ПОЕЗИЯ И ПУБЛИЦИСТИКА

КОЛУМНИСТ С ГУСЛА

Гусларите са пеели народния епос.

Те са били глашатаите на колективния сън.

Глашатаите на злободневното пък

са ползвали барабани и са говорели в рими на мегдана.

Но мегданът стана градски площад и после

беше заменен от вестниците и накрая – от виртуалния мегдан.

Затова сега се опитавам да ви пея във Фейсбук
като един колумнист с гусла.

                                                                           

СТЕНАТА *

                  Mother, should I trust the government?

                                                        Пинк Флуд

Попитахме стената:

Как е възможно социалисти и етнически турци да бъдат в коалиция

с неонацисти, които имат ксенофобска идеология?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Как е възможно български патриоти да искат България да излезе от Европейския съюз и да влезе в Евразийския?

Тя не отговори .

Попитахме стената: 

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията,

се опитаха да подарят Националната сигурност на един олигарх,

който владее  медиите?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо тези, които щяха да спасяват България от корупцията и мафията, продължават да назначават на работа хора, разследвани

за корупция и принадлежност към мафията?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо социалистите, които твърдят, че защитават бедните, не направиха нищо за бедните, докато бяха на власт през две трети от последните 25 години? Защо точно те въведоха плоския данък, облагодетелстващ богатоте?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Ако вземеш държавен заем, за да подкупиш бедните предизборно

с двайсет лева бонус на човек, кой

ще плаща лихвите?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо членовете на Социалистическата партия, които твърдят, че вече не са комунисти, не се разграничиха никога от лагерите, от убийставата, от престъпленията

на Комунистическата партия в България?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо Народното събрание се пази от народа с ограждения, бронирани коли

и тежко въоръжена полиция?

Тя не отговори.

Попитахме стената:

Защо не ни отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?

Тя не отговори.

Стената не може да говори.

(Макар че някои стени, като Берлинската, можеха да стрелят.)

Стената отговаря само,

когато хората я питат с чук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*На 31 август 2013 година, докато продължаваха няколкомесечните масови протести за ОСТАВКА на правителството на Пламен Орешарски, по време на концерта си в София Роджър Уотърс изписа на стената с български букви думата:„Оставка!“

ТЪМНАТА СОФИЯ *

София е най-тъмната столица в Европа.  

Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня –  съня за светлото минало...  съня за Златния век – в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчести бизнеси, оковават ни в обръчите си от фирми, докато слугите им ни приспиват с кулоарни словоблудства от екрана на телевизора.

Перловският канал мирише на тоалетната на Парламента ...

Но ние, българите, сме като орлите! Имаме си и Орлов мост!  Само че под моста не тече река, а канал.

И мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградското шосе ...

Сънуваме как Ориент експрес със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме ...

От време на време ранобудни петли и студенти идват в съня и ни викат в ушите: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се!

И като в оня древен детски сън  –  ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с натежала от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви !“ ...  

Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под юргана. И събуждането също е било насън ...

София е най-тъмната столица в Европа.

ноември 2013 г 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Протестите от лятото на тази година още продължаваха, без резултат. Протестиращи студенти окупираха Софийския унивеситет „Св. Климент Охридски“. Без резултат.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО*

Декември е.

Какво ли този път ни носи

дядо Коледа?

                            

Уви, глиганите привършиха,

другари!

Но да оставим своите Винчестери

на стената над камината

и да послушаме спокойно

на свинете вечерния хор

вън

в декемврийската виелица ...

Свинете – тези розови предчувствия ...

Свинете – тези тъжни ангели ...

Според последни данни

те са между най-интелигентните бозайници.

Те са като хората – всеядни.

Те преглъщат всичко:

и чиниите с ухаеща помия,

и летящите чинии,

и студените остатъци от мозък,      

и пържолите от бивши братя.

Всичко! –

шепне хорът на невинните животни –

всичко трябва да изплюскаме!

Защото рано или късно

и нас

за Коледа ще ни заколят.

Свинете гледат философски на живота.

И ако устите им не бяха обладани

от музиката на месото,

те щяха да предупредят човеците

с такива думи:

Има във вселената възмездие!

И вие,

дето днес ни плюскате,

вие също сте обречени

на нечие

декемврийско тържество!            

                                                         

1980 

                           

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*  Написах това стихотворение когато бях на 23 годин и го предложих за печат  в  младежкия (комсомолски тогава)  вестник “Пулс“. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано  с цел да се направи  номер на баща ми Любомир Левчев,който беше председател на Съюза на българските писатели. (Класово-партийният  подход изисква отговорност на децата за действията на бащите си – и обратното.) Баща ми  е бил викан за обяснение и казал: “Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков“. Защитил ме е с други думи. Той също беше в “ловната дружинка” на Тодор Живков и имаше пушка "Винчестер" (Winchester). Но и Живков бил имал точно такава ... Аз не знаех това. Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми „Някой ден“, която издадох три години по-късно. Между другот,  имаше и някакъв  Декемврийски пленум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от самосебе си.Езоповият език беше езикът на времето.

СЪНЯТ НА ГНИЛОТО ДЪРВО

Вътре в мен гъмжи една държава

         отровена, разграбена, нездрава.

Чужди думи в кръчмите пируват,

         а моите на чужди се преструват.

Катедрална фабрика “Надежда”

         мъгляво жълто тайнство произвежда.

Злобата по залез в мен запява:

         в ръждиви пари с песен се явява

бледа рота от деца смутени

         със кървав сън в очите разширени.

В мозъка, в бетонен бункер Царя

         загадъчно усмихнат хвърля зара.

В канцеларски лабиринт, на скрито

         съблича той богинята с везните ...

Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:

         живее вътре, с вътрешно горене.

                                                                 1988

                                                                         

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

                                      На Ангел Джендема

                  

ѣ Ѫ  –

вие сте старите ни къщи

с тайни проходи, стълбища, балкони.

Разрушиха ви

и настаниха духовете ви

в А, Е, Я – стандартни блокове.

ѣ –

под твойта двойна стрѣха заседаваше

комитетът на българското единство.

Сега на твое мѣсто

възникна позволено Я,

а срещу него

се гордее диалектно Е.

Сега България е разделена

на хляб и хлеб,                               

на мляко и млекО,

на няма и на нема ...

Ѫ –

ти бе сѪдба и пѪт за нас.

И съсѪд на кръвта ни!

Ти беше храмът за независима България.

Но рухна ...

Като кѪтник те извадиха.

Сега пред мен е зяпнало от изненада

А-то на четА.

И нахално ми отвръща

Я-то на летЯ.

Бувки заместители

са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели

в Едипови

жилищни комплекси:

нови

като новини,

грозни

като угризения.

                                      1988

ЛЯВО-ДЯСНАТА ВОЙНА СРЕЩУ ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/05/06/2292627_liavo-diasnata_voina_sreshtu_liberalnata_demokraciia/

          Странно ли е това, че крайно десни и крайно леви партии в Европа имат на практика обща кауза – отслабването или разформироването на Европейския съюз?

Мусолини, създателят на фашизма, е бил виден социалист и главен редактор на „Аванти“, централния социалистически вестник в Италия преди Първата световна война. Фашистката идеология обявява залеза на световния капитализъм в демократичната му форма и се противопоставя на либералната демокрация не по-малко яростно отколкото на болшевизма. (В началото Мусолини приветства и Октомврийската революция.) Същото отношение към либералната демокрация имат и комунистите.

Много е говорено за приликите между двете тоталитарни идеологии на 20 век, за приликите между национал-социалистическата диктатура в Германия и диктатурата на „реалния социализъм“ в СССР и сателитите му в Източна Европа, като Народна Република България. За това ставаше дума и в книгата на Желю Желев „Фашизма“, публикувана поради недоглеждане през 1982 г., но веднага след това иззета от властите и унищожена. 

Макар двете държави да водят най-кървавата война в историята на човечеството една срещу друга между 1941 и 1945 г, нациска Германия и СССР твърде много си приличат. Не става дума толкова за договора Рибентроп-Молотов за преразпределение на Източна Европа, а по-скоро за държавното устройство. Така че не е е чудно и това, че пост-комунистическият диктатор Путин, бивш офицер от КГБ, има привърженици сред крайната европейска десница.

Ултралевите и ултрадесните в Европа се консолидират отново. Обединява ги омразата към обединената демократична Европа.

Един екзотичен пример е българската партия "Атака", която макар и да върви рязко надолу като подкрепа, събира гласовете както на крайни националисти и ксенофоби, така и на тези, които мечтаят да се върне комунизма. Сидеров, който уж е ултрадесен и ксенофоб, не крие, дори подчертава, духовната си, а най-вероятно и финансова, близост с Путин. (Впрочем импреският олигархизъм на Путин също е по-скоро крайно десен, отколкото ляв.)

 При нас в България обаче ситуацията е още по-опасна, отколкото другаде в Европа. Не само защото сме най-бедната страна в Европейския съюз, но и заради нашата силна енергийна и политическа зависимост от Русия. С анексирането на Крим изглежда, че Русия навлиза в нов период на студена война със Запада, с Европейския съюз и НАТО, в които България членува. Отново в Москва се издига нещо като Желязна завеса, включително - информационна. Добрите руснаци срещу лошите американци и фашисти.

Но руската пропаганда влияе и на много хора у нас. Една дама на стената ми във Фейсбук с дълбоко убеждение ми каза, че Европейският съюз не ни бил съюзник – за разлика от Русия. Това е горе долу като да се каже, че България не е съюзник на Варна. Ние СМЕ част от съюза, а не негов партньор. Така че нашият съюз не може да ни бъде, или да не ни бъде, съюзник. Но някои хора у нас изглежда мечтаят един стар съюзник и Голям брат да прeскочи от Крим до Варна с танковете си, за да да ни "освободи" от лошия Европейския съюз .

Ние не можем да бъдем едновременно вътре в съюза и вън. Или сме в Европейския съюз, или не сме.

 България не е Норвегия или Швейцария, нито колебаещата се Великобритания, така че вън от Европейския съюз за нас  ще означава неминуемо отново да станем руски сателит.

На някои явно това би се харесвало. Но се надявам че те са малцинство. Нямам никаква носталгия към съветския тоталитаризъм. А още нашите възрожденци мечтаеха България да бъде част от демократична Европа, не от Руската, или някаква Евразийска източна империя.

Навсякъде по света класическите представи за ляво и дясно като че ли се променят.  В Европа политическите програми на ляво и дясно-центристите се доближават, а срещу тях се изправя един крайно ляв в Гърция и един крайно десен във Великобритания антиевропейски популизъм.

И у нас лявата БСП въвевде плосък данък ( една дясна икономическа мярка). Но БСП, за разлика от западните социалдемократи, се опитва да прави сложна политическа акробатика, като стои с единия крак в Брюксел, а с другия в Москва. Можем ли хем да обслужваме руските енергийни интереси ( които определено са различни от българските), хем да получаваме пари и от Брюксел и дори да гласуваме за Европейския парламент? „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. ( Евангелие от Матея 6:24) Не можем да стоим в такава разкрачена позиция.

Фатална грешка на Русия е, че никога не се разграничи категорично от Сталин, от лагерите, от зверствата на комунизма, както Германия отдавна се раграничи от Хитлер и фашизма. У хас БСП също иска да се гордее, че е наследница на БКП и да не се разграничава от престъпленията на комунизма. Но същевременно  да бъде някак европейска социалдемократическа партия.  Който не може да се справи с миналото си няма бъдеще. И винаги ще тъпче на едно място или ще се връща към банкрутирали форми на вътрешен и международен политически живот.

Либералната демокрация, която направи Западна Европа и САЩ такива каквито са днес, която създаде свободния и толерантен, технологически напреданал  модерен свят, е под сериозна заплаха. 

Не става дума само за феодално-средновековната неграмотност на част от света, където доминира кнесофобията, страха от, и омразата към всичко, което не мирише на роден цървул. ( Уви, наскоро бяхме свидетели на такава примитивност и средновековна изостаналост в село Розово, но в интернет има едно доста по-голямо българско село, което определя с просташки неологизми на омразата – като „либерастия“ – всичко свързано с либералната демокрация.)  Но за съжаление не само на някакви отдалечени примитивни места, но  и в приемания за по-цивилизован западен свят днес се води война срещу либералната демокрация. 

Както лявоцентристи и десноцентристи се сближават по програми в света на либералната демокрация, така и  ултралевите и ултрадесните популисти, неокомунистите и неофашистите, се сближават и съюзяват. Сближава ги общата им ненавист към либералната демокрация  и бунта им срещу обединена Европа. Европа, в която вече от близо 70 години цари процес на разбирателство и сближаване, безпреценет в историята. Най-лявата и най-дясната част от политическия спектър в Европа днес също се обединяват в своята битка с либералната демокрация.

У нас това антилиберално, антидемократично, антиевропейско обединение има напълно гротесков характер. Защото нашите анти-европейски популисти обслужват българската или руската олигархия.

Телевизионни кебапчии с „богати приятели“ пледират за възставновяване на Народната република. "Ултрадесни" джавкащи пудеи на Путин искат национализация. И, разбира се, искат да отбият България от европейския й път в посока назад  –  към Евразия. Лидерите на „възродители“ и „възродени“ позират за снимка в братска прегръдка. Овчи стада гласуват под строй за когото им кажат с одобрително блеене ...

Ще ги оставим ли те да определят бъдещето на България? Убеден съм, че мислещите хора у нас все пак са мнозинство! Вместо да гледаме отегчено отстрани с презрителна полу-усмивка, трябва всички да участваме, да задаваме въпроси, да изискваме отговори, да гласуваме, да показваме, че сме гражданско общество. Тогава няма как да им стане играта. Те разчитат на това, че са ни отвратили, елиминирали са ни и няма да участваме.

Колкото по-масово се гласува, толкова по-малък шанс има статуквото да се запази. Ако гласуват по-малко от половината хора с право на глас – нищо няма да се промени.  Трябва всички да гласуваме – независимо за кого! Наше право е да решим за кого.

Но също така е добре да си даваме сметка за кого гласуваме. Да не легитимареме  политическите клоуни пуснати на сцената от нашата олигархия,  или дори директно от Москва. Аз лично не бих гласувал и за тези, които се опитват да стоят с единия крак в Европа, а с другия в Евразия, или да обслужват собствените си ориенталско-олигархични интереси с европейски пари. Важно е да останем в обединена Европа.