РЕПОРТАЖ ОТ НАЙ-ТЪМНАТА СТОЛИЦА В ЕВРОПА

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/11/15/2181872_reportaj_ot_nai-tumnata_stolica_v_evropa/

Между Народа и Народното събране в София беше издигната стена. Това стана във вторник, като предишния ден, в понеделник, студентските протести в столицата бяха окървавени. Стената между оградилите се 240 „народни избраници“ и протестиращия народ вече е издигната.

Да, имаше опити за сваляне на огражденията около парламента и дори безумно смел каскадьорски скок върху колата на депутата от БСП Антон Кутев. Но всъщност не толкова протестиращите, колкото управляващата шайка се радикализира от ден на ден. Заинатяват се да стоят на власт с цената на всичко.

И речникът им се радикализира. Дори руската преса (в. Комерсиант) съобщи, че в България мирният студентски митинг е прераснал в конфликт с полицията. А нашият Сергей Дмитриевич нарече протестиращите студенти "ултраси" и "разбойници".

Нужна ли е такава реториката в една взривоопасна ситуация? Интересува ли се Сергей Станишев от бъдещето на България или само от това да остане на власт? Жаждата за власт замъглява ума.

Някои коалиционни партньори на Станишев отидоха още по-далеч в агресивната си реторика. Депутатът от „Атака“ Десислав Чуколов нарече протестиращите студенти "малките изродчета на сикаджията Бойко“. Поводът за това изказване в профила му във „Фейсбук“ беше, че по време на протестния марш в неделя на Цариградско шосе били свалени рекламни пана на телевизия "Алфа" и бил изгорен билборд с лика на белокосия чернориз и свъсен лидер на „Атака“.

Цяла България е осеяна с билбордове с лика на Сидеров. Така беше на предпоследните избори с лика на Яне Янев. Да не би все пак да се готвят тайно за избори?

Но кой плаща за тези билбордове? От къде има пари „Атака“ да бъде единствената парламентарна сила със своя телевизия? При това „Алфа“ е втората им поред телевизия, защото преди да го изгонят от телевизия СКАТ, Сидеров разполагаше с нея.

По каква причина бившият на практика коалиционен партньор на Бойко Борисов, който крещеше яростни закани срещу турците и ДПС, сега крепи това правителство на ДПС и БСП?  Сега той крещи яростно, заедно с колегата си по "принципност" Бареков, срещу бившите си приятели от ГЕРБ. За да оцелее това правителство Сидеров осигурява кворум в парламента – последно за гласуването Алиосман Имамов и Четин Казак да заемат постовете, овакантени от Бисеров. „Ултрадесният“ Сидеров, според когото Западните държави са неоколониалисти, заяви също така, че  България не е била модерна и "бяла" държава преди комунизма. Но чули ли сте го някога да говори против Русия? 

Преврата срещу ГЕРБ, започнал през януари, определено имаше връзка с руски енергийни интереси – около строителството на АЕЦ“Белене“. Защо „Атака“ винаги брани руските енергийни интереси? 

Последната версия на Сидеров за студентските протести беше, че те били организирани не дори от Сорос, а директно от Американското посолство ... Не се ли връщаме към реториката от времето на Студената война? Добрите руснаци срещу лошите американци. Не се ли връщаме с бързи крачки към политическата поляризация, хаоса и нестабилността от началото на по-миналото десетилетие?

Кабинетът на Орешарски е в пълна парализа. Правителство, което има по-малко от 20% обществена подкрепа и тя продължава да върви надолу, не може да управлява ефективно. Такова правителство не може да прави никакви реформи, защото те винаги са болезнени. Това правителство трябва да стъпва на пръсти покрай проблемите, за да не провокира още по-масови протести. То взима заеми, за да вдигне пенсиите на потенциални привърженици с няколко лева – заеми, които ще се изплащат от бъдещите поколения. Това правителство на практика води страната към анархия и разруха. 

В такава ситуация на хаос лесно се възпламенява и ксенофобска истерия, заедно с уличната престъпност. Да не говорим за скритата престъпност на олигархията в задкулисието на правителството и парламента.

. . . . . . . . . . . . . . .

София е най-тъмната столица в Европа. И в буквален и в преносен смисъл. Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня. Сънят за светлото минало. Сънят за Златния век в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчестите си бизнеси, оковават ни в обръчи от фирми, докато слугите им ни приспиват с колуарни словоблудства от екрана на телевизора. Перловският канал мирише нощем на тоалетната на Парламента.

Имаме си Орлов мост. Но под моста няма река, а канал. Мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградско шосе. (И в буквален и в преносен смисъл.) Сънуваме как Ориент-експрес, със сладко потракване, ни носи към Европа ... София е най-тъмната столица в Европа.

. . . . . . . . . . .

Но  нали най-тъмно е преди разсъмване? Вярвам, че  призраците на ДС/КГБ и БКП, окупирали парламента и съда вече почти от четвърт век, са на изчезване. Вярвам, че сенките от миналото ще си отидат скоро. Защото дойдоха ранобудните студенти. Те са петлите преди разсъмване.

Но ако говорим не с метафори, а чисто стратегически, трябва да бъдем единни в този момент. Независимо от полтическите разногласия и различния между опозиционните партии, независимо, че студентите не желаят да бъдат „яхани“ от никоя политическа сила, трябва да им се даде максимално широка подкрепа. Трябва всички, които искат оставката на това правителството, да обединят усилията си.

Това не значи Реформаторския блок, ГЕРБ и евентуални други и нови антиправителствени сили да се коалират. Но трябва единство, трябва всички да си координират действията за постигане на общата цел: оставка на правителството.

След оставката ще има избори, на които, надявам се, този път ще гласуват мнозинството българи. Също така се надявам, че Реформаторския блок ще оцелее. А дано и студентите да излъчат нови лидери – с нов морал.

Оставката е само началото. Но без нея няма как да започнат да изчезват сенките от миналото.

ТЪМНАТА СОФИЯ

София е най-тъмната столица в Европа. Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня -- съня за светлото минало... За Златния век -- в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчестите си бизнеси, оковават ни в обръчи от фирми, докато слугите им ни приспиват с колоарни словоблудства от екрана на телевизора. 

Перловският канал мирише нощем на тоалетната на Парламента. Но ние сме като орлите! Имаме си и Орлов мост! ...  Само че под моста няма река, а канал. 

Мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградско шосе. 

Сънуваме как "Ориент-експрес" със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме...

От време  на време ранобудни петли и студенти викат в ушите ни: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се! ...

И като в оня детски сън -- ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с тежката от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред Университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви!“ 

Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под чргана. И събуждането също е било насън.

София е най-тъмната столица в Европа.

ЗА РУСИТЕ АНГЕЛИ, ЧЕРНИТЕ ДЯВОЛИ И КОНСКИТЕ ОПАШКИ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/11/03/2171305_za_rusite_angeli_chernite_diavoli_i_konskite_opashki/?p=0#comments

Медийната сензация с малката Мария – „русото ангелче от ромското гето“,  е едно тъжно свидетелство за това колко дълбоко в съзнанието ни е залегнал расизма.  Ако детето не беше русо и синеоко, а мургаво и чернокосо, щеше ли да е по-малко достойно за състрадание ? Макар и самите ние, българите както и гърците, да не сме от най-синеоките и русокоси народи, явно в нашите колективни представи ангелите се явяват като русокоси и синеоки. А дяволите са черни – като негрите, или като циганите, ако не сме виждали много негри.

За съжаление расовите и етнически предразсъдъци не са нещо рационално и не можем да ги преборим с разумни аргументи. Те са вкоренени дълбоко в съзнанието ни или в несъзнаваното,  посадени там от обществото и от семейството още в най-ранно детство. И е много трудно да се изкоренят.  По-лесно е да се пребориш с живи хора, отколкото с ангелите и дяволите. Тези архетипни образи на колективното несъзнавано оцеляват,  дори и когато съзнанието ни ги отхвърля.

У нас често се чуват фрази от типа на: „Аз изобщо не съм расист, но циганите са мързелив и крадлив народ.“  Човекът, който мисли така – а май повечето „бели“ хора по нашите краища мислят така – не само че е расист, но не си и дава сметка, че е такъв.  И няма как да бъде разубеден с разумни аргументи. Като този, че независимо от расата или народността ти, ако си роден в гетото, ако родителите ти не са ти дали образование понеже и те не са имали, нито жажда за образование, ако 80% от хората оклоло теб са безработни  – тогава  е много трудно да се измъкнеш от порочния кръг на мизерията и лошото образование.

Знаем добре, че има редица известни и много успешни в професията си хора от ромски произход – от Александър Чирков у нас до Пако де Лусия в Испания и Чарли Чаплин в Англия. Но трябва да си Барон Мюнхаузен, който се хваща за коста и сам се измъква от блатото заедно с коня си, за да успееш в живота, ако си роден в среда, в която мнозинството хора около теб са безработни и необразовани.

Навсякъде по света в гетото и около гетото има голяма престъпност. Проблемът е по-скоро социален (това включва и икономически статус  и културни наслоения), отколкото расов или етнически. У нас поне престъпността около гетата не е така тясно свързана с насилие и огнестрелни оръжия, както е например в САЩ.  Но и в САЩ, ако питате един бял расист и ако той си позволи да ви каже честно какво мисли (защото в Америка расисткото говорене отдавна е табу), сигурно ще чуете, че негрите са мързеливи и с престъпни наклонности. Макар че расата на вече повторно избрания президент на САЩ доказва, че мнозинството бели американци изобщо не са расисти.

Разбира се, расизъм спрямо циганите има в цяла Европа, не само у нас. А в Западната част на Европейския съюз България и Румъния са печално известни като страни „износители“  на роми. Наистина някои от ромите се занимават с престъпност  или строят незаконни лагери. Престъпността си е престъпност и никой не трябва да бъде оневиняван по расови или етнически причини. Но и  не трябва да бъде обвиняван по презумпция, по расови или етнически причини.

Но проблемът с ромите е много по-сериозен у нас. И няма да се реши лесно.  Трябва да се решава прагматично – чрез задължително образование, дори с глоби, ако децата не се пращат на училище, но също така и сериозни усилия да се осигури работа на възрастните.  Лошото е, че повечето работодатели не биха ги взели на работа точно заради етническата им принадлежност. Отношението ни към тях пречи на интеграцията им.

У нас няма расизъм спрямо африканците, но това е просто защото няма много африканци. И доколкото са идвали през последния половин век те са били главно студенти от Африка. У нас, за разлика от САЩ, думата негър не е обидна. Но за съжаление думата циганин често звучи обидно, поради расисткия начин, по който се употребява:  цигания, циганьор, циганска работа. (Макар че в миналото често казвахме и „българска  работа“ за немарливо свършената работа.)  Думата циганин не е имала винаги и навсякъде негативна конотация. Спомнете си, да речем, циганските руски романси, които масово се слушаха в миналото и у нас. И сега на Балканите циганската музика е на почит. Да не говорим за испанското фламенко, което има цигански андалузки произход.

През последните две десетилетия, с появата на политически коретната дума „рома“ у нас, във вестниците започнаха  да се публикуват отявлено расистки текстове, в които с просташка ирония циганите се наричаха роми. Затова аз лично предпочитам думата циганин като не смятам, че тя е обидна.

Когато говорим за расови и етнически предразсъдъци, за  вековната представа на европейците за русокосия ангел и черния африкански дявол ( впрочем и средиземноморсите чернокоси народи са били третирани като по-нисша раса от русокосите северняци), не трябва да забравяме, че съществуването на „чиста раса“ е мит.  И то най-често политически обагрен мит, какъвто е случая с нациската идея за русокосата и синеока арийска раса.

Ние българите не можем да се „похвалим“ с някаква голяма етническа чистота ,ако това изобщо е  нещо похвално , макар че последните ДНК изследвания изглежда променят сериозно общоприетото схващане за етногенезиса ни. Теорията, която сме учили в училище е, че ние, образно казано, сме родени от майка славянка и баща прабългарин. Макар че не малко други племена и народи са минавали през нашите земи.

По време на Възраждането доминиращият акцент е бил върху славянския ни произход. Ясно е, че мотивацията за това е била политическа – Дядо Иван, който е православен, пише на кирилица и представлява голяма империя, е бил виждан като нашият потенциален спасител от поробителите ни много преди Руско-турската война. След като Русия застава против Съединението на Княжество България с  Източна Румелия, с възхода на русофобството у нас, започва да се говори повече за прабългарската ни, неславянска кръв. Този акцент върху прабългарското и пренебрегването  на славянското се засилва в навечерието на Втората световна война и по време на съюза ни с нациска Германия. Разбира се, славянската теория пак идва на мода с пълна сила веднга след съветската окупация на България на 9 септември 1944-та година. 

След падането на комунистическата власт акцента в публичния дискурс (у нас и за нас) се върна върху прабългарското семе като основа на българската нация. Но този път прабългарската теория се явяваше в  ревизиран вид. Полагаха се усилия да се докаже, че прабългарите  всъщност не са били тюрки, за каквито са смятани от повечето историци, а  чисти арийци. Независимо какви доказателства са открити за това, съвсем ясна е политическата, антитурска мотивация за тази ревизия на прабългарската теория. (Въпреки че самите турци отдавна не са „чисти“ тюрки.)

Последните ДНК-изследвания на „българския ген“ обаче показват, че етнически ние имаме вероятно най-много общо с траките.  Наши по-близки генетически роднини се оказват  източно-средиземноморските европейски народи, гърците, македонците, албанците, дори и италианците, отколкото славяните. Генетическото ни родство със северните славяни е много по-малко. А прабългарите може би наистина са били индоевропейци, или смесица от тюрки и индоевропейци – като хуните, защото процента на тюркската ни кръв се оказва незначителен.

Това за тракийския ни, „автохтонен“ ген всъщност е съвсем логично. Знаем, че според Херодот траките са били най-многобройния народ след индийците. Къде е изчезнал този многоброен народ? Няма данни да се е изселил от нашите земи и въпреки опустошителните варварски нашествия на готи и хуни през 4-5 век, автохтонният ген се е запазил. Знаем, че траките по това време вече са романизирани, като преди това са били елинизирани. Така че не е било трудно по-късно да бъдат и славянизирани или българизирани.

Езикът ни е славянски, но това не значи, че сме славяни. Английски говорят много народи по света без непременно да са англосаксонци. На първо място ирландците. Знаем добре от историята на двадесети век, че нации могат да се създават  на религиозна или политическа основа, независимо от етниса.  Подобно създаване или пресъздаване на нации се случва на Балканите пред очите ни, особено след разпадането на Югославия. Да не говорим за  „новите нации“ в Новия свят, като американската, които по начало са многоетнични.

Възможно е и един народ да има много езици – като индйците или швейцарците. Знаем,че има и „бета израел“,  етиопци с еврейско вероизповедание, които са признати за евреи.  Какви сме по националност е въпрос на самосъзнание, а не непременно на някаква генетическа предопределеност. 

Самосъзнанието, разбира се, включва семейни традиции, религия, език. Но може да се променя. Макар и да са по-важни от генетическото определение на една нация, нито семейната традиция, нито религията, нито езика са някаква константа. Името или самосъзнанието на една нация може да бъде сменено или вменено от държавата или управляващо малцинство.  Самосъзнание може да бъде създадено по религиозни причини,  или дори да бъде поощрено с партийно-политически директиви, какъвто е случая с решението на Коминтерна от 1934 г. за македонската нация. Знаем, че в Република Македония и в пиринския Македония има семейства, половината от членовете на които се смятат за етнически македонци, а другата половина – за етнически българи. Това за някои хора  може да е дори семейна трагедия, но не е толкова необичайно. Нацията в крайна сметка е въпрос на самоопределение.

Излиза че ние, българите, генетически не сме свързани толкова много нито със славяните нито с прабългарите. Но идеологемите и образите в колективното съзнание, или несъзнавано,  са устойчиви и именно те в най-голяма степен определят националното ни самосъзнание.  Дори някои сериозни историци труднно ще се разделят с романтичния образ на развятата конска опашка. Особено ако е арийска.

Да разсъждаваме за етноса и нацията си интелигентно и обективно изобщо не означава да не сме патриоти. Напротив, означава че сме патриоти без национални комплекси.

По същият начин предубежденията ни към чужди раси и религии често не са на съзнателно ниво и затова понякога дори не осъзнаваме, че имаме такива предубеждения.

Идеологеми и образи в колективното съзнание или в колективното несъзнавано, като образа на русокосия ангел или прабългарина с конска опашка за знаме, понякога предопределят и политическото ни мислене. За един човек откърмен с комунистическа идеология, например, американците (Чичо Сам) и западноевропейците винаги ще си остават лошите. Този стереотип донякъде е наследство и от руското славянофилство от 19-ти век. И е много трудно да се преборим с него.

Да се мисли без стереотипи вероятно е невъзможно – ние винаги поставяме нещата, които опознаваме в някаква вече съществуваща в мисленето ни, позната категория. Но трябва поне съзнателно да си даваме сметка за това.

ОТ СЪН ДЪЛБОК СЕ СЪБУДИ

                                                 
Студентите, окупирали университетите, също са народни будители.

Вече 140 дена властта на олигархията не обръща внимание на протестите ни по улиците. Чакат да се уморим, опитват се да приспят нашия гняв, чувството ни за социална справедливост. Искат да ни върнат към апатията и летаргията от тоталитарно време.
                                                                           
Слава Богу, младите хора са будни! Духът не се буди само в класната стая.

А тези, които казват, че студентите били няколко стотин души, искам да попитам: Какъв процент от българския народ са били участниците в народните въстания? И какъв процент от българския народ са народните будители?

СОФИЯ в Софийската градска галерия

СГХГ 
https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%93%D0%A5%D0%93/159780387394317?ref=stream

https://www.facebook.com/events/608240202573525/


Заповядайте на представянето на книгата ми в столичната Градска галерия, в петък (25 октомври) от 7 вечерта! Митко Новков ще каже няколко думи, после аз ще чета. Ще можем да изпием и по чаша вино – на фона на картините на Любен Диманов. A в съседната зала все още продължава изложбата на Жюл Паскин.

Книгата ми има женско име. Но то е името на Св. София, Божията Премъдрост, а също и майката на Вяра, Надежда и Любов. Освен това София е името и на родния ми град. И името на четвъртата, последна степен в развитието на мъжката душа според Юнг.  

Така че заповядайте на представянето на "София" в Градската галерия на София!

ПО ПЪТЯ НА ПЪЛЗЯЩАТА РЕСТАВРАЦИЯ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/10/21/2163155_po_putia_na_pulziashtata_restavraciia/

И Николай Бареков, след Мишо Шамара, се зае с благородната задача да клати стола на президента Плевнелиев. Приготвил си бил бялата риза, сложил си бил главата в торбата и така щял да излезе на мегдана. С танцова стъпка ...

Но освен този стожер на политическия морал, множество смели бойци на тихия фронт са призовани да работят за разклащането на президентския стол. И за пълзящата реставрация.

Защо Плевнелиев? Много ясно – защото не се харесват с Цветан Василев и Делян Пеевски. Защото Плевнелиев си позволява, макар и доста кротко и възпитано, да говори за това, което реално прави правителството на задкулисието – за скандалните назначенията, за неоправдания дълг, заложен в бюджета. Кампанията срещу президента започна още в мига, в който стана ясно, че временното му правителство няма да играе по гайдата на сегашните кукловоди на Орешарски.

Възможно е обаче това активно мероприятие да има и друга, по-мръсна цел –

да се дестабилизира не Плевнелиев, а президентската институция.

Това не може да бъде в български интерес. Може да бъде само в интерес на сили, които имат полза от тоталната дестабилизация на страната. При този болен парламент, при това немощно правителство на задкулисието, чиято оставка искат повечето българи, президенстството е единствената все още стабилна държавна институция.

Активното мероприятие за очерняне имиджа на президента върви по добре познати схеми. Първо, ползва се аргумента ad hominem – ако не можеш да обориш опонента си с разумни доводи, започваш да го оплюваш лично. Дори в един момент да се докаже, че казаното срещу него е клевета, съмнението у хората ще остане. Така едно време Държавна сигурност действаше срещу дисидентите. Те биваха представяни като неморални хора в личния си живот, без изобщо да се споменават политическите им искания. Както гласеше един виц от онова време: ти пусни слух, че сестра му е еди-каква-си, пък той после нека се оправдава, че нямал сестра.

Оплюването на президента става и по друга идеологическа схема, позната ни от тоталитарно време: всеки, който е богат, е враг на народа.

Дори по-трудолюбивия селянин, спечелил пари с двете си ръце и с пот на челото, е "кулак" и враг на народа. Богатите по идеологическа презумпция са крадци и престъпници.

Най-мръснишкото е, че точно олигарсите, свързани с бившите тайни служби и комунистическата партия, си позволяват да обвиняват някой, който не е от тях, незаконно забогателите, за това, че е забогатял.

Съзнателно се променя и смисъла на думите. Така през деветдесетте години думата "ченге", която през осемдесетте означаваше доносник на ДС, започна да се използва в позитивен смисъл, за полицай. Един вид – доносниците на ДС, на репресивната машина на Партията, са били чисто и просто честни полицаи. Така сега някои се опитват да инсинуират, че всички богати хора са олигарси.

Но "олигарх" означава не просто много богат човек, а крупен монополист, ползващ държавната власт за своето лично обогатяване. И богатството си за лична власт в държавата. Олигархията и у нас, както в Русия от създаването си през 90-те години на миналия век, е тясно свързана с бившите тайни служби на комунистическата власт.

Ченгетата от 80-те, които навремето громяха капитализма и служеха на комунистическата идея, през 90-те станаха капиталисти и после истински олигарси. Но крадецът вика "дръжте крадеца". Точно те сочат с пръст всеки забогатял човек, който не е от техния клуб.

Друг самоотвержен боец на Партията и реставрацията, Мая Манолова, пусна сигнала за надпечатани бюлетини в Костинброд в предизборния ден за размисъл. Така депутатката на БСП (независимо дали го е направила съзнателно или несъзнателно) взе участие в едно епохално активно мероприятие.

Целта очевидно беше да се повлияе на избирателната активност по време на парламентарните избори, които се очакваше БСП да изгуби, както и да се повлияе на някои потенциални гласоподаватели за ГЕРБ. Така и стана. БСП изгуби, но ГЕРБ не спечели достатъчно гласове. След което ненадейно се оказа, че ДПС и Атака служат на един и същ господар. И така се създаде новата тройна коалиция на изгубилите изборите. (Според думите на Осман Октай по БиТиВи, Волен Сидеров, който крепи това правителство, получавал от КТБ месечен превод в размер на 40 хиляди лева. Ако е така – добра цена за осигуряване на кворум! )

Но какво стана с обвиненията, че била подготвяна грандиозна фалшификация на изборите през май? Прокуратурата не достигна до такава. Единственото повдигнато обвинение е, че държавен служител не е упражнил контрол върху отпечатаните количества бюлетини, заради което печатницата е получила облаги. А парламентарният колега на Мая Манолова Петър Кънев от БСП, който също има печатница, каза, че бюлетините, открити в Костинброд, са в рамкитре на стандартния излишък...

Но мисля, че първото и най-зловещото от поредицата активни мероприятия, извършвани през последната година, беше завишаването на сметките за ток през януари. То доведе до всенародно недоволство, масови протести и бърза оставка на Борисов. Това беше видимото началото на олигархическия преврат, макар че той е бил започнал в задкулисието още преди това, по вереме на правителството на ГЕРБ.

Очевидна беше връзката на това активно мероприятие с провалилия се референдум за строителството на АЕЦ "Белене" и огромните финансови и политически интереси, свързани с това пагубно за страната строителство.

Пълзящата реставрация има и друго, доста стряскащо измерение. Конституционният съд отмени лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, които не позволяваха на агенти на ДС да бъдат на ръководни длъжности. Депутати на БСП и Атака искат да върнат параграф 12 в Закона за досиетата, отменен през декември от ГЕРБ и Синята коалиция. (Интересното е, че отмяната му стана в навечерието на пълзящия преврат.)

Параграф 12 забраняваше обявяването на кадрите на Държавна сигурност на ръководни постове в Националната разузнавателна служба – наследник на Първо главно управление на ДС и в служба "Военна информация" – наследник на комунистическото Военно разузнаване. Реставрационният процес продължава. БСП и "Атака" искат отново да затворят досиетата на кадрите на комунистическите тайни служби в съвременните разузнавателни служби на България.

И това става четвърт век след падането на тоталитарната власт! Комунистическата власт в България продължи 45 години, но 25 години след падането й, агентите на ДС все още са навсякъде на ръководни длъжности и ключови позиции в държавата

За всички е ясно, че майката на нашата олигархия е Държавна сигурност, от чиито редици се създадоха така наречените групировки през 90-те години. Също така е ясно, че нашата Държавна сигурност винаги е била на практрика филиал на КГБ. По тоталитарно време тя е обслужвала не българските национални интереси, а съветските политически интереси.

Има ли руски интереси в България днес? Разбира се, и то много големи. Нашата енергетика е зависима изцяло от Русия. Според статия на "Дойче веле" от 6 октомври, България има огромни, но неефективни енергийни мощности, създадени по съветско време и е силно зависима от един енергиен вносител, което многократно повишава цените на тока. Това се казва в германски експертен анализ. Казва се също така, че монополното положение на "Газпром", като единствен доставчик на природен газ в България, нарежда страната сред петте държави с най-високи цени на природния газ в Европа.

Нашата енергийна зависимост от Русия обаче крие и големи политически опасности.

Украйна е един пример как Путин използва руския газов експорт за политически натиск. Отдавна се подозира, че Русия се опитва да употреби България като свой троянски кон в Европейския съюз. Някои дори открито призовават за наше членство в Евразийския съюз на Путин. А атакисти обявяват западните страни-членки на Европейския съюз за неоколониалисти.

У нас се извършва подмолен преврат, пълзяща реставрация. Отново и отново се появяват неща, които мислехме, че са останали в миналото с приемането ни в Европейския съюз. Явяват се нови и нови доказателства, че Държавна сигурност е все още жива и активна организация, а не някакъв пенсионерски клуб.

Дейността на тази организация винаги е била тайна и подмолна. Тя включва компромати, активни мероприятия, шантаж, икономически натиск. Но също така, когато е възможно, законодателни и съдебни действия за връщане към миналото. Всичко това се извършва много по-лесно, когато на власт е едно безпринципно и продажно парламентарно мнозинство. Управлява ни коалиция от партии, които биха направили всичко, за да се задържат на власт.

Те обаче, като вавилонския цар Валтасар, вече са прочели надписа на стената. А той гласи: "Бог преброи дните на твоето царство и му слага край". Сега пируват като за последно, защото знаят, че едва ли пак ще дойдат на власт.

Освен ако пълзящата реставрация не ни върне окончателно 25 години назад, във времето на тоталитарната власт на БКП.

ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА ПОД ПРОЖЕКТОРА НА ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ

(публикувано в "Дневник")
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/10/02/2150837_politicheskata_scena_pod_projektora_na_chetvurtata/

Три важни неща се случиха на българската политическа сцена през миналата седмица – важни, не защото сами по себе си доведоха или ще доведат до някаква значителна промяна, а защото са симптоматични и разкриват истината.

         В медийно изявление, направено миналия вторник, финансовият министър Чобанов заяви: "Поради липса на съгласие предпочитаме да не прибягваме към въвеждане на необлагаем минимум. Такова искане имаха синдикатите, но то не беше подкрепено и от работодателите. Като цяло имаме опростена данъчна система, която функционира добре ... "

         Браво, БСП! Въведохте десет процентен данък за богатите, но не искате да въведете необлагаем минимум за бедните. Ето това се казва лява партия, която работи за бедните!... Наистина, някои от тези бедни хора, които гласуват за БСП, и респективно за олигархията, трудно събират две и две. Но социалистите са в голяма грешка, ако разчитат на тях за бъдещето си. Идват нови поколения, които добре разбират, че Българската социалистичска партия в настоящия си вид не е нито лява, нито дясна партия, а само политически авангард на олигархията.

           Отдавна сме свидетели на един лош и непрофесионален, но затова пък все по нагъл и циничен политически театър. Тези, които пращаха нашите социалдемократи по лагерите и на смърт след комунистическия преврат на 9 септември, сега сами се представят за европейски социалдемократи. Тези, които някога, докато бяха (по думите на Джилас) „червена буржоазия“, се самопровъзгласяваха за водачи на пролетариата, през изминалите две десетилетия създадоха новата българска олигархия. Но тези наши нови капиталисти (от путински тип) арогантно отказват да се откажат от тоталитарното си минало. Те толерират носталгията по живковия комунизъм. Техни симпатизанти манифестират в защита на Орешарски с портрети на Сталин. По путински те съчетаха тоталитарното, антидемократично наследство от БКП с "модерно" олигархическо беззаконие.

          Подобни, макар и не така драстични метаморфози, претърпяха бившите комунисти и другаде в Източна Европа. Но в Германия например, истинските социалдемократи отказват да се коалират с „реформираните“  комунисти от ГДР. У нас БСП, „реформираната“ БКП, изобщо не се отказа от тоталитарното си минало, но затова пък лидерът й се явява и лидер на ПЕС.

 Може би най-значителният български принос към неокомунистическото лицемерие обаче, беше новата тройна коалиция. В този парламент имаме на практика съюз между „социалдемократите“ и една откровено неофашистка партия. (Партия, която също така безпроблемно съчетава расистката си и антисемитска идеология с неприкрито слугуване на Путинова Москва.) Това го няма никъде другаде освен в България! Нашата тройна коалиция на безочието.

      От изминалата седмица ще остане и друга абсурдна новина, симптоматична за това какви размери е добила политическата наглост у нас. Депутатите от Атака излъгаха, че са имали в Брюксел срещи с евродепутати. Оказа се, че никой евродепутат не е пожелал да се срещне с тях. Тази постъпка на атакистите е толкова жалка, че трудно може да се коментира. Вместо честно да гласуват при вота на недоверие за Орешарски, чието правителство точно те крепят и без тях то веднага би паднало, атакистите си направиха екскурзийка до Брюксел, за да провалят вота ... Но театрото, което разиграват тук, не върви там.

У нас неонацистите са в коалиция с турската етническа партия, както и с „модерните леви“. Къде другаде е възможна такава коалиция? Вместо "Съединението прави силата" на Народно събрание трябва да се напише "Интересът клати феса".

           Тази до болка позната ни истина, която месеци наред беше викани в ушите на Оглушарски, май е стигнала и до ушите на французите. Дано да има някакъв резултат от унищожителната статия за Сергей Станишев, излязла пак през миналата седмица  в "Нувел Обсерватьор". Дано, но едва ли...

Изглежда, че не само обикновените хора, а и журналистите и политиците във Франция и Германия, нямат никаква представа или имат доста наивна представа за това, което става у нас. Не разбират зловещото задкулисие на нашия политически театър. Това недоразбиране стана ясно и от прекратяването на договора на Иван Бедров и Еми Барух с „Дойче веле“ след оплакване от тях на олигарха Цветан Василев. От „Дойче веле“ все пак ревизираха първоначалната си позиция. Важно е да се спазват журналистическите стандарти, но спазват ли ги медиите, спонсорирани от банката  на Цветан Василев, където са парите на държавата?

         Не трябва да разчитаме прекалено много на външна помощ. В крайна сметка всичко си зависи от нас. Никой отвън няма да ни спаси от нашите собствени „народни избраници“ и олигарси. Правителството вече над сто дни се преструва, че не забелязва протестите. Управляващите очакват хората да се изморят. Знаем как змията приспива жертвите си. Затова е крайно време всички да се отърсим от дрямката. И, ако трябва, да запеем на площада: "Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!"

Една обнадеждаваща новина от миналата седмица беше фалшивата новина от петък. Става дума за шегата във Фейсбук с обявената оставка на Орешарски. Тази шега за три минути се превърна в медийна сензация ... Имаше и призив всички да се обаждат на Орешарски и да го питат вярно ли е, че е подал оставка. На премиера му се наложи публично да опровергава „новината“ за оставката си... Макар че, както каза един коментатор във Фейсбук, Орешарски де факто отдавна не е премиер. Първо, защото няма никаква народна подкрепа и второ, защото е една кукла на тънки конци. Или по-точно само на един конец – водещ към Атака. Ако този конец се скъса, представлението в кукления политически театър ще свърши незабавно.

        Обнадеждаващата новина е, че Фейсбук е важна медия! Знаем, че антиправителствените  протести се организираха във Фейсбук и то мигновено. Часове след като Пеевски беше назначен хиляди се събраха на площада. Петъчната фарсова акция с мнимата оставка на Орешарски беше ново недвусмислено доаказателство за силата на социалната мрежа.

В последните месеци четвъртата власт у нас окончателно се премести от медиите на Пеевски в електронното пространство. Четвъртата власт е този прожектор, който осветява сцената и не дава мир на задкулисието. Трябва да използваме по-ефективно нашата голяма власт, която идва от това свободното все още пространство.