РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И РАЖДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

               СЛУЖБА В ПОЛУНОЩ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Леден вятър блъска

тъмните прозорци

и затръшва входовете на съня

Вятърът свещенодейства

обладава

спящите в леглата им

Снежен ореол сияе

върху този празен град

Свято е световното семейство

Свята свети самотата ни

Светът е свят

1994 г.

      РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И РАЖДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

     Родителите ми бяха забравили, че до 1968-ма година празнувахме Коледа на 7 януари. Тогава Коледа не беше официален празник, така че е лесно да се забрави.  Аз самият не съм особено паметлив, но през шейсетте години съм бил дете, а спомените от детството често остават най-ярки. Със свежите си сетива детето запомня всяко ново нещо като чудо. Не само големите празници, целият живот за детето е наниз от чудеса. Както е казал големият поет Атанас Далчев: „Ти го чакаш от години цяли —чудото дохожда всеки час...“

     Аз не си спомнях точната година на промяната, но си спомнях, че баба ми

месеше питката с паричка за Бъдни вечер след деня, в който ядехме баницата с късметчета и идваше Дядо Мраз с подаръците. Комунистическият еквивалент на дядо Коледа идваше на Нова година, а не на Коледа. Християнският празник беше ограбен и премахнат от официалния календар.

     Но защо наистина сме празнували Рождество Христово на 7 януари до 1968-ма година, а след това – на 25 декември? Защо макар ние и гърците сега да го празнуваме на 25 декември, както и западните християни, други източно-православни християни – руснаците, румънците, сърбите и македонците – все още празнуват Коледа на 7 януари? Арменците пък празнуват Рождество на 6 януари. 

         Никой не знае кога точно се е родил Исус Христос. Ранните християни ( както арменците и до днес) са празнували  Рождество Христово заедно с Богоявление на 6 януари. Това е денят, когато Исус е кръстен от Св. Йоан Кръстител и именно тогава, според гностиците, човекът Исус става Христос . С кръщението в него се въплъщава Словото Божие и Той става Бог.

         Но кога точно се е родил човекът Исус  – за това няма исторически данни. Вярно е, че Благовещение, денят когато Архангелът възвестява на Дева Мария, че ще роди Син Божи, е 25 март  – точно девет месеца преди 25 декември. Но освен това Рождество Христово приблизително съвпада със Зимното слънцестоене, а Благовещение  – с Пролетното равноденствие.

Рождество Христово започва да се празнува на 25 декември едва през 336 година, по време на Константин Велики, императорът, който обръща Римската империя към християнството.  В Рим Зимното слънцестоене е било краят на празника Сатурналии (17-23 декември). Сатурналиите, които между другото са били свързани и с раздаване на подаръци, стават най-големия римски празник през III в. , когато император Аврелиaн решава да обедини резлични популярни в многорелигиозната империя празници, посветени на Аполон, Атис, Ваал, Дионис, Хермес, Митра и Озирис в един празник –  „Рожденият ден на Непобедимото Слънце”  (Dies Natalis Solis Invicti). Този празник е бил на 25 декември.

         Астрономическият момент, в който денят започва да расте, в който светлината се ражда е най-подходящ за рождения ден на Бог. Коледната нощ приблизително съвпада с нощта на Зимното слънцестоене, след което денят започва да расте. Светлината се ражда заедно с Исус Христос. „От тази нощ светлината, която зимата е потискала, ще започне победна борба. Като че ли тя, светлината, се е родила тази нощ, заедно с Детето Бог. . . Светлината е станала дете и детето е станало Бог.” – така разсъждава за коледната нощ Никос Казандзакис, чрез своя герой в романа „Алексис Зорбас” ("Зорба гъркът").

         Този астрономически прелом се празнува и се е празнувал по един или друг начин в повечето световни култури – от земите на маите до Япония и от неолитни времена до наши дни.

Но защо у нас Коледа се е празнувала на 7 януари за известно време, а сега отново се празнува на 25 декември? Рождество Христово е на 25 декември по Юлианския календар, въведен още от Юлий Цезар. Така се е празнувало в древни времена. Новият Грегореански календар, който е по-точен, се въвежда от папа Григорий XIII  през 1582 година – първо в Италия, Испания, Португалия, Полша, Франция, Австрия, през 18 век в Англия. В Източно-православните страни новият календар се въвежда едва в началото на 20-ти век. В България – през 1916-та година.

След 1 април 1916-та година (по военно време) у нас изведнъж настъпва 15 април. Така събитията случили се през 20-ти век се преместват с 13 дни напред, а тези през 19 век – с 12 дни, през 18 век пък  –  с 11 дни ... Твърде сложно...  Но Коледа между 1916-та година и 1968-а година  се празнува по новия стил - на 7 януари, след Нова година. 

         Затова питката с паричката, както си спомнях от детството си,  се месеше след като се е точила баницата с късметчетата. Всички църковни и светски празници се местят по новия стил след 1916-та година. Подписването на Санстефанския договор от 19 февруари се мести на 3 март.

         През 1968-ма обаче е решено църковните празници у нас (за разлика от светските, като трети март) отново да започнат да се празнуват според стария Юлиански календар.  И така Рождество Христово се връща на 25 декември, както е и в Гърция,  както е било преди 1916 г. На 25 декември празнуват и всички останали западни християни.

         По-логично и по-поетично е Христос да се ражда заедно със Светлината. Празниците наистина са чудо. Те се повтарят всяка година и така ни дават усещане за кръговрат, повтаряемост и вечност. „Всичко си има време“, казва Еклесиатс, „време да се родиш, и време да умреш, време да садиш, и време да скубеш насаденото... „  Има време за посев и време за жътва, има време за мартеници, време за Великденски яйца, време за Еньовденски билки, време за Коледна елха, питка с паричка и бъдник. Чудото се повтаря всяка година и така ни дава вяра във Вечността. Всеки празник е възспоменание за нещо свещено, за нещо, което е извън времето.

За разлика от линеарното време, което започва и свършва като живота ни, кръговото време никога не свършва. Колелото не спира да се върти. А по средата на вечния кръговрат е неподвижната точка. Оста на времето. Бог.

„At the still point of the turning world. Neither flesh nor fleshless;
Neither from nor towards; at the still point, there the dance is,
But neither arrest nor movement. And do not call it fixity,
Where past and future are gathered. Neither movement from nor towards,
Neither ascent nor decline. Except for the point, the still point,
There would be no dance, and there is only the dance.“*

                                                        T.S.Eliot ,“Burnt Norton”

Кръговото време, времето на повтарящите се сезони и особено празничните точки в този неспирен кръговрат, и особено най-празничната точка -- денят, когато се ражда въплътеният Бог -- ни носи директно усещане за Вечността, интимна връзка с Бог.

       Весела Коледа!

____________________________________

"...В неподвижната точка на кръжащия свят. Нито от плът, нито без,

ни от, ни към; в неподвижната точка е танцът.

Но не е застой, нито движение. И не го наричайте устойчивост,

в която минало и бъдеще се сливат. Нито е движение от или към,

нито възход, нито падение. Ако не беше тази точка — неподвижната —

не би имало танц, а има само танц...."

                                                                       Т.С.Елиът, "Бърнт Нортън"

ЦЯЛ ТРОЛЕЙ ТРОЛОВЕ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/12/18/2205589_cial_trolei_trolove/

Оказа се, че цял тролей тролове се опитват да ни извозват във Фейсбук. По партийната жица.

Управляващите си създадоха платена народна любов във вид на многохиляден митинг, събран с рейсове и влакови композиции от цялата страна.Тези, които уж ги обичат, носят по своите контрапротести и знамена на Европейския съюз и портрети на Сталин, заедно с раздадените им лозунги.

Но електронното пространство все още е безплатно и свободно. За разлика от изданията на Пеевски, които заливат Лавки и агит-пунктове по цялата страна. Създателите на тази империя не предвидиха, че младите не четат вестниците им, а се информират от интернет. Сега започват да се организират и в интернет.

Управляващите разбраха каква е силата на социалните мрежи, когато там само за два часа след посочването на Пеевски за шеф на ДАНС се организира многохиляден митинг, искащ оставката му. И оставката на правителството. Сега партизанските отряди на недолюбваната власт са се втурнали да превземат Фейсбук  и електронните медии.

Както се вижда от публикацията на "Биволъ" и други разкрития от тези дни, води се подмолната борба за разпространяване на слухове, дискредитиращи врага, както и за симулиране на пространство, изпълнено със симпатизанти. И тази партизанска война им излиза евтино. Един-двама платени агенти в електронното простраство могат да симулират мащабно множество, могат да имитират обществено мнение.

Как се прави това? Един човек създава множество фалшиви профили или дори фалшива електронна медия. Първо, вниманието на читателите се отклонява от реалния политически въпрос към някаква конкретна личност. Второ, тази личност се оплюва било с изопачаване на истината, било с чисти клевети и лъжи. Например, студентът, чиято глава беше наранена от полицията, имал проблем с главата. Бащата на пишещия тези редове бил комунист. (Щом баща му е бил – логично е и той да е бил – кой ще ти проверява...) На Меглена Кунева пък тъстът й бил комунист. (Смешното е, че именно бившите комунисти и ка-де-сари са най-ожесточени в обвиненията, че някой имал роднини комунисти. Изглежда и за тях това е лоша биография... Не съм видял някой истински антикомунист да съди хората на класово-партиен принцип.)

Президентът Плевнелиев имал офшорки. (Оказа се, че нямал, но кой ти помни! Повтори една лъжа сто пъти и тя става истина, гласи крилатата фраза на Гьобелс.) От друга страна Бареков, или някоя там платена подлога бил най-популярният журналист или дори политик...

Какъв е смисълът да правим нови избори, когато пак същите ще ги спечелят? – разсъждава един трол. (Ами ако е толкова сигурно, че пак същите ще ги спечелят, защо управляващите толкова ги е страх от нови избори?)

Създават се фалшиви профили, които като спящи терористични клетки
се пробуждат и активират когато има критична ситуация – да плюят протестиращите студенти, президента, всеки който мъти водата на партийно-правителствената власт. Създават се, както се разбра, цели фалшиви медии (с неизвестен автор, само и-мейл адрес), които препечатват от други безплатни медии истински новини и разхвърлят тук-там между тях партийна пропаганда.

Някои известни журналисти също се продадоха и се превърнаха в платени тролове ръмжащи и хапещи тези, които до скоро са защитавали или ръката, която доскоро ги е хранила. Появила се е по-щедра ръка...

Трафикът на тролеите с тролове нараства от ден на ден... Едва ли ще успеят да ни извозят! Но нямаше да е лошо, ако можеше всички партийни функционери да се качат на тролския си тролей и да изчезнат в измисленото от тях пространство.

Да изчезнат в пространството на мечтите си, пълно със симпатизанти на тяхната власт. Тогава ние, "интернетните лумпени" ще можем да си върнем в реалния свят, който властта е окупирала.

ЕВОЛЮЦИЯТА И НОВИЯТ ВЪЗХОД НА АНТИЗАПАДНИЧЕСТВОТО

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/12/12/2202111_evoljuciiata_i_noviiat_vuzhod_na_antizapadnichestvoto/

Във "Фейсбук" Mariela Nordell беше публикувала на стената си фотографии от Северна Корея. "Смразяващо!" – коментира Raya Sofia – "Вижда се предимно бетон и липса..."Наистина имаше нещо зловещо в огромните изпразнени от коли и хора пространства на тези снимки. Виждаше се някаква подредена тълпа само на опашката пред мавзолея на червената династия Ким, наричан "Двореца на Слънцето". Nicko Samarsen коментира: "Изглежда интересна дестинация. "Смразяващо" предполагам трябваше да е в кавички. Ако хамериканците не им бяха наложили ембарго сигурно щеше да е още по-приятно място..."

Ето и моят отговор на горния коментар: "Забелязвам, че след "соросоид" и "либераст" една нова думичка в речника на организираната омраза към западната цивилизация и демокрацията е"хамериканци". Това да не идва от Хамер, американският милионер - приятел на Ленин? Ако е така, уверявам ви Samarsen, че не всички американци са хамериканци... Наистина, гледайки тези снимки от Северна Корея – очевидно официално разрешени от властите, защото тук няма и намек за лагерите, екзекуциите и глада в тази страна – можем да видим каква е представата на комунистите за идеалното общество. И да настръхнем..."

(Думички като "хамериканци"  и „соросоиди“ се пускат масово и изведнъж по профили и чатове, та започвам да си мисля, че има някакъв таен клуб на творчестката полуинтелигенция, който ги одобрява и разпространява.)

Враждата между русофилите, които виждат европейското просвещение и демокрацията като голямото зло за света, и западниците, за които руският авторитаризъм е голямото зло, не е нещо ново за нас. Враждата между славянофили и руски западници е внесена от Русия в България още по време на Възраждането. След Освобождението русифилството и русофобството са основни тенденции в българската политика. Русофобството, или нашето западничество, доминира в различни форми за известно време, но след превземането на България от Съветската армия на 9 септември 1944 година, русофилството, вече сменило православните отшелнически одежди със сталинска куртка и фуражка с червена петолъчка, става абсолютно доминираща тенденция. Поради това, че комунистите доминираха всички сфери на обществения и икономически живот цели 45 години, идеологиите на посткомунизма и антикомунизма водиха неравна борба през 1990-те.

Но с приемането ни в Европейския съюз, ние имахме илюзията, че най-после сме станали нормална европейска страна, каквато нашите възрожденци искаха България да бъде. Мислехме си, че противопоставянето между русофили и западници, между привърженици на източния авторитаризъм и привърженици на западната демокрация вече е отживелица. Уви, направили сме голяма грешка!

След приемането ни в Европейския съюз, омразата към либералната демокрация – и към западната цивилизация като цяло – се възражда с нова сила. Идеята на Путин за "Евразийски съюз" – като някаква нова посткомунистическа форма на Съветски съюз или на СИВ с център Москва, намира радостен прием у нас сред някои от враговете на "хамериканците", Хевропейския съюз, "юдеите" и "западния колониализъм".

Разбира се, антизападничеството е еволюирало и мутирало, както и властта в посткомунистическа Русия еволюира и мутира. В някои свои сегменти, особено сред по-младите, антизападничетвото днес се самоосъзнава като левичарство от западен тип, като критика на капитализма от леви, либерални позиции. Но всъщност у нас това си е пак старото антизападничество, разпалвано десетилетия от агентите на Държавна сигурност и КГБ. На езика на ДС, за разлика от езика на младите, не толкова думата "капитализъм", колкото думите "либерал" и "демократ" са мръсни. Това са някакви "либерасти" и "демокрасти", внесени от лошата Америка. Някакви "соросоиди" пуснати да всяват смут сред народа от американското посолство ...

Путин се опита да замени съветската комунистическа идеология с нов руски национализъм. И някаква нова Евразийска идея. Комунистическата номенклатура в Русия бе заменена от ка-ге-бистката олигархия. Газовата експанзия замести идеологическата война във външната политика. И на наша територия се води войната между Газпром ( и Росатом) и всичко което не е Газпром (или атом) – западни петролни компании, шистов газ, зелени енергии. Борбата е безмилостно жестока. Зелената енергетика, както и проучванията за шистов газ, трябваше да бъдат задушени още в утробата. Ако не с пълна парламентарна забрана, както стана с проучванията за шистов газ, то с унищожителен 20% данък за зелената енергия.

Засега приоритетите на правителството "Орешарски" са проектът на Газпром "Южен поток", както и строежът на нова руска АЕЦ, в допълнение към доразвиването на старата в Козлодуй. (Разбира се, задача номер едно на правителството е изобщо да оцелее – чрез  коледни надбавки и обещания за повишаване на пенсиите с 4 лева.)

Ръководството на БСП трябва да играе една трудна двойнствена роля. То трябва от една страна да се прави пред Брюксел, че БСП е нормална европейска социалдемократическа партия, а от друга страна да работи за руските енергийни интереси, които най-често са и интересите  на българската олигархия, но не на Европейския съюз. На социалистическите манифестации редом със знамената на европейския съюз се явяват и портрети на Сталин. Гласуват се закони в услуга на олигархията, докто се подържа старата класово-партийна реторика на "грижа за обикновените хора".

Много по-откровено проруска и антизападна се оказа пария "Атака". Тя ясно артикулира антизападническите тенденции, които тихомълком прокарва и БСП. Само в последната седмица, по предложение на "Атака" на "Газпром" бе подарен съсипващ 20% данък върху зелената енергетика. Лидерът на "Атака" беше заснет по черни гащета на кубински плаж в деня, когато в София се гласуваше бюджетът. Оказа се, че това било част от борбата на "Атака" със западния колониализъм. Сидеров бил отишъл в Куба да изследва опита на добрите, неколониалните държави. Щели да последват визити в Китай, Русия, Венецуела и Сирия...

Методите на работа на някогашните съветски комунисти и техните слуги еволюират външно, но не се променят по същество. Едно време държавните медии пропагандираха антизападната, антидемократична идеология на властта. Сега подобна функция изпълняват медиите на младия олигарх Пеевски и стоящата неотменно зад него КТБ на Цветан Василев. А Българската национална телевизия беше наказана от управляващите за това, че обективно отразява протестите срещу правителството. Субсидията й ще бъде намалена с 5 милиона лева догодина.

От началото на 90-те години насам досиетата на доносниците на ДС бяха използвани от екс комунистите (а и не само от тях) за шантаж и контрол на политици и журналисти. Двамата ренегати от парламентарната група на ГЕРБ от последната седмица са имали проблеми с прокуратурата, които с напускането им на групата на опозицията се разрешават. Очевидно подходът на управляващите към по-младото поколение, в което няма агенти на ДС, е подобен: ако искаш да не те даваме на прокурора – знаеш какво трябва да направиш... Шантаж и заплахи с прокуратурата.

Тъжно е, че войната между русофили и прозападници все още се води у нас през второто десетилетие на 21 век, когато България е член на ЕС. И тук не става дума просто за интелектуално състезание между православната славянска култура и западната култура на индивидуална свобода. Не става дума и за отношение към руския народ. Става дума за геополитически имперски интереси.

Виждаме какво се случва в Украйна, на която е много по-трудно да се освободи от желязната ръка на Големия брат. Украйна е буквално географси и езиково разделена на прозападна и проруска зона. Дано украинския народ победи в своята борба за независимост.

Но тъжно е, че и ние се връщаме назад към едно такова състояние на вътрешна студена война в страната ни. България уж е част от Европейския и Евроатлантическия съюз, а задкулисни политически централи с все по-голямо ожесточение громят "либерасти", "соросоиди", "хамериканци" и "западни колониалисти". Същевременно те представят комунистическото минало като някакъв изгубен рай. Нещо като пропагандните снимки от Северна Корея...

Добре е да се припомня на по-младите, че съветския комунизъм няма нищо общо със западното левичарство.

МОНТИ ПАЙТЪН ИЛИ КАФКА?

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/12/06/2195513_monti_paitun_ili_kafka/

Миналата седмица, преди знаменателната среща на управляващите в Боровец, гледах новините и серизно се замислих за живота и психическото здраве на хората в нашата все по-европейска родина. Новина номер едно : Български учени селектираха гигантски бял фъстък афродизиак, който е много по-евтин от виаграта... Новина номер две: В Ямбол загасиха запалил се Мерцедес с осем двулитрови бутилки бира... Новина номер три: След откриването на скелети на вампири в Созопол и на Перперикон, световните учени проявяват все по-голям интерес към нас...

Освен откритите скелети на вампири, това лято в България се роди още един световен феномен:  „контрапротестиращи“ в защита на правителството. А наскоро лицето на контрапротеста Нина Гергова, лице с напълно неясна експертиза, беше включено от министъра на културата в  работната група за пренаписване Закона за културното наследство . Преди да стане експерт по културното наследство, Гергова беше и в групата от скинари и млади социалисти, която нахлу в двора на окупирания университет и се опита да разбие вратата. ..

      Още от електронната преса от края на ноември: Според  статистиката  за 2010 г. , организациите за оползотворяване на отпадъците в София са допринесли за рециклирането на 2% от общо 13% рециклирани отпадъци. А „клошарите“ са допринесли за цели 8%. Разбир се , така наречените „клошари“ са понякога ромски семейства, които се прехранват от контейнерите за боклук. Оказва се, че те работят по-добре за екологията на столицата от „оползоворяващите отпадъците организации“. Ако се плащаше на клошарите поне малко за тази полезна дейност, може би щеше да понамалее  мизерията у нас.

По данни на Европейския съюз за 2013 г. България е с най-висок процент на хора, страдащи от крайна бедност (близо 43% от населението), както и с два пъти по-висок от средния за ЕС процент на дългосрочно безработни – близо 7... Ние сме редовно водещи и в класацията на Галъп за най-страдащ (по самооценка) народ в света...  

Ето това са някои от резултатите от 24 годишното икономическо управление на мутрокрацията в България. Мутрокрацията, прерастнала в пълнокръвна олигархия, беше създадена от Държавна сигурност  в началото на 90-те. В по-голямата част от тези 24 години на преход ни управляваха две от трите партии, които ни управляват и днес: ДПС и БСП. Разбира се, според тях за всичко лошо в страната са виновни не годините, в които те са били на власт, а четирите години на Костов и почти четирите на Борисов...

И така, двете управляващи  партии  се събраха в края на миналата седмиц в Боровец да се самопохвалят за  свършеното откакто отново са на власт. Правителството на Орешарски  проявява голямо професионално умение в самопохвалването, както и в организирането на  пратийно-правителствените манифестации докарвани с автобуси от цялата страна в своя подкрепа. Но какво точно е направило то за народа си?

Наистина, прави се много за олигархията. Може би затова Лютви Местан ( известен още като агент Павел ) категорично заяви, че правителството на Орешарски е най-успешното от началото на прехода.... Това че мнозинството хора в България не мислят така няма абсолютно никакво значение.

По време на конференцията в Боровец депутатът Йордан Цонев (наричан още Данчо Ментата)  заяви най-отговорно, че облагането на зелената енергия с 20% данък не е братски подарък от „Атака“, ДПС и БСП за монополиста Газпром, а мярка, която щяла да изправи НЕК на крака. Но дали този избирателен данък върху зелената енергия  ще намали сметките ни за ток, дали ние ще можем да се изправим на крака през зимата, това депутатът не можа да каже със сигурност.

Друга важна мярка, която показва голямата загриженост на депутатите от БСП за чистотата на жиизнената среда и здравето на българите е твърдата им решеност да върнат цигарения дим в заведенията. И то по възможност преди избирателите, по- голямата част от които са пушачи,  да са си получили януарските сметки за ток.

 Връщането на цигарите в заведенията, както и намерението за възобновяване на строителатвото на АЕЦ „Белене“  и лоялността към Газпром  – това изглежда са основните приоритети на най-успешния кабинет.

Наскоро в пресата излезе внушителния списък с имотите на друг важен депутат от ДПС, Делян Пеевски, и на майка му. Тези имоти според публикацията били близо сто и на стойност от не по-малко от 12 милиона лева... Е, нали от другото лято (някъде около куков ден) правителството обеща  най-ниската пенсия да се вдигне с цели 4 лева и петдесет стотинки? Нека и успелият мъж на 33 и майка му да си поживеят!

А какво става с третя партнъор в управляващата ни тройна  коалиция? Цялата страна е осеяна с билбордове на телевизията на ПП „Атака“ – „Алфа". Портретът на Волен Сидеров ни гледа мрачно отвсякъде. Кой плаща за тази телевизия и тези билбордове?  Самият Сидеров, който е най-всеотдайният защитник на руските енергийни интереси у нас, обикаля страната, и прави срещи в стил предизборна кампания. (Като колегата си по принципност и последователност Бареков.) Дали  „Атака“ не се готви за предсрочни избори?

Усеща се, че лидерите от тройната коалиция, подържаща правителството, адски се страхуват да не би скоро към протестиращите, които искат морал в политиката, да се присъединят още протестиращи, които не могат да си платят сметките за тока през зимата. И тогава правителството, колкото и да претендира, че живее в някакъв друг свят, няма да може да остиска властта.

Откакто „Атака“ се съюзи с ДПС, Ръсатевци и други древни българи дошли от Азия, се втурнаха да заемат нишата на ксенофобията и етническата нетърпимост опразнена след последните избори от „Атака“. Нагнетяването на ксенофобски настроения, биенето на беззащитни бежанци, а и на наши хора от малцинствата,  е ефективно средство за отклоняване на общественото внимание от безобразията на правителството, от полицейските кордони и желязната ограда, с които народните представители са се оградили.

Латвийският премиер си подаде оставката след срутването на един търговски център. Но Орешарски  няма  намерение доброволно да подаде оставка преди срутването на държавата.

Къде да намерим надежда и морална опора? Как да направим така, че  да не се чувстваме като най-нещастната нация в света?  Уви, недостигът на морал не е само в парламента, не е само в съдебната система, не е само в икономическото задкулисие. Мнозина от висшите духовници в Българската православна църква се оказаха сътрудници на ДС. Появиха се съмнения за убийство на Варненския митрополит Кирил.  Да не говорим за гнусния секс скандал около йеромонаха от Троянския манастир...  Отровата на цинизма и двуличието е била съзнателно впръскана от Държавна сигурност дори  и в тази най-свята институция, институцията на вярата. Защото по-лесно се управлява един народ, който няма нито вяра в собствените си сили, нито в Бог.

Миналата седмица комиците от Монти Пайтън обявиха, че пак ще се събират другото лято и билетите за представлението им светкавично се продадоха. В комедията на Монти Пайтън „Животът на Брайън“ заблудените влъхви объркват някой си Брайън с новородения Исус и му се покланят. Накрая на филма Брайън, който определено не е Син Божи, все пак е разпънат на кръст... Понякога ми се струва, че всичко, което ни се случва в България е по сценарий за шоу на Монти Пайтън.

Но, уви, това е оптимистичния вариант!  Има и друг, по-зловещ. Все по-често си мисля, че кандидатите за архитекти на нашата съдба  не са просто смешници, доносници  и менти. По-скоро са тайни съдии, останали от друга страна и друго време. Съдии, подобни на онези от „Процеса“ на Кафка... Животът на Брайън, или животът на Йозеф К. е това, което ни се случва ?... Йозеф К. в романа на Кафка е обвинен и дори арестуван, но не знае за какво и от кого. Оставен е да чака инструкции.  Съдът е таен. Досиетата на съдиите никога не се разсекретяват.  Напразно  питаме „Кой?“
Страх ме е, че някой се опитва да постави в ролята на Йозеф К. целия българския народ. 

ОТ НОВОРОСИЙСК ДО БРЮКСЕЛ И ОБРАТНО

http://www.mediapool.bg/nad-polovin-milion-leva-struvala-manifestatsiyata-v-podkrepa-na-oresharski-news213826.html


Над половин милион лева е струвала манифестацията в подкрепа на Орешарски. Ето за какво отиват и ще отиват парите от заемите, които тегли това правителство!За партийни манифестации. И за подкупване на мизерстващите избиратели с дребни подаяния. 5-6 лева на месец на пенсионер. 

Едно време имаше виц: Построили парахода на социализма - най-големия в света. Надул параходът свирката, напънал се да тръгне, но не успял. При проверката се оказало, че както е конструиран, цялата пара отивала в свирката. 

По време на "прехода" строителите на ОНЯ параход (БКП и ДС) се преквалифицираха като строители на ТОЗИ – парахода на демокрацията и капитализма. 

Затова все не можем да отлепим от първоначалното пристанище. След 24 години плаване към Брюксел се оказваме пак недалеч от Новоросийск.

............


Ето три стихотворения, които съм писал през осемдесетте години.

НОВОРОСИЙСК

Южно море

и дървета

бели от циментов прах.

Позеленели от влага

бетонни блокове.

Новорусийск се гордее

с паметника на загиналите

при един безсмислен десант.

Новоросийск прилича

на тази сбръчкана млада вдовица

със скъсани чорапи,

пеньоар и чехли.

Тя крачи втренчена в туристите.

Тя знае,

че да те съжаляват не е хубаво.

И не иска да я съжаляват!

Просто

иска да ги сконфузва.

                                       1988г.

                                         СЪНЯТ НА ИЗГНИЛОТО ДЪРВО

                            

                                       Вътре в мен гъмжи една държава

                                            отровена, разграбена, нездрава.

                                      Чужди думи в кръчмите пируват,

                                           а моите на чужди се преструват.

                                      Катедрална фабрика “Надежда”

                                           мъгляво жълто тайнство произвежда.

                                      Злобата по залез в мен запява:

                                           в ръждиви пари с песен се явява

                                      бледа рота от деца смутени

                                           със кървав сън в очите разширени.

                                      В мозъка, в бетонен бункер царя

                                          загадъчно усмихнат хвърля зара.

                                     В канцеларски лабиринт, на скрито

                                          съблича той богинята с везните....

                                     Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:

                                          живее вътре, с вътрешно горене.

                                                                                                     1988г.

                                    ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО

                                      Декември е.

                                      Какво ли този път ни носи

                                      дядо Коледа?

                           

                                      Уви, глиганите привършиха,

                                      другари!

                                      Но да оставим своите Винчестери

                                      над камилите

                                      и да послушаме спокойно

                                      на свинете вечерния хор

                                      вън

                                      във декемврийската виелица....

                                      Свинете – тези розови предчувствия....

                                      Свинете – тези тъжни ангели.....

                                      Според последни данни

                                      те са между най-интелигентните бозайници.

                                      Те са като хората – всеядни.

                                      Те преглъщат всичко.

                                      И чиниите с ухаеща помия,

                                      и летящите чинии,

                                      и студените остатъци от мозък,    

                                      и пържолите от бивши братя.

                                      Всичко! –

                                      шепне хорът на невинните животни –

                                      Всичко трябва да изплюскаме!

                                      Защото рано или късно

                                      и нас

                                      за Коледа ще ни заколят.

                                      Свинете гледат философски на живота.

                                      И ако устните им не бяха ангажирани

                                      от музиката на месото,

                                      те щяха да предупредят човеците

                                      с такива думи:

                                      Предчувстваме, че има

                                      във вселената възмездие!

                                      И вие,

                                      дето днес ни плюскате,

                                      вие също сте обречени

                                      на нечие

                                      декемврийско тържество!

                         

                                                                                     1980г.

                                                (Стихотворението беше отхвърлено от книгата “Някой ден” през 1983г.)