(45
години от съветското нахлуване в Чехословакия)
По
времето, когато Дупчек заговори за „социализъм с човешко лице“ в Чехословакия,
под „социализъм“ в нашите страни се разбираше това, което сега наричаме
комунизъм. Тоталитарната система ръководена от комунистическите партии в
Източна Европа и Съветския съюз наричаше себе си социалистическа.
Независимо
дали го определяме като социализъм, или болшевизъм, или
марксизъм, или нещо друго, възможен ли е комунизъм с човешко лице?
Комунистическият
манифест е публикуван през 1848 г. в Лондон. От тогава насам светът е преживял
множество комунистически революции и множество различни, повече или по-малко
репресивни, комунистически режими – от Северна Корея до Куба, от Ангола до
Китай, от Югославия до Виетнам и
Камбоджа. Разбира се, най-важната комунистическа революция беше болшевишката в Русия през 1917. Октомврийската революция
доведе до създаването на Съветския съюз, а след Втората световна война и на
цялата Социалистическа система в Източна Европа, включваща и Н. Р. България.
За
„човешкото лице“ на съветския комунизъм
има многобройни свидетелства, но е достатъчно да прочетем само
класическата новела „Един ден на Иван Денисович“ на Солженицин. Най-малко 20
милиона руснаци и граждани на Съветския
съюз са намерили смъртта си по сталинските лагерите в „архипелага“ ГУЛАГ.
Да не говорим за терора на ниво всекидневие, за страха от репресии, за
невъзможността да се говори и действа свободно на работното място, или на
улицата, или дори вкъщи. Да не говорим за пълното информационно затъмнение и
невъзможността да се напуска страната. Дори в някои случаи, в
Русия – невъзможността да се
напуска без разрешение града или селото, където сме закрепостени.
У
нас комунистическата власт беше внесена от Червената армия „освободителка“, на
която са посветени познатите ни десетки внушителни и добре пазени паметници в
цялата страна. Комунистическата
власт се утвърди в България с масов
терор, убийства, лагери, пълно задушаване на всякаква възможна опозиция още в
първите години след преврата. Тя доведе до лишаване на хората от правото им на
частна собственост, от правото им на лично мнение по какъвто и да било въпрос,
от правото им на човешко достойнство. Тази власт пренаписа историята. Тя
затвори границите на страната. Тя инфилтрира цялото общество – от фабриките до
унивесритетите, от комсомолска организация до църквата с доносници на Държавна
сигурност.
Моралните
поражения от комунизма са факт и днес. И днес агенти на бившата Държавна
сигурност са на ръководни места във всички сфери на обществото – в
политиката, икономиката, медиите, дори образованието.
Българската
социалистическа партия (преименувана веднага след 10 ноември 1989 като Българска комунистическа партия) никога не се
разграничи от престъпленията на комунзма. Напротив, носталгията по времето на
Живков и Димитров, дори по Й.В. Сталин,
се толерира напълно в тази партия. Това се видя и от събора на Бузлуджа, и от
докараният с автобус гражданин, който подкрепяше правителството на Орешарски с
портрет на Сталин миналата седмица в София.
От
редовете на същата партия, продължила да управлява де факто България през почти
15 от последните 23 години след падането на Живков, възникна и нашата
олигархия, чиито действия за вземане на цялата политическа власт станаха
наполседък напълно безпардонни.
Но
защо през тези 165 години от публикуването на Комунистическия манифест до днес
така и не се появи поне една държава в света, в която комунизмът да е бил
наистина с човешко лице?
Защо не е имало поне една комунистическа
държава, в която хората са живяли
наистина свободно, без репресии и затвори, без цензура и манипулации, в която
хората сами са избирали правителството си?
Защо
не е имало никога комунистическа държава,
в която стандартът на живот на обикновения човек е бил близък до този в
Западните демокрации?
Кой
привърженик на комунизма може да отговори на тези въпроси? Защо не се е получило?
И
днес в посткумунистическа Русия и в неокомунистически Китай ножицата между
най-богатите и най-бедните е много по-голяма отколкото в която и да е Западна
демокрация...
Един
от последните опити на вярващи комунисти-реформатори да създадат свободно и справедливо
комунистическо общество, както те го наричаха
„социализъм с човешко лице“, беше Пражката пролет от 1968 година.
Демократизацията
на комунистическа Чехословакия започва
още преди това, но от началото на 1968 година,
с избирането на Александър Дупчек за първи секретар на партията и Лудвиг
Слобода за президент, в страната се премахва цензурата, създават се нови
вестнци и независими сдружения, тръгва се към пазарни реформи, поставят се под
парламентарен контрол репресивните органи, води се свободна обществена дискусия по
всички въпроси...
Това, разбира се, не се приема в Москва. На 21
август 1968 година армиите на Варшавския
договор нахлуват в Чехословакия и слагат край
на опита там да се създаде там "социализъм с човешко лице".
В превземането на Чехословакия, наричано от
комунистическата пропаганда „братска помощ“,
участват 600 хиляди войници, 6,300 танка и 800 самолета. И България
участва в окупацията на „братската страна“
с около две хиляди войника – два мотострелкови полка от Елхово и
Харманли.
Пражката
пролет беше бързо задушена с военна сила.
Чехословашката трагедия зловещо
отекна в цяла Източна Европа. Задушена беше наивната надежда на мнозина, че
десталинизацията извършена от Хрушчов е сложила началото на по-нататъшна
демократизация на комунистическата система. Започна мрачната Брежнева ера на
застой и бавно гниене на системата – и в Съветския съюз и в целия подчинен на
Москва Социалистически лагер.
Макар
и времето да е различно сега, макар и да се надявам, че мащабите този път са
различни, подобно разочарование преживяхме
в България и през тази година. С назначаването на правителството
„Орешарски“ бяха помрачени надеждите ни, че след присъединяването към
Европейския съюз България е станала нормална демократична държава. Дано
историята да не се повтаря!
Български войници честват националния празник на Н.Р. България 9 септември през 1868 г. в Прага.
Сблъсъци между съветските войски и жители на Прага на 21 август 1968 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар