ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА

ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА

Като млад сънувах

как вървя по улицата и осъзнавам,

че съм гол от кръста надолу.

Минувачи ме разстрелват с погледи

и умирам от срам...

Или пък изведнъж се сещам,

че съм закъснял за училище.

Цели два часа! Цяла година... Толкова много съм закъснял,

че съм остарял

и няма да мога да завърша...

Или ме подгонва Злото на площада, а краката ми

омекват,

плетат се като езика ми, отказват ...

Но понякога сънувах хубавия сън –

аз пак съм гол на площада –

а махвам с ръка – и ми пада

камъка от сърцето –

загребвам въздуха с ръце и плувам бруст –

забавно, на забавени обороти –

издигам се

над минувачи и лехи с цветя...

(Обичам ги!) 

И летя през майския вятър

гол и свободен  

като чайка или буревестник –

гол и свободен

като душа след смъртта.

Това стихотворение е от март 2014. А долното съм го писал преди 33 години.

БУДНИЯТ

Напредваш с мъка в плътна плътска кал.

И волята си восъчна напрягаш.

Вървиш, а все затъваш пребледнял.

И примката на ужаса се стяга.

Ти бягаш. А смъртта зад теб мълчи.

Уж се разсейва. Уж часът отлага.

Но с гръб усещаш впитите очи.

Забързаш ли се – ето – тя посяга.

Пред теб върви жена под бял воал.

Лицето й не виждаш, но я искаш.

Тя все ти се изплъзва в тая кал.

А уж те вика, уж е много близка....

Напразен гърч, напразно се подтискаш!

Животът ти докрай ще е горчив:

от Неoтстъпност – ако силно искаш,

от Недостъпност – ако си страхлив.

Но ако спреш и просто се засмееш –

какво ще могат да ти сторят те?

Това е сън. Сънуваш, че живееш!

А Будността те чака – вътре в теб.

(