ВОДА ОТ МАРС
дъждът
чука по прозореца
и сепва сенките
небето на Марс
е ръждиво и розово
Слънцето е малко и далечно
нощем горе
свети Земята
нещо добре забравено
чука по прозореца
ЕДНО КЪМ ЕДНО
(Меланхолия)
Дошли сме от Марс
и на Марс ще се върнем.
Вдига се най-високата океанска вълна —
небостъргач на ужаса
над нашия кораб.
Междувременно планетата Меланхолия
идва откъм слънцето
да удари земята.
Междувременно ти остаряваш
и нищо от това, за което си мечтал
не се е сбъднало
и няма да се сбъдне…
Междувременно не разбираш
какво искат тези обезумели маршируващи хора,
които мразят, мразят, мразят,
а са тръгнали да променят света…
Матрьошки с черни забрадки се отварят
като коледни подаръци:
и всяка следваща е същата.
Затвори очи
и ако не знаеш как
и на Кого да се молиш —
дишай бавно, дишай
и не мисли
за Нищото,
което поглъща всичко.
Небето е ръждиво и розово.
Слънцето е малко и далечно
на Марс.
НАУКА И РЕЛИГИЯ
В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен час — от залез до изгрев. В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен сезон — от сезона на долитащите люляците, до сезона на отлитащите листа, от сезона на ледените виелици, до сезона на изпепеляващото пладне… А може би в тази минута, някъде във вселената, ти живееш във всяка своя забравена възраст? И може би в тази минута, някъде във вселената, живеят всички твои близки и далечни мъртви и неродени?
Гледаш нощното небе и виждаш звезди на милиони светлинни години от тук. Някои от тях отдавна са изгаснали. И може би на една планета, някъде там горе, живеем ние, хората, от преди да се е взривила нашата далечна звезда и да сме долетели до земята?…
Ако времето и пространството са относителни, и ако има паралелни светове, не са ли материалистите подобни на тези приковани хора в Платоновата пещера, които не могат да видят източника на свелината, които не могат да видят изхода от пещерата зад тях, но виждат сенките по стената и твърдо вярват, че това е реалния свят?
Нес са ли телата ни сенки?
ПЛАНЕТАТА НЯКОГА
Някога
листата на детските книги
бяха хвърчила
отлетели
в лазурното бъдеще.
Сега
текстът на компютърния екран
е монитор за сърдечната дейност
на старец.
Точката е дълга тревожна черта:
зачертава те.
Някога
Колумб беше гълъб,
който се върна в Европа
със зелена клонка в човката.
Ще се върне ли вестоносецът
от Марс
или от Алфа Кентавър?
И ще намери ли Земята
там,
където я е оставил?
А може би ще намери
онази друга планета
Някога
с бели гълъби и хвърчила
в синевата…
