ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ОБЕСВАНЕ ИЛИ ВЪЗРАЖДАНЕ

     Васил Левски може би наистина е най-важната личност в българската история. Неговият живот, неговата смърт и неговите тайни комитети са свидетелство не само за това, че българинът е готов на саможертва за някаква надлична кауза, но и за това, че българинът е способен на систематична и организирана колективна дейност. Всеки ден се сблъскваме с примери за точно обратното – особено в сферата на политическото – алчност и задкулисни сделки, хаотични действия. Виждаме систематичност и последователност само в преследването на личните интереси. А в обществените дела – систематичност само в липсата на систематичност. Последователност само в липсата на последователност. Васил Левски сякаш не е българин.

     Ние имаме едни от най-добрите футболисти в света. И един от най-слабите национални отбори. Левски със своите тайни комитети ни дава самочувствието, че като народ все пак сме способни на организирано колективно действие, а не само на индивидуални изяви. И то в най-опасната от всички игри. Защото неговата игра е била такава. И е знаел, че ако спечели – печели цял народ. Левски себеотрицателно и систематично е организирал тайни комитети сред народа. Защото за да спечели целият народ, трябва целият народ да участва в "играта", а не да чака "Дядо Иван" да му уреди нещата...

     Но има нещо, което за мен е смущаващо. Националният ни празник е денят, в който се подписва мирът между две други държави –  Руската и Османската империя. Това е денят, в който някой друг, отвън ни е освободил от “робството”. (Впрочем 3 март е 19 февруари по стар стил, така че честит Национален празник по стар стил!) 

    И другите ни два големи празника свързани с националното освобождени – 19 февруари (макар че обесването на Левски всъщност е на 18) и 2 юни –  са дни на смъртта, да, героичната смърт, но все пак смъртта, а не раждането честваме. Защо не празнуваме победите си, рождествата и възражданията повече, отколкото героичната смърт? ( Да не говорим, че върху тези две героични смърти, на Левски и на Ботев, пада и сянката на българско предателство.)

    Най-светлият и оптимистичен български празник е 24 май. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." 24 май се празнуваше и по комунистическо време и беше единственият наистина хубав празник, на който не се говореше за бесилки, гарвани и черно робство, нито манифестираха танкове и строени редици със съветски знамена. Манифестираха ученици, с много цветя, фанфари и песента "Върви народе възродени..."

     Самата идея, че сме били роби, буквализирането в българското съзнание на метафората “турско робство”  или "иго" е смущаваща. Макар, че са имали сродна историческа съдба с нашата, сърбите и гърците не наричат себе си роби.  Метафората за черното робство, която е изиграла своята роля по време на националното освобождение, днес е по-скоро израз (но също и генератор) на национални комплекси. Много си обичаме синилата от бича, дирите от хомота и бесилките! И все чакаме някой отвън, някои Дядо Иван да дойде да ни спаси. Или се оплакваме, че някой отвън ни е поробил, че нищо не можем да направим сами.

     Животът и делото на Васил Левски наистина би трябвало да повдигат националното ни самочувствие. Не само заради саможертвата му, не само заради способността за целенасочено, последователно, организирано трудно действие. Но и заради това, че в републиката, за която Левски е мечтаел, всички е трябвало да имат равни права, независимо от етническата си или верска принадлежност. Днес сме свидетели на далеч по-празнословен, площаден и същевременно далеч по-примитивен национализъм от този на Левски. И не само в България. По света набира мощ и религозния фундаментализъм. Връща се на мода и преклонението пред авторитарната власт...  Идеите на Левски са модерни, европейски, просветителски.

ВХОДОВЕТЕ НА СЪНЯ

ЗА ДА СЪЩЕСТВУВА СВЕТА

Бог казва.

Делфийският оракул предсказва.

Декарт доказва.

Данте показва.

Твоята сянка наказва.

СЛУЖБА В ПОЛУНОЩ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Леден вятър блъска

тъмните прозорци

и затръшва входовете на съня

Вятърът свещенодейства

обладава

спящите в леглата им

Снежен ореол сияе

върху този празен град

Свято е световното семейство

Свята свети самотата ти

Светът  е свят

                                      1994

ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ

Изгряват вечер градовете

и зле звезди наподобяват.

Звездите пръснати в небето

не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,

без цел безброй слънца изгасват.

Свещите в храма изгорели

така студени са след Пасха.

Така без своя цел звездите

в мрака на Нищото живеят,

както на хората душите

в огромна нощ от студ линеят.

На този свят те нямат цел:

световна Жертва. Свят тунел.

                                               1993

СТРУННАТА ТЕОРИЯ

Тази улица към залеза

блести като струна в тревата.

Съседната е в сянката

на бетонен блок:

там светнаха прозорците...

Ако тръгнеш по дясната улица

след  двайсет години ще си дядо

на двама внука.

Ако тръгнеш по лявата –

след малко ще те сгази самосвал.

И ако продължиш нататък

между колко още мръсни преки

ще трябва да избираш –

със затворени очи,

по миризмата

на пролетния вятър през януари?

Най-сигурният GPS е интуицията ти.

Но ти не знаеш накъде вървиш...

Улицата става хлъзгава и хладна.

Пръстът ти кърви.

Киша, самота, боклук...

Няма нищо съвършено тук!

И какво тогава ти остава

освен да вярваш, че в рая

свирят всички струни...

Чуваш ли понякога

забравената музика

 от някакъв прозорец

срещу залеза?

Чуваш ли божествената музика?

ДЯВОЛ И БОГ

Дяволът е разликата между нас.

Дяволът е тайната,

която всеки за себе си знае.

Бог е нещо общо между нас.

Бог е това,

което не знаем.

        

ПОДМЕНЕНИЯТ СВЯТ

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/02/04/2231350_podmeneniiat_sviat/

Има хора, които за да не признаят провала на своите идеи, или провала на своите усилия да постигнат нещо, отричат фактите от обективната реалност и си създават един свой свят, в който те не са се провалили, а са преуспели.

Ако тези хора са политици, те се опитват да убедят и народа да си затваря очите за действителността и да живее постоянно в един измислен свят, в който всичко е прекрасно и става все по-прекрасно. Комунистическата държава се крепеше на такава постоянна подмяна на действителността.

Но не се ли опитват да ни подлагат на същата подмяна и управляващите днес? Те постоянно се стараят да убедят и себе си и нас, че са успешни политици. И че управлението им е добро за хората. Дали си вярват?

Последният доклад на Европейската комисия за България беше разгромяващ. И силно депресиращ. Оказва се, че България, най-бедната страна в ЕС, ще трябва вече да догонва не само европейския запад и север, но и съседна Румъния, с която до скоро вървеше ръка за ръка.

Загубата на доверие в нашето правителство от страна на Европейската комисия се дължи главно на отново несъстоялата се съдебна реформа, на постоянната намеса на изпълнителната власт в съдебната, на очевидните задкулисни манипулации, на скандалните назначения, като това на медийния магнат Пеевски за шеф на ДАНС.

Разбира се, управляващите, както и медиите подчинени на избрания и оттеглен под обществен натиск шеф на ДАНС, не се притесниха изобщо от този доклад. Нещо повече – те откриха в него повод за критики към Европейския съюз. Министърът на външните работи Кристиян Вигенин каза: "Няма как да се депресирам от доклада на Европейската комисия, защото очакванията не бяха високи."...

Не мога вече да понасям безизразното лице на Вигенин, който от нищо не се депресира! Или запотеното свръх амбициозно лице на Станишев, или лицето на словоблудстващия Местан, които обясняват как откакто те са на власт всичко се било нормализирало в държавата, как голямото зло бил Бойко Борисов и как тяхната основна мисия била да не му позволят да се върне на власт. Йовчев пък, по повод на същия съсипващ доклад, каза че управляващите имали вече "екшън план".

Да, те нямат план за действие, но имат "екшън план": Като в екшън филм, където две крила на мафията се избиват помежду си, докато светът около тях се проваля. Управляващите нямат и не могат да имат план за действие, защото, за да променят нещо в тази държава, те трябва да започнат от себе си, което няма да направят.

Но те имат "екшън план": да продължават да водят война с политическите си опоненти, да стискат кокала, да ръмжат, да се зъбят, да се пазят някой да не им го вземе – дори и вътре в собствената им партия. (Всъщност става дума за два кокала – един европейски и един руски.) С приближаването на изборите апетитите за кокал стават все по-големи.

Управляващите не се депресират от нищо важно за държавата. Нито от масовите протести, нито от мнението на Европейската комисия за България. Интересува ги само властта. Почвам да се страхувам, че дори и да изчезне България от картата на света, пак няма да се депресират, пак няма да им направи впечатление. И пак някой друг ще е виновен за провала. А те ще отидат да си дояждат кокала в някоя друга страна.

Но ние докога ще гледаме всичко това безучастно? Защо се предаваме? Гражданското общество у нас, за разлика от правителството, има подкрепата на Европейския съюз. То не трябва да дава нито ден, нито час, нито секунда спокойствие на управляващата олигархия! Трябва всички да се обединим и да не се подаваме на манипулациите на проправителствените медии.  

Те разбира се ще действат на принципа: "Разделяй и владей!"Разделяй отделните формации в Реформаторския блок, противопоставяй опонентите на правителството един на друг. Или ще действат на принципа: "Ти го оплюй, пък нека той после да се оправдава. Важното е семето на съмнението и раздора да бъде посадено."

Медиите на олигархията имат вече и по-амбициозни цели, не само да манипулират обществото и да подменят действителността, а и да налагат свои политици. Понеже е трудно постоянно да си променяш позицията – да защитаваш днес Станишев, утре Борисов, други ден пак Станишев – медийната империя започва да финансира и промотира и свои собствени пионки във властта. За всеки случай. И за евентуална нова коалиция – без Атака.

Електронният вестник Оffnews цитира следния бисер на новоизлюпения политик Бареков: "... в страната има наистина богати хора. Купуват си яхти, имения, пътуват. Ние няма да репресираме богатите хора, както беше досега. Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа – и ние плачем, когато виждаме бедните!"...

Kолко трогателно! Хайде да се съберем всички, бедни и богати, и заедно да си поплачем! Какво друго ни остава наистина с такива управляващи? И с такива, като Бареков, мераклии да ни управляват  – с помощта на банки и медии на богати приятели, които хлипат за бедните по своите яхти и имения...

Ако тези сълзи на олигарсите и слугите им за бедните струваха пет пари – да бяха дали на бедните парите и да си запазят сълзите. Но най-добре е да ни освободят от феодално-олигархическата си тирания. Тогава бедните, т.е. мноизинството от хората в България, ще могат сами да изкарват пари, a не да разчитат на съчувствени сълзи и дребни подаяния от богатите приятели на Бареков.

Това е принципът на олигархическата власт: Дръж народа в постоянна мизерия и от време на време го подкупвай с коледни надбавки. Или с 2-3 лева увеличение на пенсията. Така народът хем ще бъде постоянно зает да се бори с мизерията си – т.е. безопасен, хем ще те благославя за дребните подаяния.

Кои са богатите приятели на Бареков? Както често се казва в холивудските кримки, но такава е и реалната стратегия на ФБР - "следвайте парите!" Пътят на парите е най-сигурната нишка, ако искаме да се ориентираме в лабиринта на задкулисните влияния и зависимости. Според повечето независими източници на информация, тези пари за „България без цензура“ идват от медийната империя на Пеевски и от КТБ на Цветан Василев. Каква изненада!...

Медийната империя на Пеевски открито защити Бареков и нападна Люба Колезич, когато стана разговор за богатите му приятели. Тази медийна империя с прилежашата й "Лафка", както и други олигархични зависимости  в „четвъртата власт“, ни доведоха дотам, че днес свободата на словото в България е много по-малка отколкото беше преди десет години.

Медиите се изпозват за разчистване на лични сметки, за политически шантаж, за разпространяване незаконни записи на подслушани разговори, записи, произвеждани и  пускани в обръщение от настоящи или бивши служители на тайните служби. Обслужващите олигархията медии се опитват да разгромяват едни политици или общественици и да налагат други.

Медиите, и особено една телевизия, и лично Бареков, раздухаха скандала с Костинбродските бюлетини в предизборния ден, в който по закон не трябваше да се говори за политика. И това определено повлия на изборния резултат. Макар че ГЕРБ пак спечели, в крайна сметка стана възможна безпринципната и пошла коалиция между бивши "възродители" , бивши "възраждани" и една партия със скандално антималцинствена реторика...

Но мисля, че опитите на олигарсите да използват "четвъртата власт", за да контролират другите три власти – изпълнителната, законодателната и съдебната – чрез компромати и шантажи, опитите им систематично да подменят действителността, да промиват мозъците на читателите – са обречени на провал.

Първо, в наше време младите хора не четат хартиени вестници и се информират главно от интернет. А там, слава Богу, все още има плурализъм и свобода на информацията. Не че там няма също дезинформация, лични пристрастия и политически борби. Но в интернет няма монопол на една медийна империя и сами можем да избираме своите източници на информация.

Второ – тези от нас, които помнят комунизма, знаят, че когато всички медии са контролирани от един център, когато следват една и съща политическа линия, едни и същи "опорни точки", рано или късно хората разбират, че ги баламосват и престават да вярват . По комунистическо време никой не вярваше на официалните "средства за масова информация", макар че на практика нямаше други. А малцината, които публично твърдяха, че им вярват, най-често просто се подмазваха на властта.

По думите на Ейбрахам Линкълн, "Можеш да мамиш някои хора през цялото време, или всички хора за известно време, но не можеш да мамиш всички хора през цялото време." ("You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.") Така че медийните импрерии като манипулатори на общественото мнение са обречени на провал. Хората не са чак толкова глупави. Нито манипулаторите им са чак толкова умни. 
В България вече има гражданско общество. А това е нещо съвсем различно от крепостното селячество, което олигарсите, тези нови феодали, могат да водят за носа.