петък, 8 октомври 2021 г.

Червеи в раната на дете/ Worms in the Wound of a Child

ЧЕРВЕИ В РАНАТА НА ДЕТЕ


Когато чуя,

че някой е продал статуята на Майстора

за старо желязо,

или си е избърсал задника

с Мадоната и Младенеца 

на Леонардо, 

или е удушил ученичка,

за да й вземе портмонето, 

или се е взривил с хлапетата, 

които ритат топка в прахта, 

за да докаже силата 

на своя слабоумен бог,

или е отровил с химикали в реката 

два милиона бебета, 

за да прибави още два милиона 

към своите милиарди –


виждам жива рана на дете,

в която се гърчат 

сладострастни червеи.


.........


Но не сме ли всички ние

червеи,

които изяждат със сладострастни гърчове 

тази планетa?

(Докато червеите на гнева и на омразата

се гърчат в нас

и изяждат

всеки опит за щастие.)


Ако не вярваме,

че Любовта на Мадоната

е лъч, пронизал Мрака, 

ако не вярваме, 

че Младенецът

спира армиите на Смъртта с усмивка – 

ако не вярваме, 

че Младенецът е безсмъртен – 


значи червеят 

вече е победил.



WORMS IN THE WOUND OF A CHILD


When I hear

that someone has sold the statue of Liberty for scrap,

or wiped his ass

with Leonardo’s Virgin and Child,

or strangled a schoolgirl

to take her wallet,

or blown himself up with the kids

who play ball in the dust

to prove the power of his week-minded god,

or has poisoned 

with chemicals in the river

two millions of babies

to add two millions

to his billions —


I see a live wound of a child

in which worms voluptuously writhe.

. . . . . . . . . .


But aren’t we all worms

who with voluptuous writhing eat 

this planet?

(While the worms of wrath and hatred writhe in us

and eat

any attempt at happiness.)


If we don’t believe,

that the love of the Virginie

is a ray piercing Darkness,

if we don’t believe that the Child

stops the armies of Death

 with a smile,

if we don’t believe that the Child 

is immortal —

the warm has won.

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар