През 1918 година, в края на Първата световна война избухва най-голямата грипна пандемия. Тя дава повече жертви от самата война (тогава наричана Велика европейска война, защото никой не е знаел, че ще има и Втора световна война). Жертвите от войната са около 40 милиона. Няма точни данни, но вероятно жертвите от грипа са били около 50 милиона. Това е 27% от тогаващното население на света - 1,8 до 1.9 милиарда. Смята се, че причината за грипа не е била толкова самата война, но нарастването на пътуванията в света. Тогава през океана се е пътувало с кораб. Повечето американци никога не са виждали Европа, и обратното - европейците са отивали в Америка само завинаги. Близо 3 милиона американци (войници) виждат за първи път Европа, когато Америка се включва в Европейската война през 1917г. Също така два милиона азиатци участват във Великата европейска война. След вийната Париж става световен културен център. Освен идеи, начини на живот, култури, хората в новия глобален свят са обменили и вируси.
Това е тъмната страна на глобализацията, макар че пеницилина (първия антибиоик) е открит още през 1928 г. от Александър Флеминг, хората, които общуват, развиват имунитет, а медицината днес е на светлинни години от нивото, на което е била преди един век (след Първата световна война).
Днес светът е едно цяло. Всяка новина, всеки финансов проблем, всяка заразна болест, която възниква някъде по света за дни, или за часове (при новините — за секунди) обикаля целия свят. Цялото световно село е едно.
Но лесното пътуване на информацията важи и за фалшивите новини, конспиративните теори, умишлените измами. И вирусите.
Тоталитарните режими през 20ти век разполагаха с много ограничени средства за промиване на мизъци (вестници, радио, слухове) в сравнение с това, което имаме днес в информационната епоха — интернет, умни телефони, социални медии, които знаят не само местохахожденето ни, но и нашите навици, предпочитания и желания, мисли, по-добре отколкото ние самите ги знаем. Биг брадър. Много млади хора не знаят дори произхода на тези две думи. ( Те идват от книгата на Джордж Оруел “1984”) Искаме ли да бъдем наблюдавани постоянно и навсякъде, неизвестно от кого?
Глобализацията, разбира се, е необратим процес. И моето убеждение е, че тя е нещо не само добро, но прекрасно, фантастично, възхитително. Светът днес е отишъл отвъд мечтите ни във времето, когато имаше Желязна завеса, не можехме да пътуваме на Запад, не можехме да получаваме никаква официална инфорормация (вестниците, телевизията, радиото бяха държавни и контролорани и манипулирани от властта). Дори рок музиката идваше по неофициални канали — донесени “нелегално” плочи или касети, от моряци или други (малцина!) хора пътували “на Запад”.
Не искаме да бъдем затворници в някакъв (социалистически или друг) лагер. Глобализацията няма алтернатива. Ние всички сме граждани на света днес и трябва да мислим за Земното кълбо като наша обща родина. Родина, която е застрашена. И то не отвън, не от някаква извънземна инвазия, а отвътре. Ние сами сме си най-големите врагове.
Новата коронавирус пандемия е един повод да се замислим за това, което Джон Дън е каза преди 4 века:
“Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.
Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.”
Това е пост-ренесансовият (метафизичен) английски поет Джон Дън. Днес обаче се страхувам, че навлизаме в някакво ново, high tech, средновековие. Разрушават се идеите на Просвещението, за човешки права, власт на народа ( Народът като суверен, който избира свои представители в парламента), разделение на властите, международни институции (като ООН, МВФ) базирани на някакви общоприети представи за човешки права, равноправие (на полово, расово, етническо, религиозно, класово ниво), толерантност към различните, спазване на общите закони, мирно съвместно съществуване. Връщаме ли се към Средновековието?
Връщаме ли се към стария “реалполитик” — борба на основата на национални материални интереси, без никакви общи международни правила.
Новите ултра-десни националпопулисти нямат никакви морални, дори религиозни или други универсални принципи — само национален егоизъм, национални или лични материални интереси. Всеки срещу всеки. Или всяка държава срещу всяка. Закона на джунглата! Изяж или бъди изяден.
И ето, на върха на всичко това, се явява един вирус (далеч не толкова опасен, колкото инфлуенцата от 1918) и той рабърква всичко — икономики, борсови игри ( които за много хора са фаталниа), борби за национални интереси.
Надявам се, че е вярна поговорката “Всяко зло за добро”. Надявам се, че светът ще се осъзнае. “Човект не е остров вътре в себе си затворен”. Световните проблеми изискват единство, сътрудничество, обща работа и общи решения за целия свят.
След като няма една религия, която може да обедини целия свят ( още по-малко една политическа идеология), трябва да мислим за един общ свят обедиен от Просвещенски идеали: всяко човешко същество има човешки права, управлява мнозинството, но управлява по закони, които защитаат правата на всеки, и на малцинствата (всеки човек е малцинство), които не могат да бъдат малтретирани от мнозинстото. Има световни прваила и норми (морални и правни), които са валидни за всички. Има световни проблеми — пандемия, глобално затопляние, световна икономическа криза, с които трябва да се справяме заедно, по общи за целия свят правила и закони.
“Всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество”. Човекът го е казал преди 4 века.
