В ПОЛИТЕ НА ВИТОША
В полите на Витoша
се сипе брашно.
Баба точи кори за баница.
Забрадката и роклята й
вчера бяха черни,
а днес са като в болница...
Софийското поле е избледняло
старо одеало.
Детето вижда сини планини
в шарките на одеалото.
Отгоре минава самолетче-играчка…
А брашното се ръси
в полите на Витоша
и баба простира корите на стола...
Срещу Съдебната палата,
където виелица слага на лъвовете
хлебарски шапки,
детето
със сива брада
и дебелата му изрусена кака
пушат пред кафенето.
Това са внуците на баба,
чиито внуци днес се крият под друго
чуждестранно одеало.
Но баба Витоша си е все същата.
Свъсва вежди
и издухва от полите си брашното
на ненужните спомени.
ДВАНАЙСЕТ
1.
Kестен край пътя.
Луна расте отдалеч
като фар на влак.
2.
Прочетен вестник.
Небе в горещия прозорец
с дъх на печатница.
3.
Черноръки клони.
Залезна приливна пяна
разлиства пламък.
4.
Нова година.
Врана скача в пресен сняг.
Пише пророчество.
