент тази неделя. Европейските субсидии са жизнено важни за нас. Както и сигурността, която ни гарантират Европейския съюз и НАТО.
Нека бъдем приятели и партньори с Русия. Нека между нас да има и търговски и културен обмен. И братски прегръдки, ако щете. Но това не може да стане, ако монополистът Газпром ни диктува промени в българското законодателство за своя изгода. Това не е партньотство и приятелство, а диктат. Не можем да бъдем изцяло енергийно зависими от една страна и дори от една компания-монополист представляваща тази страна. Защо цените на руския газ у нас са по-високи отколкото в Германия? Това ли е вечната ни братска дружба с Русия?
         Важен акцент в европейската програма на Реформаторския блок е създаването на Европейски енергиен съюз. Подкрепят го и другите проевропейски сили. Този съюз ще допринесе за енергийна диверсификация и намаляване на едностранната зависимост, за стабилизиране на нашата енергетика. Той ще ни помогне да имаме с 30% по евтин газ.
         За нас дилемата на тези избори не е ляво или дясно, а за Европа или за Евразия. Това е основната разделителна линия между кандидатите и партиите, за които ще гласуваме.
           24 май тази година е и денят за размисъл преди изборите.  Дано гласуват повече хора, защото негласувалите всъщност гласуват за статуквото, за тези, които сега ни управляват и ни водят извън Европа. 

четвъртък, 22 май 2014 г.

ПОЕЗИЯ И ПУБЛИЦИСТИКА


КОЛУМНИСТ С ГУСЛА

Гусларите са пеели народния епос.
Те са били глашатаите на колективния сън.

Глашатаите на злободневното пък
са ползвали барабани и са говорели в рими на мегдана.

Но мегданът стана градски площад и после
беше заменен от вестниците и накрая – от виртуалния мегдан.

Затова сега се опитавам да ви пея във Фейсбук
като един колумнист с гусла.

                                                                           



СТЕНАТА *
                  Mother, should I trust the government?
                                                        Пинк Флуд

Попитахме стената:
Как е възможно социалисти и етнически турци да бъдат в коалиция
с неонацисти, които имат ксенофобска идеология?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Как е възможно български патриоти да искат България да излезе от Европейския съюз и да влезе в Евразийския?
Тя не отговори .

Попитахме стената: 
Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията,
се опитаха да подарят Националната сигурност на един олигарх,
който владее  медиите?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, продължават да назначават на работа хора, разследвани
за корупция и принадлежност към мафията?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо социалистите, които твърдят, че защитават бедните, не направиха нищо за бедните, докато бяха на власт през две трети от последните 25 години? Защо точно те въведоха плоския данък, облагодетелстващ богатоте?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Ако вземеш държавен заем, за да подкупиш бедните предизборно
с двайсет лева бонус на човек, кой
ще плаща лихвите?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо членовете на Социалистическата партия, които твърдят, че вече не са комунисти, не се разграничиха никога от лагерите, от убийставата, от престъпленията
на Комунистическата партия в България?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо Народното събрание се пази от народа с ограждения, бронирани коли
и тежко въоръжена полиция?
Тя не отговори.

Попитахме стената:
Защо не ни отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?
Тя не отговори.

Стената не може да говори.
(Макар че някои стени, като Берлинската, можеха да стрелят.)

Стената отговаря само,
когато хората я питат с чук.




–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*На 31 август 2013 година, докато продължаваха няколкомесечните масови протести за ОСТАВКА на правителството на Пламен Орешарски, по време на концерта си в София Роджър Уотърс изписа на стената с български букви думата:„Оставка!“



ТЪМНАТА СОФИЯ *

София е най-тъмната столица в Европа.  
Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня съня за светлото минало...  съня за Златния век в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчести бизнеси, оковават ни в обръчите си от фирми, докато слугите им ни приспиват с кулоарни словоблудства от екрана на телевизора.

Перловският канал мирише на тоалетната на Парламента ...

Но ние, българите, сме като орлите! Имаме си и Орлов мост!  Само че под моста не тече река, а канал.

И мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградското шосе ...

Сънуваме как Ориент експрес със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме ...

От време на време ранобудни петли и студенти идват в съня и ни викат в ушите: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се!

И като в оня древен детски сън  –  ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с натежала от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви !“ ...  

Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под юргана. И събуждането също е било насън ...

София е най-тъмната столица в Европа.

ноември 2013 г 


–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Протестите от лятото на тази година още продължаваха, без резултат. Протестиращи студенти окупираха Софийския унивеситет „Св. Климент Охридски“. Без резултат.



ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО*

Декември е.
Какво ли този път ни носи
дядо Коледа?
                            
Уви, глиганите привършиха,
другари!
Но да оставим своите Винчестери
на стената над камината
и да послушаме спокойно
на свинете вечерния хор
вън
в декемврийската виелица ...

Свинете – тези розови предчувствия ...
Свинете – тези тъжни ангели ...

Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници.
Те са като хората – всеядни.
Те преглъщат всичко:
и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък,      
и пържолите от бивши братя.

Всичко! –
шепне хорът на невинните животни –
всичко трябва да изплюскаме!
Защото рано или късно
и нас
за Коледа ще ни заколят.

Свинете гледат философски на живота.
И ако устите им не бяха обладани
от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците
с такива думи:

Има във вселената възмездие!
И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени
на нечие
декемврийско тържество!            
                                                         
1980 
                           

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*  Написах това стихотворение когато бях на 23 годин и го предложих за печат  в  младежкия (комсомолски тогава)  вестник “Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано  с цел да се направи  номер на баща ми Любомир Левчев,който беше председател на Съюза на българските писатели. (Класово-партийният  подход изисква отговорност на децата за действията на бащите си – и обратното.) Баща ми  е бил викан за обяснение и казал: “Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков“. Защитил ме е с други думи. Той също беше в “ловната дружинка” на Тодор Живков и имаше пушка "Винчестер" (Winchester). Но и Живков бил имал точно такава ... Аз не знаех това. Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три години по-късно. Между другот,  имаше и някакъв  Декемврийски пленум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от самосебе си.Езоповият език беше езикът на времето.



СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО

Вътре в мен гъмжи една държава
         отровена, разграбена, нездрава.
Чужди думи в кръчмите пируват,
         а моите на чужди се преструват.
Катедрална фабрика “Надежда”
         мъгляво жълто тайнство произвежда.
Злобата по залез в мен запява:
         в ръждиви пари с песен се явява
бледа рота от деца смутени
         със кървав сън в очите разширени.
В мозъка, в бетонен бункер Царя
         загадъчно усмихнат хвърля зара.
В канцеларски лабиринт, на скрито
         съблича той богинята с везните ...
Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:
         живее вътре, с вътрешно горене.

                                                                 1988

                                                                         
НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

                                      На Ангел Джендема
                  
ѣ Ѫ  –
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.
Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я – стандартни блокове.

ѣ
под твойта двойна стрѣха заседаваше
комитетът на българското единство.
Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,                               
на мляко и млекО,
на няма и на нема ...

Ѫ
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът за независима България.
Но рухна ...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то на летЯ.
Бувки заместители
са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели
в Едипови
жилищни комплекси:
нови
като новини,
грозни
като угризения.


                                      1988