СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА ИЛИ ИНТЕРЕСЪТ КЛАТИ ФЕСА?

 http://www.mediapool.bg/bsp-nikoga-ne-se-otreche-ot-totalitarizma-i-v-imeto-na-vlastta-se-sayuzi-s-fashistkata-ataka-news211566.html

Тези, които пращаха нашите социалдемократи по лагерите и на смърт, сега сами се представят за социалдемократи. Тези, които някога, докато бяха тоталитарна аристокрация, се представяха за лидери на пролетариата, създадоха новата българска олигархия. Тези наши капиталисти от путински тип, арогантно отказват да се откажат от тоталитарното си минало, от наследството на БКП и техни симпатизанти манифестират в заящита на Орешарски с портрети на Сталин. По путински те съчетаха тоталитарното, антидемократично наследство с  "модерното" олигархическо беззаконие.

Подобни, макар и не така драстични метаморфози претърпяха комунистите и другаде в Източна Европа. Но може би най-значителния български принос към неокомунистическото лицемерие, беше техния съюз с една откровено неофашиска партия. (Която впрочем също така безпроблемно съчетава расиската си и антисемитска идеология с неприкрито слугуване на Москва.) Ей това го няма никъде другаде освен в България! Нашата тройна коалиция на безочието.

Вместо "Съединението прави силата" на Народно събрание трябва да се  напише "Интересът клати феса".

Тези до болка познати ни истини, които месеци наред бяха викани в ушите на Оглушарски, май са стигнали и до ушите на французите. Дано да има някакъв резултат от унищожителната статия за Станишев в "Нувел Обсерватьор"!

 Но в крайна сметка всичко си зависи от нас. Никой отвън няма да ни спаси от нашите избраници. Обаче змията приспива жертвите си. И е време пак да запеем: "Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!"

ГЕРМАНСКИТЕ ИЗБОРИ, АНГЛИЙСКИЯТ ПАРК И БЪЛГАРСКАТА КОШАРА

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/23/2145963_germanskite_izbori_angliiskiiat_park_i_bulgarskata/

Вчера в Германия, която е икономическият двигател на Европейския съюз и която беше най-малко засегната от световната криза европейска страна, имаше избори. Коалицията ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел спечели убедително, но не събра абсолютно мнозинство и вероятно християндемократите  ще имат нужда от още по-голяма коалиция, за да управляват. 

За Германия коалициите, влкючително широка коалиция на християндемократи със социалдемократи, не са нещо ново. Самият ХДС е създаден веднага след Втората световна война от членове на различни дясноцентриски партии, подобно на нашият СДС през 1990-те години.

Християндемократическият съюз обаче не само че не се е разпаднал като коалиция, но се е утвърдил като водеща партия, по време на чието управление се осъществи и обединяването на Германия. След само 4 години управление,  СДС, нашия десен съюз, наскоро превърнал се в партия,  се разпадна.

Германската избирателна система е смесена – наполовина мажоритарна, наполовина пропорционална. Такава си е от Втората световна война насам. У нас всяка нова партия, която дойде на власт, пише нов избирателен закон. Постоянно се говори не само за промяна в избирателния закон, но и за „смяна на системата“ и  премахване на всички партии. Както знаем, те бяха реално премахнати по  комунистическо време ...

Не можеш да очакваш едно растение  (парламентарната демокрация в нашия случай) да пусне корен и да се развие, ако час по час го вадиш от пръстта, за да видиш дали е пуснало корен,  и го местиш в нова саксия, ако не е.

У нас непрекъснато се говори и за писане на нова конституция. Конституцията на САЩ е приета през 1787 година (преди  226 години!). И от тогава на никого не е хрумвало да пише нова конституция. Макар и да е имало убити президенти, никой президент не е бил избиран по друг начин, освен по този, предвиден в конституцията. Разбира се, американската конституция е претърпяла много поправки, променяна е, но не е сменяна. ( Впрочем, и нашата конституция предвижда възможността да бъде поправяна  – и е била поправяна – от обикновено Народно събрание.)

Нашата парламентарна демократична  система  може и трябва да се променя, с цел да се заздрави и да заработи по-добре. Но да се променя и да се сменя са две съвсем различни неща.

Периодично в новините слушаме за британското кралско семейство. Очевидно такива новини продават вестниците (както се казваше, когато печатните вестници още не бяха изместени от интернет и електронните медии) ...  Все пак ми е по-интересно  да слушам жълти новини за семейството на принц Уилям, отколкото, да кажем, за Радо Шишарката.

 Въпреки че е държвата в Европа, която най-ревностно пази аристократичните си  и монархически традиции – Великобритания, безспорно е една модерна  демокрация. Перз 19-ти век тя е станала най-голямата световна империя именно защото, особено след Гражданската война от 17-ти век, се е развивала на принципа на толерантността и компромиса, без обаче да се нарушават традициите. Между аристокрация и буржоазия, между англиканци и протестанти, между крал и парламент, съществува неписан или писан договор за споделяне на властта.  Всъщност, първият договор за споделяне на властта между крал и парламент е Великата  харта  (Magna Carta Libertatum) от  13-ти век. А още през  18-ти век, дори преди американската и френската революции,  Великобритания на практика вече има кабинет и министър-председател.

Какво е положението у нас? Едно време у нас градинките често се заграждаха с бодлива тел и по тях имаше надписи „Не газете тревата, тя е ваша!“ Макар че малко хора бяха ходили на Запад тогава, добре се знаеше, че в английските паркове (като Хайд парк) може свободно да се ходи по тревата  и тя все пак оцелява.

Та имаше такъв виц, който по-възрастните читатели със сигурност знаят: Наши градинари отишли в Англия да открият и купят, ако може, тайната на английския парк. Питали свои английски колеги : Каква е тайната? Има ли специално семе? Отговорили им:  Няма тайна. Няма и специално семе. Засаждате каквато и да е трева, поливате я сто години и става английски парк.

А ние все се вторачваме в семето на демократичната ни система, все искаме да го сменяме. Едно време управляващите заграждаха с бодлива тел тревата и не пускаха хората да я газят, защото била тяхна. Сега пък умираме да се занимаваме с конспиративни теории – кой ни е сменил семето, кой ни е засял плевели в ливадата, докато сме спали или е пуснал говедата си да ни опасат тревата. Но хич ни няма в постоянството с поливането на тревата и всекидневните грижи за нея.

Какво е общото между САЩ, Германия и Япония – до скоро трите най-проспериращи икономики в света?  Към тях вече се присъедини и Китай. Тези държави са коренно различни по своята историческа съдба и географски дадености, религия и държавно устройство. Но имат и нещо общо. То е дисциплината и трудолюбието на народите им. В най-проспериращите държави законите не се сменят час по час, но се спазват желязно. А хората, вместо да се оплакват от лошата си историческа съдба и от великите сили, работят неуморно за себе си и държавата си. Чухте ли някой японец да се оплаква от епохалната екологическа катастрофа, сполетяла страната, с цунамито и аварията с атомната централа? Или от лошите американци? ...  Германия и Япония бяха победени страни след Втората световна война и страни в икономическа разруха. Как успяха толкова бързо да се съвземат?

У нас нещата няма да се оправят докато не се справим с постсъветския модел на срастване на мафията, на икономическата олигархия, с държавна власт. Коренът на злото е Държавна сигурност (българският филиал на КГБ), от която смука сокове и израстна нашата олигархия. Злото трябва да се изкорени, а не само да се подкастрят изникналите плевели.  А демократичната система трябва да се пази от плевели, не да се сменя.

Но нека си припомним още две хубави бългаски поговорки: Луд изяжда и два зелника, но е по-луд който му ги дава. И още по-важното: Господ помага, но в кошара не вкарва.

Трябва сами да си изчистим плевелите, да си поливаме ливадата. И да си вкарваме стадото в кошарата, не в парламента.

ЗАПЛАХАТА СЪС СИЛА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-ЕФЕКТИВНА ОТ ПРИЛАГАНЕТО Й

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/18/2143024_zaplahata_sus_sila_moje_da_bude_po-efektivna_ot/

В събота в Женева Съединните щати и Русия постигнаха изключително важно споразумение. Двете държави се съгласиха сирийския арсенал от химическо оръжие да бъде унищожен до средата на 2014 година.  Това отлага за неопределено време  възможността за американски въздушни удари над Сирия. Макар че по думите на Барак Обама Съединените щати си запазват правото да нанесат такива удари, ако Асад не изпълни това, което изисква от него споразумението.

 Специалисти твърдят, че това споразумение поставя началото на едно от най-амбициозните начинания в историята на контрола във въоръжаването. Ейми Смитсън, експерт по химическите оръжия, цитирана от Ню Йорк Таймс, казва: "Тази ситуация е безпрецедентна.Те съкращават нещо, което би отнело пет или шест години работа, до период от няколко месеца. И това се прави в изключително тежката ситуация на продължаваща гражданска война." 

Смятам, че Барак Обама е един изключителен политик. С постигането на това споразумение с Русия той доказа, че заплахата с военна сила може да бъде по-ефективна от прилагането на военна сила.

Трябва да се подчертае освен това, че ставаше дума за военна заплаха, чиято цел по същество е мирна: да се защити живота на цивилните граждани в една кръвопролитна гражданска война. Общественото мнение по света обаче не беше на страната на военни удари, особено като се има предвид спомена от американската намеса в Ирак.

Без американската заплаха с въздушни удари обаче нямаше да се стигне до там Русия, която подкрепя режима на Асад, да се съгласи  да съдейства неговият химически арсенал да бъде унищожен. Според анонимни източници САЩ и Русия са приели по време на преговорите, че Сирия разполага с хиляда тона химически оръжия. Химическата атака на 21 август отне живота на поне 1 400 цивилни граждани, включително жени и деца. Асад твърди, че атаката е извършена от бунтвниците, а не от неговата армия, което е твърде съмнително, но дори да е така, химическият арсенал е държавен. И контролът върху него е отговорност на държавата. Според Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, Сирия също така се е съгласила най-после да се присъедини към международната Конвенция за химическите оръжия.

Може да се спекулира,че ако британския парламент не беше се противопоставил на съучастие във въздушни удари срещу Сирия нещата щяха да се развият по друг начин. Макар че Америка разполагаше с подкрепата на Франция за такива удари. Но има един неуспорим факт. Външната политика на САЩ  рязко се промени при Барак Обама. От едностранна силова политика на военна намеса акцентът в нея рязко се премести върху  дипломацията и международното сътрудничество.

Свидетели сме на катастрофалните резултати от войната на Джордж Буш-младши в Ирак. Буш беше неоконсерватор. ( В САЩ го наричат неоконсерватор, а в България –неолеоберал, но в този текст няма да спорим за терминологията.)  Във всеки случай, за разлика от Обама. Буш беше привърженик на идеята, че с военна сила може и трябва да се налага демокрация по света.

Бащата на неоконсерватизма в Америка Ървинг Кристол е бивш троцкист. Неоконсерваторите, подобно на Ленин и Троцки, мечтаеха за края на историята. Но според тях, когато историята свърши, не комунистическото общество, а капиталистическата демокрация ще възтържествува в целия свят.  Но и неоконсерваторите смятаха, че това съвършено световно общество може да се изгради с насили – ако не с пермаснрнтна революция, то с освободителни войни. . . 

Но хармония и мир в обществото не може да се постигне нито с революция, нито с война.  Насилието поражда ответно насилие. Както е казал Буда: омразата не може да победи омразата; само любовта побеждава омразата. Разбира се, идеята за всемирната любов също звучи като непостижима утопия в политическия свят.

Трябва да има ред и законност, за да може човешкото общество изобщо да същяествува. Не става дума за някаква полицейска държава или диктатура. Демокрацията е власт на закона. Без законност демокрацията се изражда в олигархическа власт или хаос и гражданска война. Затова в някои случаи заплахата с военна сила все още е необходима в света, като е необходимо да има правоохранителни органи във всяка отделна държава. Стигат тези органи да не служат на частни интереси и да не са корумпирани.

До военна сила е морално да се прибегне само, когато се защитава живота на невинни хора. И когато всички дипломатически средства са били изчерпани без да дадат резултат.

В случая със Сирия, където вече от две години се води кръвопролитна  гражданска война, отнела живота на много хиляди невинни хора,  някаква международна намеса е наложителна. Но изглежда че заплахата на Обама да използва военна сила подейства ефективно. Така че прилагането на такава сила за сега не се налага.

Новата външна политика на Обама ( поне за сега, защото не можем да предвидим как тя ще се развива в бъдеще) го прави един уникален американски президент. От Втората светована война насам не е имало друг президент на САЩ, който да не е започвал, или да не е участвал във война. Обама, вече във втория си мандат, има шанс да бъде първият.

          Има и други  неща, с които ще се запомни президенството на Обама. Едно от тези неща е успешното гласуване в Конгреса на Здравната реформа, въпреки голямата съпротива на частните застрахователни компании. В САЩ имаше над 40 милиона работещи американци, които нямаха никаква здравна застраховка преди да се гласува тази реформа.  Америка също така вече излиза и от икономическата.

Но в глобалния свят е изключително важно каква ще бъде външната политика на най-голямата икономическа и военна световна сила. А след иракската война недоверието към външната  политика на САЩ в Близкия изток е толкова голямо, че ако се намесят, американнците ще бъдат обвинявани, че са започнали нова война, а ако не се намесят – че не ги е грижа за сирийския народ.

Разбира се, в сирийската гражданска война имат свои интереси и се намесват и други държави от региона, както и Ал Кайда. Така беше и в Ирак, където насилието на религиозна основа продължава и до днес. А това още повече трябва да бъде причина да се използва всяка възможност за дипломатически натиск за постигане на мир, преди да се прибягва до използване на  военна сила.

Св. София и трите й дъщери-мъченици са едновремено истински личности и персонификации на Мъдростта, родила и погребала Вяра, Надежда и Любов.
Като софиянец, който обича родния си град, все пак се питам каква мъдрост има в него? Не трябва ли градът да отговаря на името си?... Всъщност Божията Премъдрост, която ражда Вярата, Надеждата и Любовта включва и земното страдание. А без вяра, надежда и любов не може да се живее.

Честито на всички именици! Честито на София!

http://vladimirlevchev.blogspot.com/2013/08/blog-post_27.html

9 септември: Историята се пише от победителите

 http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/08/2134703_9_septemvri_-_ot_pobeda_na_socialisticheskata/

Историята се пише от победителите. На 9 септември 1944 година победителката беше Съветската армия. Победената – България. 25 години денят на окупацията на България ни беше национален празник.

През последните 25 години национален празник е 3 март – денят, когато Русия и Турция подписват предварителен мирен договор, довел и до създаването на Третото българско царство. Но паметниците на съветската (не на руската и не, разбира се, на българската) армия все още са най-многобройни и недосегаеми у нас. Ние биваме строго мъмрени от Москва всеки път, когато някой младеж се "погаври" с черния колос развял автомат над София, например като боядиса част от него в розово...

Кой е победителят у нас през последните 25 години? Кой е победителят в борбата между мутрокрация и демокрация? Кой пише днешната ни история?

Историята е народната памет. Тъжно е, че някои хора си спомнят последните 25 години само като ад, а предишните 25 – като рай. Независимо от лагерите, затворите, убийствата, липсата на свобода на словото и убежденията, затворените с телени мрежи граници, недоимъка...

Но ако и последните 25 години са били ад – кой е виновен? През 2/3 от това време имахме правителства на БСП или правителства доминирани от БСП. А пъпната връв на мутрокрацията, която се създаде през тези години, води към Държавна сигурност.

Ще разрешим ли тези, които се опитаха да унищожат архивите на Държавна сигурност, за да скрият следите си, да пишат новата ни история?

http://www.apollonia.bg/bg/news/view/115


 07 Септември, 2013

Владимир Левчев: 25 години по-късно

Новата Ви книга връщане в миналото ли е или нова литературна територия?
- Не можем да се върнем в миналото. Освен, ако не живеем извън времето, в духовния свят, към който литературата води. Но конкретно за новата ми книга- да, "София (сънища и спомени)" е един опит за духовна равносметка.  В тази книга София е както родният ми град, така и символ на житейска мъдрост. И Света София е едновременно истински човек и персонификация на Божията премъдрост. Стихотворенията са предимно нови, а тези, които са стари, са в нов вариант. Книгата има определена структура и включва текстове в свободен стих, в класически стих и в проза. Стихотворенията в проза са мои сънища или спомени от различни години. Има и черно-бели снимки.
Каква е разликата/приликата между американския, европейския и българския читател, какво го вълнува най-много?
- Много е трудно да се отговори на такъв въпрос, да се правят такива обобщения, без картината да се изопачи. Във всяка страна има различни читатели, както и едно нечетящо мнозинство. Освен това с интернет и електронните книги, както и множеството литературни сайтове, където се публикуват  и стават масово достъпни текстове, неизлизали в печатна книга, картината става още по-сложна. В глобалния свят, разбира се, международният език е английски и текстовете на български имат много по-ограничена публика. Но така или иначе глобалният свят е фрагментиран. В Америка, например, един  чудесен поет като Майкъл Колиър, или Роланд Флинт преди него, може да е поет-лауреат на щата Мериленд, но никой да не е чувал за него в Калифорния или Илиноис. Малцина имат национална популярност, а те имат вече и международна.
Какво  и къде е мястото на българската литература в Европа и света ?
- Не трябва прекалено много да мислим за това и да се комплексираме. Когато се напише нещо наистина добро на български и се преведе добре, то ще намери мястото си в световната литература. Имаме все повече български писатели, които се превеждат и публикуват на английски и други езици. Рано или късно ще се появи и нашата световна знаменитост от порядъка на Памук, Казандзакис, Кадаре, Андрич. Засега нямаме такава фигура. Тодоров и Кръстева са предимно теоретици и не пишат на български. Канети е роден в България, но още по-малко е свързан с българския език и култура.
Промени ли се Вашето мислене след онзи рецитал с Борис Роканов и Ани Илков в Созопол през септември 1989 г.? - Разбира се, че се е променило. Сега, уви, съм четвърт век по-стар. Но съм приятел и с двамата. Ние, заедно с Георги Рупчев, Миглена Николчина, Румен Леонидов - и много други - сме това последно поколение, започнало да пише по комунистическо време, в самия му край. Текстовете ни са свидетелство за промяната. Защото това беше преди всичко културна промяна, не просто политическа. Доколкото последната ми книга представлява лична равносметка, тя се връща и към онова време.
Владимир Левчев отговори на тези въпроси месец преди да представи в Созопол новата си книга.

С Ани Илков и Борис Роканов на Аполония преди 25 години. 

 

Корицата на първия брой на списание "Глас" от началото на 1989-та.

СТЕНАТА

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/03/2133832_stenata/

          „Mother, should I trust the government?“

          „Оставка!“

Попитахме стената:

Как е възможно социалисти и етнически турци да бъдат в коалиция с неонацисти, които имат антитурска идеология?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Как е възможно български националисти да искат България да излезе от Европейския съюз и да влезе в Евразийския съюз на Путин?

Тя не отговори.

Попитахме стената: 

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, поискаха да подарят Националната сигурност на един олигарх, който владее и пресата?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, продължават да назначават навсякъде лица, подозирани или  разследвани за корупция?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо социалистите, които твърдят че защитават бедните, не направиха нищо за бедните, докато бяха на власт през 15 от последните 24 години?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо социалистите, които твърдят че защитават бедните, работят за олигархията?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Ако вземеш  държавен заем, за да подкупиш бедните данъкоплатци с по двайсет-трийсет лева на човек, кой ще плаща лихвите?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо социалистите, които твърдят, че вече не са комунисти, не се разграничиха никога от  престъпленията на комунизма?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо Народното събрание се пази от народа с ограждения, бронирани коли и полицейски щитове?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо не ни отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?

Тя не отговори.

Стената не може да говори.

(Макар че някои стени като Берлинската са можели да стрелят.)

Стената отговаря само

когато хората започнат да я питат с чук.